Никола Костов (на преден план вляво)
  • Секторът е катастрофално свит и в Дупнишко, останали са само 3 ферми

  • Националният земеделски музей откри изложба за овцевъдството в Дупница

 

 

Овцевъдството в България загива. За 30 години то е намаляло над 10 пъти, въпреки че е традиционно за нашите географски ширини от хилядолетия. Пик в овцевъдството у нас е имало в края на 80-те години на миналия век, когато в България са се отглеждали около 10,5 милиона овце. Сега по статистика те са около милион и четиристотин хиляди, а по неофициални данни – 800 000. За тревожната тенденция напомни директорът на Националния земеделски музей Здравка Михайлова в Дупница при откриването на изложбата „Овцевъдството в България”. Секторът е катастрофално свит и в Дупнишко. По моя информация в общината има само 3 стада, алармира председателят на сдружението на армъните в града Никола Костов.

Анелия Геренска (вляво) и Здравка Михайлова

Ето какво каза Здравка Михайлова при откриването на изложбата:

„Овцевъдството по българските земи има хилядолетна традиция. Условията – климатични, географски, винаги са били благоприятни за отглеждането на овце. Това е един от основните поминъци за хората, населявали българските земи още от праисторически времена. По цялата ни територия и за този район има данни – колкото искаме – за отглеждането на овце. Античните свидетелства – ние представяме в изложбата средновековни амфори, които също говорят за отглеждането на овце по нашите земи от населението. Изключително много сведения има за развитие на овцевъдството през 18.-19. век. Благодарение на овцете се въздига и една класа на българската буржоазия, която започва да бъде по-богата и да внася културния и икономически напредък по нашите земи.

Представители на общинския отдел за култура и образование присъстваха на откриването на експозицията.

След Освобождението държавата има протекционистична политика по отношение на този икономически отрасъл. Всички сме чели за Стамболов, който издава закон, за да може да подпомогне българската индустрия.  Законът задължава всички държавни чиновници да се обличат в дрехи от български произход. Това дава силен тласък на развитието овцевъдството и на други клонове, свързани с текстилната индустрия. По времето на социализма характерно и интересно е, че този отрасъл се развива в кооперативните стопанства. И единствено модернизацията и интензификацията на този все пак доста екстензивен отрасъл в миналото е в отглеждането и развитието на породоподобрителната работа и създаването на по-добри и по-високопродуктивни породи овце. Но през този период можем да кажем, че България е една от малкото страни в света, която по броя на овце на глава от населението е на едно от първите места в света. Всички си спомняме, в онези години се говореше за изнасяне на тонове агнешко месо, агнета и шилета за близкоизточния пазар. В края на 80-те години броят на овцете в страната ни е около 10,5 милиона.

За съжаление през последните няколко десетилетия и в глобален план, но в България най-вече този сектор на икономиката бележи много рязък спад и последните официални статистически данни са, че овцевъдството е близо 10 пъти по-малко – милион и четиристотин хиляди, а неофициалните – под милион овце. Говори се, че са около 800 000 овце. Напоследък знаете, че няма животни, дори един от по-раншните министри на едно съвещание и един от млекопризводителите казаха, че са 800 000 овцете в България. Това е не катастрофа, страшно е.”  Директорката на столичния музей посочи, че са подредили изложбата с желанието да покажат в кратък преглед историческите сведения за развитието на овцевъдството като основен поминък на българския народ в миналото. Както и да възпитат в любов към земята и животните младото поколение, което тотално се е отчуждило от природата. „Когато попитаме как се казва малкото на овцата, някои деца ни отговарят „Теле”, каза Михайлова.

Сред експонатите са овчарски чанта и ножове, дамга.

И продължи: „Винаги искаме, това е ролята и желание на всеки музеен работник, ако можем по някакъв начин да възпитаме у младите хора това изконно чувство на нашите деди на любов към земята, любов към животните, развитие на всичко, което може да даде ново богатство. Първата книга по земеделие в България се отпечатва 1853 г. от Никола Икономов-Жеравненеца. Той започва своята книга така: „Земеделието е едно от първите занятия на човека и богатството на един народ. Така че желанието ни е да покажем какво е било в миналото и, дай Боже, този спад да се преодолее, ако може да възпитаме да се върнат младите хора. 15.-18. век много от чужденците, които минават по нашите земи, определят българите преди всичко като овчари. Т.е. този поминък е бил един от основните и явно извор на богатство за българите”.

Здравка Михайлова допълни: „За мен беше много интересно, когато разбрах, че млад човек от ловешко село, завършил финанси в Лондон, решава да направи ферма с 2000 овце. Обаче по един изключително съвременен интензивен метод – гледал е фермите на Запад. Аз лично не приемам това, независимо че се смята, че овцевъдството е екстензивно развитие. Този човек отглежда много овце, за да има повече продукция. Прави съвременна ферма – овцете не излизат навън на паша, всичко е механизирано тотално, дори и чистенето на оборите, започва навлизането на едно съвременно интензивно, механизирано, дори и автоматизирано производство. Аз не харесвам това, защото почти всички казват, че качеството на продукцията, която се получава, вече е съвсем различно от това, което нашите деди са имали. Имаме и изложба за млекарството. Знаете Стамен Григоров от трънското село. Като студент той установява бактерията на киселото мляко, след като прочита книга на руския академик Иля Мечников. В нея пише за развитата Германия, с това богатство, което има, и за бедната България в началото на 20-и век, в която България има повече столетници. Той установява, че това се дължи на българското кисело мляко. Оттам идва идеята на Стамен Григоров да изследва киселото мляко и така установява бактерията, по която сега са луднали всички японци и оттук я карат със самолети и там си правят кисело мляко”.

Иван Начов със своите музиканти

Никола Костов препоръча експозицията да се обогати с данни и експонати за овцевъдството в нашия район. Обясни: „Преди колективизацията през 1955 г. в нашия град имаше 3000 овце, бяха в квартал „Бешика”. Отглеждаха се предимно от армъните. Ще разкажем кои са хората, за да бъде по-пълна изложбата”. По думите на Костов сега в региона има само 3 стада – в село Бадино, със 150 брави, в село Локвата каракачаните отглеждали около 400 овце, както и в Дяково, където местен животновъд има малко стадо. Никола Костов подчерта, че в миналото в Дупница най-много овце е отглеждал Янко Вангелов. Янко (известен най-вече с това, че започнал строителството на прословутата Вангелова чешма, а неговият син Вангел Вангелов я довършил) имал около 1500 овце. „През 30-те – 40-те години в Дупница се отглеждаха овце мерино за разплод за цяла България. Тук се гледаха и много коне”, отбеляза Костов. Председателят на армънското дружество в Дупница е категоричен: „Овцевъдството може да се възобнови само с помощта на държавата. Много трудоемко е. Много хора се захващат и се отказват. На някои дават субсидии, на други – не”.

Националният земеделски музей към Стопанската академия гостува в Дупница със своя изложба по покана на директора на Общинския исторически музей Анелия Геренска. В залите на бившия Младежки дом са представени артефакти, свързани с отглеждането на овцете и производството на продуктите от тях.

Изложбата предлага интересна информация за историческото развитие на овцевъдството, статистически данни, породи и други интересни факти. На централно място са поставени манекените Неда и Момчил, превърнали се в талисман на изложбата, заедно с две препарирани агънца. Сред експонатите са овчарски чанта и ножове, марка (дамга), нашийник за овчарско куче, ножици за стрижене на овце, рукатка, ведро за мляко, гюмче и др. След тъжната статистика за овцевъдството за настроението на присъстващите се погрижиха момчета от Школата за народни инструменти към читалище „От извора” в Сапарева баня. Музикантът педагог Иван Начов и неговите възпитаници огласиха залата с овчарска мелодия и гергьовденско хоро и получиха заслужени аплодисменти за майсторските изпълнения. Гостите от София бяха приятно изненадани от директора на местния музей Анелия Геренска, която подари на Здравка Михайлова книги за Дупница. Освен с подарък от Националния земеделски музей си тръгнаха и с обещание – да гостуват на Дупница и с изложба за растениевъдството в региона. Експозицията „Овцевъдството в България” даде старт на сезона на изложбите на столичния музей. Тя ще остане в града до 6 май (Гергьовден).