Михаил Севдин: Без технологии не може. Но не можем без планината и гората

Михаил Севдин
  • Гората има нужда да се грижим за нея като за малко дете – всеки Божи ден, категоричен е бившият горски

 

Бившият горски Михаил Севдин е познат като един от най-големите защитници на гората. Той й е отдал повече от 30 години и не съжалява за нито минутка от тях. Живеещият в дупнишкото село Самораново общественик е възпитал и своите синове в любов към гората и природата. Въпреки че вече не е служител на Горското стопанство от над 5 години, децата в селото все още спират Михаил Севдин с думите „Здравей, чичо горски!”.

Дворът в с. Самораново

Жителите на Самораново редовно го спират и му искат съвети за залесяването на дървета и посаждането на цветя. Неговият дом пък изглежда, сякаш е изваден от някой филм. Г-н Севдин е създал една малка горичка в своя двор и когато си в нея, все едно си се пренесъл на едно по-хубаво, по-чисто и по-спокойно място. Централно място в двора му заема един огромен лъжекипарис. Бившият горски споделя, че го е посадил преди цели 35 години, когато е започнал да издига дома си. Сега, поглеждайки към него, с усмивка признава, че огромното дърво му напомня, че лека-полека остарява. В другата част на двора му пък е разположен неговият „трон”, който е оформен от стар дънер и седи на сянка под един голям орех.

Дендрариумът, който бившият горски е сътворил заедно със семейството си.

„Според римския философ Сенека щастието се изразява в живот в съгласие с природата. През целия ми смислен живот до ден днешен, дано бъде така и занапред, винаги се старая да живея в съгласие с природата, защото искам да съм щастлив. И горе-долу мога да кажа, че аз съм един щастлив човек. Животът ми е минал в горите. Невинаги всичко е било по мед и масло, но в основни линии смея да твърдя, че съм доволен от направеното от мен. Понеже знам, че няма да мога винаги да съм в планините и да работя в системата, аз и моето семейство решихме и си създадохме един дендрариум. Това е група от дървета, дендрологията е наука за растенията и оттам идва това име. Имам 10-15 дървесни вида. Сред тях са конколорка, гръцка ела, няколко разновидности на сребрист смърч, бор, хибридна плачеща форма на бреза, кедри и лъжекипариси”, каза пред „Вяра” Михаил Севдин.

Огромният лъжекипарис в двора на общественика

Той е категоричен, че Седмицата на гората, която отмина вчера, е един от най-хубавите празници и трябва да се почита като такъв. Според него грижата за гората не трябва да приключва с няколко показни залесявания в тези празнични дни, а да е налице всеки един ден в годината. Михаил Севдин настоява, че е нужно да се водим от думите на великия Васил Левски, че трябват дела, а не думи.

„Искам да приканя колегите не само в Седмицата на гората да приказваме, да учим, да беседваме с хората и с учениците. Това трябва да се прави почти всеки ден с нарастващото младо поколение. Без технологии не може. Но не можем и без планината и гората. Децата трябва да бъдат научени да обичат гората и да се грижат за нея. Какво ми прави впечатление? Идва Седмицата на гората, правят се организации, дървета се посаждат. Мине седмицата и сезонът на залесяването и всички забравят за това. Гората има нужда да се грижим за нея като за малко дете – всеки Божи ден. Не само да посадим дървета и да я оставим. Трябва да полагаме грижи всеки ден. Най-вече трябва да я опазваме от пожари. Защото всички знаем какво се случва. Тъкмо е станала една хубава гора и заради небрежността на хората си отива положеният труд и ни връща десетилетия назад”, завърши бившият горски.