Всеки един от нас идва на тази Земя с една основна и най-важна професия – да бъде човек.
Наясно сме колко сме временни, колко сме кратки… Само две дати са ни сигурни – на раждането и смъртта. Въпросът е: с какво съдържание запълваме отстоянието между тях?
Със страх,
с апатия,
с агресия,
с алчност,
с борба срещу несправедливостите,
с празнодумство, клюки, слухове,
с познание,
с доблест,
с лицемерие,
с достойнство,
с имитация?
Списъкът е дълъг… цял един човешки живот.
Колко изискваме от себе си и колко от останалите?
Колко сме отговорни пред себе си и колко пред останалите?
Не сме ли се подули само от претенции и амбиции, без да имаме реалните възможности за тях?
Не сме ли се навели прекалено ниско пред „подутите”?
Извън нас ли са свободата, законът и политиката?
Как функционират институциите, създадени някога от хората с презумпцията да им бъдат полезни?
Кой и как упражнява контрола?
Манипулациите на политиците и мрънкането на избирателите ли е единствената пресечна точка на тези, които определяме настоящето и очертаваме бъдещето на България?
Как ни е по-безболезнено падението – заедно или поединично?
Не забравяйте, на България всички сме й длъжни.
Тя ни е люлката, тя ни е и гробът!
С уважение към всички читатели на в. „Вяра”,
Елмира Велинова
„ВЛАСТТА И ХОРАТА”
е новата рубрика на в. „Вяра”, която стартира днес. Тя е една възможна трибуна за вашето и нашето мнение. Нека заедно търсим правилните решения на многото проблеми и въпроси, пред които сме поставени. Който търси – намира.
