Ще ви разкажа историята на Тошко и Гертруда. Те бяха семейство гъски у съседа. Обичаха се и бяха невероятни пазачи, по-усърдни дори от трите му кучета. Някой обаче уби Гертруда. Въпросът защо и досега е без отговор. Видях с двете си очи болката на гъсока Тошко. Линееше въпреки всички опити на съседа да му помогне. С часове седеше и си скубеше перата, ставаше все по-унил. Спасението дойде от няколко яйца на Гертруда, които съседът остави да се излюпят в инкубатор. Тошко намери любовта в малките и се отдаде изцяло на тях. Това е простата гъша история, която съпреживях.
Знам и една друга история, която ми разказаха преди повече от 40 години в Лясковец. Ще я помня, докато съм жива. Техен съгражданин в изблик на „човешки” хумор взел яйцата на щъркелово семейство, което гнездяло пред двора му, сварил ги и ги върнал в гнездото. Побъркали се от ужас, възрастните птици не знаели какво става, защо не идват малките… След време двете деца на лясковчанина полудели.
Видях пеликан с отрязани от „човек” крила, керкенез със седемнайсет сачми в него – служил за мишена някому.
Чудя се с каква причина някой неотдавна застреля щъркел в Хаджидимово?
Няма да отварям дума за бракониерските набези, обикновено със съдействието на „вътрешни хора”, когато под обстрел са дори бременни сърни… (Виждали ли сте някога как плаче сърна?)
Кой ги брои многото умишлено отровени и убити кучета и котки?
Законът имагинерно преследва „неизвестен извършител”, ако по случайност е известен, бързото производство го прави наполовина виновен.
Обществената реакция и за това отдавна е избледняла до неузнаваемост.
А контрол е забранена дума и дейност у нас, иначе щях да съм го забелязала поне някъде.
Така че убивайте смело, безнаказано… Днес куче или котка, утре лястовица, вдругиден сърна, после може и друго…
Птиците и животните не говорят нашия език и не можем да чуем какво мислят за хората, дето уж сме върхът на биологичната верига. Само дето като гледам от тоя връх, много ме е срам за нас.
Елмира Велинова
