Бразилският футболист Ели Маркес, който започва кариерата си от петричкия футболен отбор „Беласица”, пристига в България благодарение на известния мениджър Джери Перейра през 2007 г. На поста халф-защитник играе в продължение на една година и става един от любимците на „Комити”. Първото си попадение за отбора на „Беласица” бележи срещу отбора на „Видима Раковски” (Севлиево) на стадион „Цар Самуил”. С фланелката на петричкия тим има 29 мача в „А” група и един за Купа България при треньорите Альоша Андонов и Мирослав Митев. Добрите му изяви правят впечатление на известния български футболист Емил Костадинов, който по това време е мениджър на ЦСКА.
Бразилецът е привлечен в червения отбор, където негови треньори през периода 2008-2009 г. са Димитър Пенев и Любослав Пенев. Сменя доста български отбори и в момента играе в „Пирин” (Разлог) при треньора Христо Джоджов.
След мача „Беласица” – „Пирин” (Разлог) Ели Маркес даде интервю за „Вяра”:
– Как се озова в „Беласица”?
– Когато пристигнах в България през 2007 г., се котираше много отборът на „Литекс”. Изведнъж се оказа, че има квота за игра само на трима чужденци и това бе причина да заиграя с фланелката на „Беласица” при треньора Альоша Андонов и президента Костадин Хаджииванов. Никога няма да забравя престоя си в този южен град с темпераментна публика, която често ме навеждаше до спомените с феновете в Бразилия. Разбрах, че съм попаднал на футболно място и реших да дам всичко от себе си, за което бях оценяван по достоен начин както от ръководството и треньорския щаб, така и от „Комити”. 
В „Беласица” заварих Марсело Вава, който беше най-бързият футболист в българското първенство, заради което бе привлечен по-късно в „Левски” (София); Дубала – играл в отборите на „Левски”, „Локомотив” (Пловдив) и „Славия”; Жулио Цезар -трансфериран в турския „Денизиспор”; Бето – играл по-късно в „Славия” и „Монтана”; Диану – трансфериран в отбор от арабските страни; Родриго Вила – трансфериран в Италия.
С две думи – тогавашното ръководство беше изградило един много силен отбор от български и чуждестранни футболисти, ненапразно гостуващите тимове на стадион „Цар Самуил” имаше от какво да се притесняват. Много силен отбор и невероятна публика. С това беше известен Петрич по време на моя престой.
– С кои от бразилските футболисти, играли в България, поддържаш връзка?
– С Маркиньос, който живее в Сао Пауло, скъса с футбола и се занимава с бизнес, с Жулио Цезар – също с прекратена футболна дейност, в момента бизнесмен.
– В кариерата си в България игра в различни клубове. Къде ти бе най-добре?
– Най-добре се чувствах в отбора на „Черно море” (Варна) при треньора Никола Спасов. Там се запознах и със съпругата си, която беше студентка в Икономическия университет. В морския град ни се роди и първият син.
– Докога смяташ да носиш футболната фланелка?
– Все още чувствам, че имам сили и възможности да играя добър футбол. Смятам, че се справям добре на терена със задълженията си, но всяко начало има и край. В момента водя курсове за треньорски лиценз, на финала съм за такъв, даващ право за треньор в ДЮШ и трета лига. Имам идея да продължа по-нататък и да се сдобия с лиценз, даващ право за треньорска дейност в професионалния футбол.
– Къде ще протече по-нататък твоят живот?
– Създадох семейство, съпругата ми е от Гоце Делчев, има две деца – Лука на 8 години и Алекс на 2 години. Добре се чувствам в България и дано да продължа да работя на футболното поприще, засега все още като футболист, по-късно и като треньор.
– Мислил ли си къде да упражняващ треньорската професия?
– Много ми се иска да приключа футболната си кариера с фланелката на „Беласица” в Петрич и да ми се даде възможност да вляза и в треньорския щаб. Това не означава, че в момента аз не съм уважаван и оценяван в отбора на „Пирин” (Разлог), но в сърцето ми има празнота и искам да я запълня, помагайки на „Беласица” да влезе в професионалния футбол, а след това и да дам всичко от себе си на футболисти от различни възрастови групи на клуба.
– Какво ще пожелаеш на спортната общественост в южния град?
– Да се завърнат в професионалния футбол от следващото първенство, като моето голямо желание е това да стане с моя помощ. „Беласица” няма повече място в аматьорския футбол.
