Ученици от Бобов дол и София показаха как би работил независим енергиен кооператив от 50 домакинства

Смелата идея се роди по време на иновационен лагер, организиран от „Грийнпийс“ – България и „Джуниър Ачийвмънт България”

 

 

Отбор от петима ученици онагледи как би работил енергиен кооператив от 50 домакинства, които сами произвеждат енергия от слънцето, използват я и продават излишъка.

Младите иноватори работиха в продължение на два часа по казус, свързан с развитието на енергийната система в полза на общностите, заедно с още близо 40 деца от Професионалната гимназия в Бобов дол, бивш минен техникум и Софийската професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“.

Емилия от 12-и клас, Алекс от 8-и клас от Бобов дол и Мони, Йордан и Васил от 10-и клас от София се обединиха около идеята да подобрят качеството на живота, като намалят замърсяването на околната среда, направят домакинствата по-малко зависими от големите месечни сметки и им дадат възможност да печелят от произведената от тях енергия.

„Въглищата имат голям дял в енергийния микс на страната, но те в един момент ще се изчерпат и после трябва да търсим друг източник на енергия. Добре е това да се случи още сега, а не да чакаме последния момент“, обясни Мони Донев. Неговият съученик Йордан Андреев допълни, че освен това „въглищата замърсяват природата и е необходимо да се правят повече соларни системи, които да осигуряват и електричество, и топла вода. След като се изплати първоначалната инвестиция, те стават почти безплатни!“

Победителите бяха на мнение, че ако хората сами произвеждат необходимата си енергия, те ще са по-малко зависими, а системата – по-стабилна.

Мария Христова, която е главен учител в Професионалната гимназия в Бобов дол и част от журито, обясни, че „проектът за селище в района на Добруджа, до което ще се изгради соларен парк, спечели заради предложената ниска цена за изплащане на инвестицията на месец (160 лв.) и краткия срок, в който това би се случило (8 години), както и заради добрите умения за представяне пред публика.“

Събитието изправи общо 8 отбора пред казуса, като предложените от учениците решения включваха комбинирани системи за производство на електроенергия и подгряване на вода. Ключово беше, че повечето идеи предвиждаха домакинствата не само да произвеждат, но и да продават енергия. Спечелените средства учениците бяха планирали за покриване на първоначалната инвестиция, инвестиране в развиване на системите с още панели и акумулатори за съхранение на енергия например или просто печалба.

Ментори бяха Антония Шаламанова от „Зелена София“, специализирана в комуникацията и устойчивото развитие; Апостол Дянков от „Джуниър Ачийвмънт България”, също фокусиран в устойчивото развитие и зеления бизнес; Радослав Колев – програмист от ТОМ България с интерес в сферата на ВЕИ системите, и Николай Беров, който има дългогодишен опит в проектирането и изграждането на фотоволтаични системи. Те подкрепиха участниците, като им помогнаха да подредят своите идеи и да извадят най-доброто възможно решение за ограниченото време на събитието. Жури бяха учители от двете гимназии и представители на двете организации.

„Потенциалът на България да развива енергетика, не само соларна, но и друга, различна от въглищната, е в тези деца. Защото тези, които управляват енергетиката в момента, са свикнали от 50 години да работят едно и също. И въпреки че има нови идеи, те не ги подкрепят. Така че само там! Преподавателите също са настроени на тази вълна – на тези млади хора да им хареса професията, да я изучат и да останат в България“, коментира Беров и пожела на участниците да бъдат още по-уверени в бъдеще.

cof

Всички участници получиха сертификати, а първите три отбора – и соларни панели, с които могат да зареждат мобилни телефони или други малки уреди, както и да се учат на принципите им на работа. Любослав Аначков от СПГЕ „Джон Атанасов“, чийто отбор се класира на второ място, получи специална награда – допълнителни лични напътствия от Радослав Колев, защото представи собственоръчно подобрения си велосипед с добавен електрически двигател.

Иновационният лагер е организиран от „Грийнпийс“ – България и „Джуниър Ачийвмънт България” по модела на „Джуниър Ачийвмънт Европа”, с подкрепата на двете участващи гимназии. Целта е да се насърчи мисленето в перспектива на младежите и да се подкрепят развитието на въглищните региони и справедливият енергиен преход към възобновяема енергия в страната.

Събитието е част от дългосрочната работа на „Грийнпийс“ – България и на организацията в глобален план за енергийна трансформация, в която фокусът е насърчаване на производството на енергия от ВЕИ – алтернатива на замърсяващите изкопаеми горива като въглищата, и участието на хората в този процес.

Град Бобов дол е бивш център на въглищната индустрия и икономиката му е тясно обвързана със замиращия отрасъл. Топлоелектрическата централа със същото име се намира на метри от къщите на Големо село. Неговите жители и тези на околните села често се оплакват от силното замърсяване, достатъчно да покрива градините, къщите и колите им с видим слой пепел. Централата е редовно санкционирана от Регионалната инспекция по околната среда и водите – Перник за неспазване на екологичните норми и е сред първенците в Европа по нанесени вреди и щети върху здравето на хората.

rhdr

Мините в района постепенно преустановяват дейност поради икономическа нерентабилност. През изминалата година беше закрит последният в района подземен рудник „Бабино“ – най-големият на Балканите, и около 400 миньори бяха съкратени.

За да продължи да функционира ТЕЦ „Бобов дол“, се планира централата да започне изгаряне на отпадъци и биомаса, което крие още по-големи рискове за здравето на хората.

Отрицателните последици – за здравето и околната среда от изгарянето на въглища и отпадъци, от една страна, а от друга – за икономиката от неизбежното рухване на отрасъла, могат да бъдат избегнати.

Необходимо е отговорните институции да изградят планове за рекултивация на мини и друга неизползваема вече инфраструктура, за преквалификация на работници преди внезапното им съкращаване и концепции за използване на чиста енергия, произведена от хората и общностите. С други думи – институциите трябва да изготвят конкретна програма за справедлив енергиен преход от централизирана енергийна система, основана на изгаряне на въглища, към децентрализирана система, в която хората сами произвеждат чиста енергия от възобновяеми източници.