• Кръстът най-вероятно е изработен в някой от светогорските манастири. Датира се към края на XVI – началото на XVII век

 

В продължение на месец посетителите на Регионален исторически музей – Благоевград ще имат възможност да разгледат изложбата „Атонска светиня“.
Експозицията официално откриха вр.и.д. директор на музея д-р Кирил Алексиев, директорът на Регионален исторически музей – Перник Владислава Крумова и Милена Карамфилова, уредник в отдел „История на България 15.-19. век“ при пернишкия музей.
Акцент в изложбата е дървен резбован кръст, който е представително произведение на църковната миниатюрна дърворезба, развиваща в периода 15.-19. век предимно като монашеско изкуство.


Кръстът е напрестолен – бил е поставен върху Св. Престол в църковния олтар. Размерите му са 23,5 х 15х 3,5 см и е изработен от кипарисово дърво.
Експозицията съдържа и 12 постера, показващи увеличени двадесетте сцени, изобразени върху кръста. Дванадесет от тях са разположени върху двете лица на светинята и пресъздават 12 Велики Господски празници: Благовещение, Рождество Христово, Сретение Господне, Кръщение Христово, Преображение Господне, Възкресяването на Лазар, Вход Господен в Йерусалим, Разпятие Христово, Слизането на Христос в ада, Възнесение Господне, Петдесетница и Успение Богородично. В дебелината на кръстните рамена са представени още 8 сцени: Старозаветна Троица, Жертва Авраамова, Мойсей получава скрижалите на Завета, Стълбата на Яков, Пророк Даниил в ямата с лъвовете, Тримата отроци в огнената пещ, евангелистите Матей, Марк, Лука и Йоан. Над всяка сцена има надпис на гръцки език. Изобразени са повече от 100 фигури във висок релеф.


Кръстът най-вероятно е изработен в някой от светогорските манастири. Датира се към края на 16. – началото на 17. век.
Близки на пернишкия кръст аналози са един дървен кръст от колекцията на проф. Р. Груич (Сърбия), датиран в 16. век; кръст от сбирката на Държавния музей „Московски Кремъл”, произхождащ от Атон от 17. век и един хоругвен кръст от Рилския манастир също от 17. век.
Кръстът е публикуван от проф. Елена Генова и Пенка Желева (бивш уредник „Възраждане” в РИМ-Перник) в Известия на историческия музей-Кюстендил, 2006 г., т. 14.