Биолози изследват Антарктида от половин век, за да разберат как местната фауна и флора са се приспособили към екстремните условия там. Досега специалистите не бяха взели под внимание влиянието на азота, освободен във въздуха от екскрементите от пингвини и тюлени, предаде „Франс прес”. Ново изследване показва, че изпражненията на тези животни захранват цяла общност от мъхове и лишеи, с които на свой ред се хранят множество микроскопични безгръбначни като акари и безкрили скачащи насекоми. Те се срещат на разстояние до 1 км от колонии тюлени и пингвини. „Констатирахме, че екскрементите от тюлени и пингвини частично се изпаряват под формата на амоняк – газ, съдържащ азот – заяви един от авторите на изследването Стеф Бокхорст от Амстердамския свободен университет. – Впоследствие амонякът е отнасян от ветровете към територии във вътрешността на континента, прониква в почвата и донася азот, от който се нуждаят мъхове и лишеи.“
Земи близо до колонии пингвини и тюлени били изследвани с помощта на апарат с инфрачервени лъчи, който позволил да се анализира дишането на растенията. Взетите на място проби и изследването им в лабораторна среда дали възможност да се установи наличието на милиони малки безгръбначни върху 1 кв.м площ. Става въпрос за голяма експанзия, стимулирана от липсата на хищници, за разлика от европейските и американските прерии, където броят на въпросните безгръбначни е от порядъка на 50 000 – 100 000 върху 1 кв.м площ. „Колкото е по-голям броят на животните, толкове повече са оставените от тях следи върху почвата и е по-голямо биоразнообразието на обектите“, отбеляза Бокхорст. Резултатите от изследването са публикувани в Current Biology