Как български майстор, строил „София мол” и ”Бизнес парк”, построи първата къща на открито в бобошевското село Вуково

Фурната, в която вуковци пекат агнета, погачи и баници.
  • Жителите на красивото бобошевско село Вуково празнуваха с печено агне рождения ден на колоритния си съселянин Вене Козарчето в къща под звездите

 

Песен за сираците изпя Вене с най-голямата си сестра – 76-годишната Лила, която го е гледала като майка, когато Вене е бил само на годинка, а тя на 11, защото майка им е била дълго време в болница. В семейството са били шест деца. Лила разказа и перипетиите на брат си Вене, как при голямото земетресение през 1977 г. е грабнал бебенцето Илиана от кошчето без завивка и е тичал с различни обувки по стълбите на къщата си в Горна Оряховица, за да спаси дъщеря си. При второто земетресение през 1986 г. Вене вече подаде Илиана и Велизар на съседи през прозореца на първия етаж и не тичаше с различни обувки по стълбите, му припомни Лила, която с хляб в ръцете имитираше как Вене е държал бебето по време на земетресението и предизвика бурни овации сред гостите на рожденика.

Вене Козарчето със сина си Велизар, дъщеря си Илияна и съпругата си Надка

Най-добрият български строител кофражист в недалечното минало Вене Лазов от Горна Оряховица се установява със съпругата си Надка в родното й село Вуково, Бобошевско. Вене е един от строителите на „София мол”, Бизнес парка в София, на редица обекти в Русия, Украйна, Сибир и Германия и е признат за най-добър български строител на подова линия, удостоен с много грамоти и награди.

В родното село на съпругата си Надка Вене оставя за малко строителството и започва да гледа овце и кози, зеленчукова и овощна градина.

Заради голямата му обич към малките яренца и козички хората в селото го наричт Вене Козарчето.

Вене сподели: „Не найдох по-красиво кътче от бобошевското село Вуково, кацнало върху високи непристъпни скали и оглеждащо се в бистрите води на река Струма, която лъкатуши под него. Има древна легенда, че когато турците идвали да търсят селото, гъста бяла мъгла се вдигала от Струма и скривала пътя към селото и турците не можели да стигнат до него.

Срещу село Вуково се издига върху скали родното село на закрилника на българския народ – свети Иван Рилски. За мен е изключително вълнуващо, че тук стъпвам по трева и земя, която пази живи спомените и стъпките на Рилския чудотворец.”

Вене е горд, че във Вуково има две черкви – „Света Петка Епиватска”, реставрирана лично с протекциите на Людмила Живкова, и черквата „Свети Никола” – и двете национални паметници на културата, строени в края на 15-и век.

Преподавателката Снежана с Надка Лазова

„Реших на поляна във Вуково да вдигна къща на открито с разхвърляни палатки и гостни под открита стреха за вуковци и гостите на селото. Здрави фотьойли и канапета подредих в една от стаите и се превърна в разкошен хол на открито”.

За 67-ия си рожден ден Вене поканил цялата си рода от Горна Оряховица и всички вуковци. Празникът се състоя на поляната на Вене, където с общите усилия на цялото му семейство и съселяни му е вдигната къщата за гости на открито.

Дъщерята на Вене – Илиана Лазова, работи в Министерството на земеделието и храните, наскоро е станала д-р по хранително- вкусова промишленост и жителите на село Вуково се гордеят с нея. Брат й Велизар е тръгнал по стъпките на баща си и работи на национални строителни обекти. Друга гордост за вуковци е, че в родното село на майка си се е завърнала и известна преподавателка в Строителния техникум в София – Снежана.

Съпругата на Вене – Надка, е ревностна православна християнка и с цялото си сърце слави Бога в поетична реч.

Вене Козарчето развява трибагреника върху скалата на Крали Марко.

Надка, която е с поетична душа, сподели: „Върнах се в родното Вуково, защото обичам залезът да е брилянтен и да ме галят  слънчевите лъчи. Решихме с Вене да предоставим поляната, на която моята майка е гледала и низала тютюн, за къща на открито, където всички жители на селото да се събираме на черковни и семейни празници, да пеем народни песни и да играем народни хора. Книгата на православните християни е Библията, казва Надка. Време е да се пробудим и да отворим отново духовните си очи, смята тя. И кметството, и цялото ми семейство, и вуковци са помагали да изградим на поляната около хвърлената от Крали Марко скала дървени и брезентови малки пирамиди и навеси, където да се събираме и да се чувстваме живи и истински българи. Голямо е етнографското богатство, с което разполага в момента къщата на открито. Умуваме да направим и екопътеки от поляната към красиви места наблизо. Вече започнахме със собствени сили да разчистваме една, но се надяваме Европа да спре и пред нашата къща и да имаме възможност да върнем хората и славата на село Вуково с европейски програми.

Бунар с ведро оживява насред поляната.

Насред поляната е разположен стар вуковски бунар с поизвехтяло от ползване ведро, а красиви ръчно тъкани покривки и черги като чеиз на мома са прострени между две ябълки. Спортната фланелка на прочутия бобошевски мотосъстезател Явор Бошикьов, която той лично подари на Вене, също е включена в новосъздадената етнографска част на къщата. Традиция е всеки новодошъл да развее трибагреника върху огромната скала, захвърлена от ръката на Крали Марко и побита върху поляната. Ракийката пък на празника се лееше направо от бъчвичка, кацнала в клоните на дърво.

Село Вуково е било богат и развит български духовен център, смята Надка Лазова. Когато са се градили двете ни черкви, Вуково и поречието на река Струма са били важен търговски път към Дубровник и италианските градове. Дори в стенописите на черквата „Света Петка” изследователи намират италианско влияние.