Ботьо Дончев (на малката снимка)
  • Кметският наместник Ботьо Дончев: Сградата е опасна, но собствениците не се мяркат

  • Построена е от местните с доброволен труд, земята също е дарена, преди години общината продаде имота за смешни пари

 

Бившето училище в Блатино се събаря. Разрухата напира отвсякъде – през пролуките от счупени керемиди на покрива, липсващите врати, изпочупените прозорци. Дворът, приютявал преди години голямото богатство на малкото дупнишко село (децата), е като от приказка за призраци – задушаван от избуялите храсти и бурени, страшен и зловещ.

Училището се събаря.

Още по-злокобни са някогашните класни стаи, с дупки по подовете и стените, заринати от паднала мазилка и боклуци. За живота напомняше само шарена кравичка, която кротко пасеше между вратите на футболно игрище в просторния двор. Половинметров зид наполовина с дялани камъни, наполовина с тухлена мазилка не е мръднал и милиметър, напук на дъжд, сняг, вятър, земетресения, бури, пек. Говори за уменията на някогашните майстори, вдигнали двуетажната постройка върху основи от дялани камъни, с дебели стени. Сградата е така построена, че слънцето я огрява и сутрин, и следобед и в стаите е светло. Градено е с мисъл и сърце, и със способности, за които много днешни „майстори” могат само да мечтаят.

Само една крава даваше искрица живот на двора.

„Училището е изградено от местното население, с доброволен труд. Мястото също е дарено от хората. Няколко имота са дадени. Беше само до 4-ти клас, но много хубаво. Една година и аз съм учил там, като третокласник. Бяхме смесена паралелка от 20-ина деца, по 5-6 в клас. Преподаваше ни Станислав Ръждев. Къщата му е точно срещу училището. В годините назад е имало и учителка – казвала се е Цанка. Живеела е на квартира в дома на моята баба Софика. Тя ми е казвала, че учителката била много добра. Образованието, което са получавали децата, също беше добро. Училището им е спестявало пътуването от Блатино до съседни села и града, което в ония години не е било много удобно. В училището имаше и библиотека, киносалон. Ходехме и на кино там. Всяко лято забава си правехме там.

Разрухата напира в сградата отвсякъде.

Кипеше живот. Като го затвориха, няколко години беше преустроено в детски лагер. 3-4 лета идваха деца от Дупница. Имаше кухня, там се готвеше за децата”, спомни си кметският наместник на Блатино, който е братовчед на бившия премиер Иван Костов. Ботьо Дончев допълни, че заради саморазрухата в бившето школо преди време се наложило да търси съдействие от община Дупница.

Някогашното училище е обвито от храсти и бурени.

Уточни, че сградата отдавна е частна собственост. „Собствениците не се мяркат, а там е страшно. Таванът е прогнил, падат цигли, мазилка, а по едно време ходеха да играят деца. Имаше опасност някой да се пребие, да стане сакатлък и се обадих в общината. Оттам бяха търсили собственика – някакъв арабин. Той беше купил сградата в мандата на Пламен Соколов, за около 18 000 лв. Смешни пари, това си беше абсолютна измама. Опитахме се да открием и съпругата на собственика, но не успяхме. Не били тука. Хората в селото коментират: „Ние си дадохме земята, защо ни я продадоха?”, каза Ботьо Дончев.

За съжаление не само бившето училище на Блатино се съсипва. Такава е и съдбата на закритото училище в Червен брег, на бившата 11-а детска градина в Дупница, на някогашното общежитие на затворения Учителски институт, както и на още куп сгради в града и общината.