Сбъдване на една мечта: Общината в Долна баня подари пътуване до Кавала на хората с увреждания

  • Много българско място е това. Спомнихме си за българи – долнобанци, които са били по тези земи като участници във войните

 

Председателят на Сдружението на хората с увреждания “Венетица” в Долна баня инж. Светла Стоименова изпрати в редакцията на в. „Вяра” писмо, в което разказа за емоциите и вълненията по време на екскурзия, подарена от общината. Ето какво написа инж. Стоименова:

„По различни причини хората с увреждания трудно могат да си позволят екскурзии, и то в чужбина. Някои от тях дори не са преминавали държавна граница, а други са виждали море насън или по телевизията. Затова, когато на годишното ни отчетно събрание получихме предложение от община Долна баня, в лицето на кмета Владимир Джамбазов, да представим маршрут, който да подкрепи, очите на всички присъстващи светнаха. Избрахме един слънчев град в Република Гърция, свързан силно с българската история – Кавала. Емоционална беше и подготовката ни. Нощувката решихме да направим в българското село Копривлен.

Владимир Джамбазов

Беше по-лесно и с по-малки затруднения. Нямахме търпение да потеглим. Веднага след Гергьовден пътешествието ни започна. По пътя към Гоце Делчев погледите ни се къпеха в пролетната зеленина на Родопите. Скоро се ширна Разложката долина с все още снежните върхове на Пирин, събрала около себе си природните красоти на трите планини – Рила, Пирин и Родопите, и белеещите се грамади на хотелите в Банско и района. Към обяд като в приказките пред нас блеснаха Бяло море и белите къщи на Кавала. Наричат го Града на бягащия конник. Като такъв го видели древните хора, идващи от морето към брега. В далечината ни посрещаше и силуетът на остров Тасос. За мен  градът по-скоро прилича на ято грациозни лебеди, сгушили се в зелената пазва на хълмовете. Много българско място е това. Спомнихме си за българи – долнобанци, които са били по тези земи като участници във войните.

Различни бяха възможностите, които ни даваше Кавала. По- можещите стигнаха до един от символите на града – крепостта. Изгледът беше впечатляващ – акведуктът от римски времена, църквата „Дева Мария” и стръмните улички, криещи спомени за минали времена.

Хората с бастуните се любуваха на красивата гледка от пристанището, крайбрежната улица и кокетните заведения с вкусна риба и морски деликатеси. Дъждовният облак, събиращ сили над града, не успя да помрачи удоволствието ни, но продължи да ни гони по пътя за град Драма и се постара да ни попречи да стигнем до красивите извори на река Св. Варвара. Градът, притихнал под дъжда и странната голяма обедна почивка (до 17,30 ч), изглеждаше много български.

България ни посрещна ведра и спокойна. Крайпътен хотел в с. Копривлен беше на наше разположение. Приветливият персонал – също. Вечерта пък превърнахме в истински долнобански празник. Грешат хората, които мислят, че ние, различните, трябва да стоим заковани на столовете и нямаме право на добро настроение и щастливи мигове. И как да не благодарим на всички, които допринесоха за това – от община Долна баня, хората от Копривлен и на тези, които ни помагаха при пътуването и придвижването! В ранната сутрин се отправихме към още едно силно за нас място – Хаджидимовския манастир „Св. Георги”. Въздействието му е неповторимо. И тук, заедно с утринната молитва, се преплитат въздействията на чудотворната икона на св. Георги и онзи вековен чинар, чиито листа ти носят сън и спокойствие. Маркирахме присъствието си и в още един обновен и пълен с млади хора град – Гоце Делчев. Отново ни погали зеленината на Родопите. Пътувахме към дома. Разделихме се на нашия площад пред красивата сграда на общината – уморени, но доволни. Един човек и неговият екип организираха два прекрасни дни за инвалидите от Долна баня.

Жестовете към хора като нас получават не само нашата признателност. Тя е и част от молитвата ни за благото на Долна баня и за всички, които работят за нея! Благодарим!”

Инж. Светла Стоименова – председател на Сдружението на хората с увреждания “Венетица” – Долна баня