Всички трябва да гласуват. За това право човечеството е мечтало години и за него са умирали хора. Отказът от това право е стъпка назад – вместо гражданин, ти отново се превръщаш в рая. Това каза пред „Хоризонт“ историкът проф. Милко Палангурски.
Днес гласуваме кои ще са 17-те български депутати в новия Европейски парламент. Гласуваме с интегрална хартиена бюлетина, а в три хиляди секции в страната гласоподавателите могат да дадат своя вот и с машини.
Не така е било преди 140 години, когато при изборите за Първото велико народно събрание, избрало първия български княз, избирателите са гласували с бобени и царевични зърна.
Причината е, че по онова време грамотните са били малцина. При гласуването с първите хартиени бюлетини през есента на 1889 година изборните книжа са били задължение не на държавата, а на гражданите, които дават гласа си.
Български е и световният „патент“ за купуване на гласове. Практиката е от 1901 година с раздаване на един цървул преди изборите, а вторият е след обявяването на резултатите, разказва изследователят на политическите процеси и изборите у нас – историкът проф. Милко Палангурски от Великотърновския университет.
„Това с боба и царевицата се случва само веднъж, и то преди държавата да стартира като функционираща система“, подчертава проф. Палангурски. В тези избори, проведени от руската администрация, на всеки 50 къщи е бил излъчван 1 представител. „И за да бъдат улеснени, тъй като няма бюлетини, използват онова, което им е под ръка – бобените и царевични зърна, и това не е повсеместна практика – тя е описана само на едно-две места.“
Не бива да подценяваме българския политически гений, предупреждава Милко Палангурски. „Защото още по време на създаването на Екзархията, на другите национални институции, общинските власти, в рамките на Османската империя – винаги са се ползвали някакъв тип бюлетини, както по-късно и в самата България.“
През 1889 година законът разпореждал всеки избирател да си донесе бюлетината с написани на нея имена на онези, които избира, тоест бюлетината е била „лично дело на избирателя“, разказва проф. Палангурски.
В миналото финансирането на кампаниите е зависело от благосъстоянието на всеки от кандидатите. „Не забравяйте, че тогава няма държавно финансиране. Политическият живот и политическата партия си е дело на онези, които са се организирали в нея.“
„За всеки отделен район и всеки отделен представител е различно. Най-малкото трябва да можеш да издържиш една 15-дневна обиколка на България с влак, файтон, каруца, кон и т.н., което изисква определено отсядане по хотели, ханове, храна и, разбира се, за почерпка на избирателите, които срещаш по тези заведения.“
Днешен феномен ли е купуването на гласове?
„Има документи, примерно за раздадени по 50 ст. или лев, но аз винаги най съм си обичал раздаването на по един цървул преди избор, мисля, че беше 1901 година. Това е ноу-хау в световен мащаб. През 45-а година американците направиха същото в Италия, когато раздаваха лявата обувка, за да получиш дясната след изборите. Уплашени на власт да не дойдат сталинистки формации, те се намесват по този начин в изборите в Италия“, разкрива изборни техники проф. Палангурски.
Изборните послания са зависели от моментната ситуация на политическия пазар.
„В началото проблемът е Конституцията, впоследствие – Съединението, по-късно е строителството на държавни обекти от типа на железници, мостове, шосета и пътища, които в България винаги са били недостатъчно качествени и са давали възможност на политиците да блеснат пред своите избиратели с подобни обещания.“
Друг тип печеливши обещания са били тези за създаването на казарми, училища и църкви.
А колкото до ударите под кръста в опит да сразиш противника, и за това се е изисквал майсторлък, убеден е историкът.
„Примерно майстори като Димитър Петков – бъдещия министър-председател, и Захари Стоянов през 1886 година в някои от статиите им съм намирал по 17 епитета срещу даден човек, така че то зависи и от таланта. Сегашните нямат такъв талант, нямат и толкова мисловна дейност, за да могат да направят подобни конструкции“, отбелязва проф. Милко Палангурски, според когото по време на предизборни кампании човек „може да направи списък на негативните мисли на българина“.
Източник: bnr.bg
