В Блатино гласуваха предимно пенсионери

Виктория Ръждева
  • Юлия Лазаркова: Младите бягат, обезсърчени са, работят за по 500-600 лева

  • Радостина Данаилова: Трябва да се променят законите, не може неграмотни да определят бъдещето на висшисти

 

Вотът за Европейски парламент в дупнишкото село Блатино преминаваше вяло. В изборния ден местните бяха заети с обичайните си ангажименти – в градината, на двора. В избирателната секция се отбиваха малко хора, колкото да разсеят скуката на комисията. Повечето, решили да гласуват, бяха пенсионери.

Комисията в с. Блатино

„Слаба е избирателната активност. До момента – 13 часа, са гласували 18 човека. Селото е от 117 човека. Другите, които са с временно жителство, не са си взели документ и нямат право да гласуват”, обясни председателят на комисията Радостина Данаилова. „Младите хора не гласуват. Идват главно възрастните. Имаме достатъчно млади хора. Селото е близо до Дупница, учениците, които са 5-6, се извозват с автобус до града. Имаме и деца за детска градина, пътуват, създадени са условия за младите хора. До пътя се направиха няколко автокъщи и фирма за мебели, но въпреки всичко младите хора бягат. Отиват да работят по чужбина”, добавя зам.-председателят на комисията Юлия Лазаркова. И уточнява: ”Всички неща, които се изнесоха по вестници и по телевизия, достатъчно обезсърчават младите хора, първо, да останат в България, второ, да отиват да работят и да получават възнаграждения, равни на помощите на безработните. Тези, които работят, получават заплата колкото безработните от малцинствата. Това ги обезсърчава дори да работят, защото те са работещи бедни”. На въпроса за какво е гласувала, Лазаркова отговори:

„Аз гласувам за това младите хора да си дойдат в България, да се отворят повече работни места и да им се заплаща достойно за труда. Защото мога да ви кажа, че моят син е инженер и работи в Дупница за 600 лева, а един безработен получава 500 лева. За какво да ходи да работи, нали?! Инженер, завършил, бакалавър, със специалности. Това заплащане убива, обезсмисля всичко, убива желанието на младите хора да учат и да ходят на работа. Това преди всичко трябва да се промени. Имаме достатъчно умни, образовани хора, онзи ден беше абитуриентската вечер на завършващите. 80% от тях са пълни отличници. Знаят и езици, и математика, знаят всичко, но оставането им в България е под въпрос, защото ще получават колкото безработните. Така е в Куба, така го направиха и в България. За съжаление. Моята майка беше на 94 г. и като вас една журналистка идва и й задава въпрос: „Бабо, доволна ли си от демокрацията”. И тя казва: „От всичко съм доволна, но от това, че ни се разбягаха децата по света, не съм доволна”. Това е и моето мнение”. По какво разбираме, че живеем в Европа, питам. „Ние Европа я усещаме по нехубавите храни в големите молове, които дадохме на чуждите фирми – те да печелят, а ние да ядем позастоялата стока. Цените европейски, заплащането българско. Аз съм ходила достатъчно по чужбина, за да ви кажа, че в една Италия цените са като нашите. Гърция, какво да говоря – за 13-а пенсия, 13-а заплата. В България какво има? Освен да ни ограбват… Аз съм пенсионер. Освен да са ми ограбили труда, друго какво ми е дала България?! Работила съм като конструктор, като организатор производство. 8 г. съм била кмет на Блатино и построих черквата. Не съм била нито метачка, нито чистачка и пенсията ми е 153 лева. С увеличението стигнах до 300 лева”, разказа Юлия Лазаркова.

Илинка Михалкова

Председателката на комисията, която е млад човек, е категорична, че трябва да бъде променен Изборният кодекс и да не се дава възможност на неграмотни хора да гласуват. „Напълно съм съгласна с казаното. Живея в Дупница, но работя в София и всеки ден пътувам. Това са двата варианта – или да пътуваме до големите градове, където все още дават малко по-нормални заплати, или в чужбина. И аз гласувах. Гласувам с надеждата да има просперитет за младите хора. Според мен трябва да се променят законите. За да има право на глас един човек, трябва най-малко да има средно образование. Не може неграмотни хора да решават бъдещето на завършилите университет или… Същото се отнася и за помощите, които се отпускат. Така ще се стимулират поне да се ограмотят, да могат да си напишат името”, каза Радостина Данаилова.

Юлия Лазаркова (вдясно) и Радостина Данаилова

„Гласувах – за нещо по-добро да се случи. Искам да се променят пенсиите. Отрязаха ги. През 1992 г. съм се пенсионирала. И тогава така ни осакатиха пенсиите, че ги направиха на нищо. И така си останаха. Взимам 200 лева, а мъжът ми – 300. Счетоводство съм работила, касиерка бях. Най-напред в Делян, след това тука, в Блатино, в Пиперево. Накрая мъжът ми отиде като учител в Трънско – в Главановци, преместих се и аз и оттам се пенсионирах. Сега се препитавам с пенсията, гледам няколко кокошки”, обяснява 82-годишната Илинка Михалкова. Бившата касиерка е категорична: „Според мен си зависи от Европа да се повишат пенсиите в България. Много си зависи.” На въпроса равни ли сме с останалите европейци, Илинка отговаря: „Ние няма и да станем. Никога няма и да станем като тях. Ние как ще се сравняваме с Германия, с Америка, с по-големите държави, па да речеш и Франция, и… Защо да ги изброявам? По-големите държави са си по-големи. Те са си хора заможни, с авторитет, с всичко. Ние… цял живот сме били роби. Ето и сега – турски филми ни дават. Виж, че турски филми ни дават. Как ще ни заблуждават?! Карадайъ ще ни управлява тука!”

В двора й, намиращ се срещу кметството, където е и избирателната секция, намирам Виктория Ръждева. „Не съм гласувала. Синът ми почина и нито ме интересува Европа, нито нищо. Нищо не ме интересува. Откакто си отиде синът ми Иван, вече нямам живот. Беше здрав като камък, изведнъж му прилоша, викнахме линейка, закараха го в болница. Откриха му черно петно над едното слепоочие, оперираха го, няколко пъти му отваряха главата, но не му помогнаха. Имам още един син, внуци. Той е в Испания. Внуците са по София, изучиха, инженери са, работят с компютри. Те са добре, но аз останах тук да страдам. Няма лек за моята мъка. Никому Господ да не дава такова тегло”, през сълзи сподели Виктория.

Блатино е едно от най-малките села в община Дупница, въпреки че се намира близко до града – на по-малко от 10 км, в посока София. По данни на ГРАО от 2015 г. жителите на селото са 140. Местните споделят, че там постоянно живеят 50-60 човека, като през лятото населението се увеличава до 100-тина души. Селото е известно с това, че оттам е родът по майчина линия на бившия министър-председател Иван Костов.