Голямата компания на Стоичко на събора

На традиционния землячески събор в село Драгодан се веселиха над стотина наследници на прочути родове от кочериновското село. Организатор на събора е Велко Везенков, собственик на магазина в Драгодан. От цялата страна и чужбина се събраха прочутите драгодански фамилии Кокарови, Карпузки, Бърдарски, Капламаджийски, Миладинови, Кюркчийски, Кажльови, Гълъбови, Перчеклийски и др. Любчо Кокаров поведе драгоданското хоро.

Оркестър с певци весели драгоданци.
Радой Кокаров на събора със съседките Лидия и Радка

Заради европейските избори съборът премина без официални лица. Кметът на община Кочериново Иван Минков бе осигурил оркестър с певец и певица да веселят драгоданци с народни песни и хора. Съборът в Драгодан е традиционен и се провежда около празника на светите братя просветители Кирил и Методий. На събора дойде със синовете и майка си Кирка бизнесменът Даниел Миладинов. Чичото на Даниел, Велко, който се завърна от Драгалевци в родното си село Драгодан, също бе на земляческия събор със съпругата си. На събора дойде и Любка Кажльова от Спешен център-Дупница със съпруга си, децата и внучката си Женя.

Дупнишкият бизнесмен Даниел Миладинов на събора със сина си – в горния край на масата
Драгоданецът Велко Миладинов със съпругата си

От село Фролош дойде с черния си джип фамилия Щоневи. Компанията на Кирил Перчеклийски, Радослава Гълъбова, Цезар Рамаданов, Петко Георгиев, Радой Кокаров, Радка Лалева, Лидия Каляшка се беше настанила до бившето кино на село Драгодан, по-близо до оркестъра. Семейство Паргови се веселиха с внучката и внука на събора. Известният майстор на курбани в района Милчо изпече стотици кебапчета и кюфтета на дървени въглища за съборджиите в Драгодан. Помощници му бяха дъщеря му Радослава и Велко Везенков. И тримата страстни ловджии.

Семейство Щоневи от Фролош също дойдоха на събора.

Село Драгодан е разположено в планински район и е едно от най-красивите и плодородни кътчета по поречието на Струма на западния бряг на реката, а на източния е село Мурсалево. Някога лодкар е прекарвал от Мурсалево жителите на Драгодан и съседните села Крумово, Бураново, Фролош, Цървище и Оревица. От рода Кюркчийски са потомствени лодкари на Струма векове наред. От времето на социализма вече мост свързва селата от западния бряг с Мурсалево. Драгодан се дели на Долни и Горни Драгодан. От гр. Бобошево до Долни Драгодан минава античният път, по който са преминавали римските легиони за Пауталия.

Милчо и Радослава Каргови и Велко Везенков готвиха за събора.

По този път е вървял от село Скрино до Рилската обител и Рилският светец, за лечителски чудеса на когото в Драгодан се носят много легенди. Ястия от лападец и коприва, тараната, с които свети Иван е научил драгоданци да се спасяват от глада, се предават и до днес на поколенията. Старите жители на Драгодан разказват, че точно под междата на Драгодан свети Иван Рилски се е носил по Струма върху палтенцето си, прегърнал любимото си теленце. Кладенчета с лечебна вода и римски водопровод са едни от богатствата на село Драгодан. А древните тракийски могили в земите наоколо са част от тракийската история на потомците на селото. Село Драгодан е прочуто и с лозята, засадени от белогвардейци. Навремето в Драгодан работеше цех за антени към бившия военен завод „Михаил Антонов”-Гоце Делчев, който даде работа и пенсии на жителите от съседните села, но в годините на демокрация бе затворен.