Снимка от фонда на Основно училище - с. Батановци

В епохата на Възраждането съпротивата на населението в с. Батановци се изразява в борбата за църковна самостоятелност. Израз на тази борба е и построената през 1870 г. църква „Св. Спас“ на мястото на разрушения манастир, 133 години след сриването му от турците по повод въстание на населението в този край през 17-и век. Главен инициатор и дарител за строежа на църквата е Алексо Тричков Мечкарев – ктитор, епитроп и певец на новопостроената църква. Когато работите по строежа вървели добре, e открито и килийно училище с учител Велин Косачки-Светогореца. В частта за разходите, направени за 1870 година, Алексо Тричков записва: „Даскало цани се от Митровден до Джурджовден (1871 г.) – 165 гроша“. Тези факти и данни показват, че килийно училище в Батановци има и по-рано, а не както сочат Иван Караиванов – помощник окръжен училищен инспектор в „Историко-просветното дело в Радомирско“, 1927 г., и Минко Гечев в „Килийните училища в България“, 1967 г., за начало 1872 г. Училищното настоятелство, избирано с тайно гласуване, в състава на което са: Мартин Ваклинов, Вучко Малинов и Андон Богоев, изкупуват част от частната сграда на Тричко Матузки (Батановски) и премества училището през 1883 г. В тази сграда училището е до 1906 година.

Отборите на Девето основно училище – Перник и училище „Хр. Ботев” – Темелково (Батановци), участници в състезанието през 1972 г.

По спомените на Рангел Мартинов Хранов, учителствал в село Батановци от 1889 г. до 1900 г., обучението на учениците се води по писмено-четната метода. Първо отделение пише на плоча с калем през първото полугодие, а през второто полугодие – с молив на тетрадка. Учениците са обучавани по четене, писане, история, география и смятане с четирите действия. Децата се приемат в училището след навършване на 6-годишна възраст. От 1906 г. училището е в сградата на Таско Караманчев с два слети класа. През 1919 г. то е преместено в сградата на Димитър Игнатов с учители Стоимен Карамфилов и Параскева Карамфилова.
В 1919 г. започва строителство на сграда, специално за училище. През учебната 1921/1922 г. то е открито на ниво прогимназия с осем класни стаи, които са използвани и за кабинети. В построяването му взема дейно участие училищното настоятелство. Активен негов член е Найден Георгиев, адвокат по професия.
От документални материали, съхранявани в Държавен архив – Перник в личния фонд на Алексо Тричков Мечкарев – ктитор на църквата в Батановци за периода 1861-1894 г., се установява, че килийно училище в селището има от 1870 г., а светско, на което наследник е бившето ЕСПУ „Христо Ботев“, има от 1883 г. В един документ се вижда, че учителят Г. Д. Стамболов иска да му се доставят допълнително буквари и плочи за училището за година 1884-та.
В края на Първата световна война (1918 г.) при идване на съюзниците (италианци) част от книжния фонд на читалището, училището и кметството е унищожена. Поради това няма летописна книга от самото начало, а в Държавен архив-Перник са предадени главни книги, които водят началото си от 1897 г.

Общ изглед от с. Батановци, Пернишко, 1943 г.

Пръв директор в новото прогимназиално училище, открито през 1921 г., е Андрея Васев от с. Лесковец, Пернишки окръг, с висше образование по история и география. Учители по това време са Стоимен Карамфилов, Параскева Карамфилова, Симеон Попцветков и Васил Анев. В летописната книга на училището, заведена през м. септември 1919 г., са отбелязани и първите ревизии на учебно-възпитателната работа, направени през м. декември 1921 г. от Радомирския околийски училищен инспектор Иван Караманов и през м. февруари 1922 г. от окръжен училищен инспектор Джанов. На 11 септ. 1921 г. провежда заседание Общинският съвет на село Батановци и взема решение за откриване на прогимназия в селото. През учебната 1922/1923 г. директор е Невена Йорданова, а от следващата година директор става Стоичко А. Самаходов, роден в село Горна Лисина, Босилеградско. Той се задържа на този пост до 1956 г.
През учебната 1957/1958 г. училището прераства в средно политехническо с директор Иван Дрехарски. Тогава се пристроява ново крило с две класни стаи и физкултурен салон. От 1960 до 1962 г. се построяват работилниците за трудово обучение в двора на училището. В съседство с училищния двор се отчуждава една частна къща, към която се прави пристройка и се приспособява за класни стаи.
През 1962/1963 г. директор е Георги Илиев Велков. От 1963 г. до април 1971 г. директор е Иван Александров Гебов и от месец април 1971 г. директор на училището става Милка Антонова Ризова, която ръководи ЕСПУ „Христо Ботев“ – гр. Темелково (бившето с. Батановци става град с ново име през 1974 г.). Темелковското училище, към което през учебната 1989/1990 г. е открита и паралелка на УПК, има учителски колектив в състав от 40 души и е формиран от висококвалифицирани учители, способни да решават успешно изключително трудните и отговорни задачи, които съдбоносните промени в нашата страна поставят по особено драматичен начин. За периода 1897-1921 г. начално образование в училището завършват около 600 ученици. От 1921 г. до 1957 г. основно образование завършват кръгло 1600 ученици, а след откриването на гимназията през 1957 г. към 1990 г. средно образование завършват близо 1400 ученици.
През 90-те години на миналия век броят на учениците значително намалява. Директори на училището са Нона Димитрова Костова и Лилия Стойчева Димитрова до момента.
Със заповед на министъра на образованието от 2008 г. СОУ „Хр. Ботев” е преобразувано в ОУ „Христо Ботев” – Батановци.
*По документи, съхранявани в Държавен архив-Перник