Директорът на дупнишкия театър Валентин Балабанов
  • Имитираме театър, персоналът ни е под санитарния минимум за съществуване, каза Валентин Балабанов

  • Една от причините, за да не играем постановките си, е липсата на собствен транспорт

 

Драматичният театър „Невена Коканова” в Дупница се нуждае от десетина нови щата за сценични работници. Директорът Валентин Балабанов ще настоява пред кмета Методи Чимев тези назначения да бъдат направени. Според него това е задължително за съществуването и нормалното функциониране на ОбДТ „Невена Коканова” през следващия сезон.
„Театърът е под санитарния минимум за съществуване. С тези нови хора ще имаме минималното количество бройка, за да съществува театърът. Всичките, които работим в момента, сме на минималната работна заплата. За постановката „Майстори” по-голямата административна работа, да не кажа всичката, падна върху мен. Плюс това бях актьор, трябваше да отговарям и за това дали ще станат костюмите, или не и други неща. Трябва да решим структурния проблем. Имаме само трима души като технически лица: театър-майстор, работник за звука и един човек, който отговаря за осветлението. Те правят всичко на минималната работна заплата. Няма да се сравняваме с Народния театър, но там имат 30 човека работници”, заяви Валентин Балабанов.
Той показа примерна схема за нормалното функциониране на един театър. Според него са нужни заместник-директор, счетоводител, завеждащ постановъчна част, артистичен секретар, организатор PR, организатор транспорт, сценичен работник, отговорник за гардероб и отговорник за реквизит.
„Ще говоря с кмета и ръководството на общината дали може да ни бъдат отпуснати тези щатни бройки, за да може да съществува театърът. Иначе, общо взето, сега имитираме театър. Това трябва да бъде направено за в бъдеще, за тази година бюджетът отдавна е гласуван. Когато станах директор след напускането на Славчо Пеев, трябваше на другия ден да подпиша бюджета. Направих го, без изобщо да знам за какво точно стана дума, защото бяхме много закъснели с времето. Сега вече имам представа какъв трябва да бъде бюджетът и какво ни е необходимо, какво трябва да се направи. Подпитвам тук-там и дали местният бизнес не може да ни помогне. Ние сме в конкурентна среда, но не можем да се конкурираме. Защото държавните театри като Народния получават дотация в размер на 3,50 лева за всеки спечелен лев. Ние не получаваме такава дотация. Тоест ако ние изкараме 1000 лева от едно представление, това са ни парите и от тях трябва да останат за община Дупница. Може да са и 100 лева, но трябва да ги отчетем. Например от детското представление „Не пипай куфара” сме дали около 6000 лева чисти пари. А Народният театър, ако е изкарал 1000 лева, ще получи още 3500 и накрая ще има 4500 лева”, разясни Балабанов. Той даде пример и от последната постановка – „Майстори”, която дупнишкият театър постави: „В тази пиеса от години насам за първи път творческият екип беше пълен. Имаше художник на костюмите, имаше сценограф и режисьор. Видяхме страшни трудности. Режисьорът беше директор на благоевградския театър за известно време. Спирахме репетиции, защото постоянно някой ме търсеше и трябваше да решавам нещо. Казах й дали е забравила как се репетира с директор, но тя ми каза, че при нея е нямало такива работи. Думите й бяха: „Просто идват при мен с документите, аз само се подписвам и продължавам да работя”. Аз трябваше да свърша всичко сам. Оттам дойде моето свръхнапрежение. Ще ви дам пример и с костюмите за „Майстори”. Те са уникати. Един костюм струва над 200 лева. Но на кого да ги заведа сега като стойност, след като аз нямам гардеробиер? Засега актьорите, които имаме, са ни достатъчни. Ние правим 3 постановки на година, а не както Народния театър – 30. Така че с актьорите сме добре. Трябват ни обаче доста хора за техническия екип”, допълни директорът на ОбДТ „Невена Коканова”.
Той бе категоричен, че дупнишката трупа ще има нова пиеса за следващия сезон. По думите му местните артисти вече имат достатъчно представления, които обаче не могат да играят. Така, с всяко ново заглавие, постановките се трупат все повече.
„Не можем да ги играем по много причини, една от които е транспортът. Нямаме камион за декора, нямаме рейс за актьорите. В момента наемаме, на частни начала, фирма, която си гледа нейните интереси и ни взима по 1,50 лева на километър. Да не говорим, че декорът се слага в едно туристическо ремарке. Това е убийствено за декора и той заминава. Всеки път трябва да го оправяме и преправяме. Това просто не е възможно и поради тази причина не можем да пътуваме. Дупница е малък град и има само 2-3 представления, с които можем да напълним залата. Правим всичко възможно да играем „Майстори” още доста пъти. В Дупница със сигурност ще го поставим пак, защото нямаме пътни разходи и командировъчни, а само два хонорара. Ще го играем, докато има публика, може 3, 4, 5 или дори 6 пъти”, добави Балабанов.
Столичният актьор не пропусна темата и за големия брой пропаднали външни представления от театралния афиш на Дупница:
„За съжаление театрите не разбират, че градът не е толкова заможен и поставят високи цени на билетите. Организаторските проблеми са друга причина. Хората са свикнали да ги има т.нар. „мечки”. Това в нашия бранш значи лица от телевизионния екран. Това не е само в Дупница, а и в цяла България. Изключения прави може би София, защото там, така или иначе, хората нямат тази потребност да видят на живо някой от телевизора”.
Директорът коментира и безплатните постановки, които в последните години са станали практика за дупнишкия театър.
„Винаги съм бил против безплатните представления и съм разговарял за това с кмета и хората от общината, които отговарят за това. Това е нож с две остриета. Живот и здраве, ако аз съм директор, ще предложа на кмета за празника на града през октомври да направим премиерата преди това и да е с пари. На самия ден кметството да подари пиесата на гражданството. Когато пиесата е безплатна, проходите бяха претъпкани. И ако стане някакъв фал, не дай, Боже, щеше да има много пострадали хора. По някакъв начин ние трябва да ограничим зрителите. Щом като има гювеч, всички тичат да гледат. Идват хора, които никога не са били на театър. По време на постановката си говорят по телефона или са довели бебета, които плачат. Това пречи на артистите. А когато човек даде съзнателно пари, той знае защо отива на театър. Не знам как ще се преборя с това, но ще се опитам. В салона има 453 стола и по закон не можем да пускаме правостоящи. Ще трябва да мислим и в тази насока”, завърши Валентин Балабанов.