Реколта 2019 ще бъде запомнена с проливните дъждове и градушки, които унищожиха посеви в земеделски земи и частни дворове. Добивите през 2019 г. ще бъдат значително намалени спрямо предходната година, предаде репортер на БГНЕС. При друга традиционна за страната ни култура – розата, също се очаква по-нисък среден добив. Стопаните прогнозират поне 50% спад в продукцията, а и качеството й също не е добро заради валежите. Началото на розобера започна с една седмица по-късно, а се очаква краят му да бъде около 18 юни. До момента розоберачите са прибрали две трети от реколтата, като реколтираните площи до началото на юни месец са малко под 22 декара, а получената продукция е 5243 тона розов цвят. За сравнение миналогодишният добив на розов цвят е бил малко под 15 тона. Причините за слабата реколта са климатичните условия – сухата зима, ниските температури, както и стресова смяна на температурата, които влияят пагубно на розите. Липсата на работна ръка също оказва негативно влияние върху качеството на продукцията, като тази година на розоберачите се плаща по-малко спрямо миналата година – 1 лев на килограм събран розов цвят. Изкупната цена също е по-ниска спрямо миналата година, като заради резките температурни амплитуди качеството на розовото масло е спаднало. Все още не е ясно дали стопаните на розови масиви ще получат обвързано плащане заради лошата реколта.
Традиционно в първите дни на юли започва жътвата на пшеница, като и при тази култура всичко отново зависи от това дали времето ще е дъждовно, или сухо. Към момента прогнозата за добива е труден заради зимното засушаване и болестите, които съпътстват най-вече вносните сортове. На много места в страната по житните посеви се наблюдава кафява ръжда и брашнеста мана. За поредна година земеделските производители предпочитат западни сортове пшеница, които да по-неустойчиви, но пък дават по-високи добиви. Въпросът със сортовете е на дневен ред от години, след като български стопани от години настояват да има държавна защита върху селектирани у нас сортове. Такава е практиката в Турция и Испания, където земеделците са длъжни да сеят поне 10% от площите си с местни семена. У нас земеделците, засели пшеница, масово се оплакват от гъбични заболявания по растенията заради дъждовете. Това наложило повтаряне и потретване на пръскането с фугнициди, което пък оскъпява реколтата. Противно на всеобщото схващане, че „всяка капка дъжд е жълтица“, валежи от над 60-80 л/м2 са пагубни за растенията и причиняват т.нар. „сечене“. При него растенията падат като отсечени, защото от дъждовете корените им изгниват. /БГНЕС
