Председателят на Комисията за енергийно регулиране (северномакедонския вариант на КЕВР) Марко Бислимовски подкрепя идеята Македония да се включи в изграждането на АЕЦ „Белене“, предаде БГНЕС, позовавайки се на агенция МИА. Бислимовски посочи, че страната разполага с въглища за 15 години и дори след това те да бъдат заменени с природен газ, Македония ще остане зависима от вноса. „Идеята да се инвестира в ядрена централа в съседна България е добър начин да си осигурим в бъдеще базова енергия, която да замени производството на ток от ТЕЦ“, каза Бислимовски.
„Вярвам, че инвестицията в АЕЦ „Белене“ в България е добър проект за Македония. Разбира се, правителството и други инвеститори трябва да преговарят за условията, при които трябва да се изгради. По принцип моето лично мнение е, че трябва да влезем в такива регионални проекти, като вземем предвид енергийния потенциал, който имаме като страна“, подчерта председателят на македонския енергиен регулатор. Според него трябва да се инвестира в най-малко 500 мегавата от АЕЦ „Белене“. Засега идеята е в „Белене“ да има два блока, всеки с мощност по 1200 мегавата. По оценка на Бислимовски 500 мегавата ще заменят количествата ток, който се произвежда от ТЕЦ край Битоля. Последният осигурява най-голям дял от базовата енергия на нашата съседка. Позицията на Бислимовски не е само негово мнение. Оказа се, че Скопие официално размишлява дали да не влезе в проекта. „Правителството сериозно обмисля предложените варианти в публичната покана, с оглед да се осигури енергийна независимост и стабилност. Има първоначален интерес към участие в този проект и в момента се правят подробни анализи. След подробния анализ обществеността ще бъде информирана за позицията и предприетите стъпки“, заявиха официалните власти в Скопие.

Припомняме, че проектът „Белене“ датира още от комунистическо време, като по време на първото правителство на Бойко Борисов беше спрян, а сега, по времето на третото правителство на Борисов, беше рестартиран. Дотук е декларирано, че „Белене“ трябва да се прави на пазарен принцип, без държавни гаранции и да не е по-скъпо от 10,5 млрд. евро, но в анализа на БАН има доста сериозни въпросителни от логическа гледна точка. Само че в края на лятото на 2018 година излезе отчет на НЕК, в който е вписано директно опасение, че сметката за възстановяване на вложеното в „Белене“ не излиза в определени параметри. А още преди 3 години стана ясно кои са конкретните имена, разследвани за „Белене“, последва обвинение за двама бивши директори на НЕК, като към тях в края на 2016 година се присъединиха и бивши министри – Петър Димитров и Делян Добрев. Заради игрите около допълнителните споразумения България беше осъдена от Русия да плати 620 млн. евро за необходимите за „Белене“ реактори.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here