„Основният извод от Ньойския мирен договор за мен като историк е, че не трябва да мислим за миналото като нещо свършено, като нещо минало – и както обичат да казват политиците – „да затворим тази страница на историята“. Не! Книгата на историята винаги трябва да бъде пред очите ни, за да свързва настоящето с някаква перспектива, с бъдещето. И ние виждаме – дори и да смятаме, че ние ще затворим книгата – при другите тя стои отворена“. Това каза за БГНЕС проф. Светлозар Елдъров от Института за балканистика при БАН.

„И именно въпросът със Западните покрайнини е може би най-голямото доказателство за това. Тъй като напоследък сме свидетели на една антибългарска кампания в Сърбия, която има своите корени в периода на Първата световна война, и е получила една сила в несправедливия Ньойски диктат. Става въпрос за приписваните на българската армия и българската военновременна администрация през 1915-1918 г. на описвани насилия, което е абсурдно. Защото тогава и Българската армия, и българската държава, и българските политици гледат на това население като българско, каквото то в действителност е. И тогава се опитват да осъществят един, бих казал, дързък многонационален проект за реинтеграция на това население, отново да бъде върнато към своите национални корени. И наистина има видими резултати. Много свещеници, които са били тогава заварени като свещенослужители, са били родени там – в Македонската православна църква, или в Македония, или в днешната територия на България. Тогава те сами признават своята българска национална принадлежност и остават на служба в Българската православна църква. Тогава има и български училища, действа и един български просветно-народен комитет за Поморавието, в който виждаме елита на българската интелигенция по онова време – Стилиян Чилингиров, Александър Теодоров-Балан, литературния критик Христо Кръстев и други. Тази антибългарска пропаганда, която днес се излива в Сърбия, цели само да злепостави България и българите; дори се пласират в техните медии с цел да се влияе на общественото мнение да се иска връщане на културно-историческо наследство, което е абсурдно.

Примерно иконостасът от Погановския манастир, който сега се намира в Западните покрайнини, но иконостасът е произведение на българското възрожденско изкуство и българите са го спасили сърбите да не го присвоят след Ньойския атентат през 1920 г., когато окупират тези покрайнини.

„Неслучайно Иван Николов, председател на Българския културно-информационен център, настоява дори България да потърси легитимните си права, за да може Западните покрайнини да бъдат върнати на България и да бъде поправена една историческа несправедливост със стогодишна давност, и да бъдат затворени тези живи рани, които разделят не само един народ, те разделят села, семейства и роднини“, съобщи още Проф. Елдъров. И препоръча: „Първото нещо, което България трябва да направи по отношение на Западните покрайнини, е да заяви ясно, че държи на правата на населението там и на културно-историческата правда. Българското правителство трябва категорично да възрази срещу антибългарската кампания, която се води в Сърбия; както и да помисли за легитимна основа за евентуално поправяне на последиците от Ньойския диктат“. /БГНЕС