Огнян Герджиков: Няма такова законодателство като българското

Кодексът за социално осигуряване е променян 136 пъти от 2000 година досега. Това е абсолютен световен рекорд!

 Лошото е, че в сегашния парламент има много малко юристи

Бях много откровен в автобиографичната си книга „Аз не бях политик”

Огнян Герджиков представи автобиографичната си книга „Аз не бях политик” в Дупница, в Заседателната зала на общината. Представянето беше във формата на литературно-музикален спектакъл. В него участие взеха носителката на литературната награда „Блага Димитрова” за роман Ана Боянова и актьорът Емил Калев. Те изпяха няколко италиански песни и четоха избрани откъси от „Аз не бях политик” заедно със самия автор – бивш председател на Народното събрание и служебен премиер. Събитието събра десетки дупничани, присъстваха също кметът на Дупница инж. Методи Чимев, заместникът му по социалните дейности Крум Милев и председателят на местния парламент Емил Гущеров. Сред гостите бяха още общинският съветник Славчо Павлов, председателят на дупнишкото читалище „Зора 1858” Йонко Гергов, председателят на Народно читалище „Светлина 1927” – с. Бистрица Симеон Симеонов и известният в града адвокат Никола Коларов.
Огнян Герджиков даде кратко интервю за вестник „Вяра” преди официалното представяне. В него той говори както за книгата си, така и за родното законодателство.

– Г-н Герджиков, как бихте представили Вашата книга?
– Това е една автобиографична книга. Казват, че автобиографията трябва да се пише след смъртта, иначе не е завършена. Но така или иначе аз я направих в момент, в който имах малко повече време. Тръгнах да си описвам живота, защото ми се струва интересен. Бях много откровен в нея и тези, които са чели тази книга, са много възторжени. Неудобно ми е да го казвам, но това е истината. Представянето е един спектакъл, защото е съчетано с музика и стихове на Недялко Йорданов. За съжаление той не може да присъства на представянето в Дупница. Това е 31-вият град, в който представям книгата, включително и в чужбина.
– Защо избрахте да има музика и стихове по време на представянето?
– Така става по-атрактивно. Иначе, ако само се говори, става малко досадно. Използвам начина, по който се запознах с хората, които издадоха тази книга. Аз се запознах с тях чрез тяхната музика и така станахме един силен екип.
– Книгата се казва „Аз не бях политик”. Защо се спряхте на това заглавие?
– Недялко Йорданов има обяснение за това. Той разказва как в трамвая един човек непрекъснато викал: „Всички политици са пе****сти, всички политици са пе****сти”. Един се приближил до него и му казал „Ти кого обиждаш, бе?”
Тогава викащият го попитал: „Защо? Ти да не би да си политик?”, а отговорът бил: „Не, пе****ст съм!”. И след като чух това от Недялко Йорданов, го промених на „Аз не бях политик”.
– Приказката за стълбата преплетена ли е по някакъв начин в книгата?
– Тя присъства непрекъснато зад кадър. Има я във всеки един момент.
– В едно Ваше изказване преди време заявихте, че „законите у нас се правят безотговорно, популистки и непрофесионално”. Все още ли сте на това мнение?

– То става още по-зле. Самите парламентаристи непрекъснато си пишат слаба оценка, защото непрекъснато променят законите, които приемат. Какво означава това? Че това не работи и не е както трябва, затова го променят. И го правят непрекъснато, което показва абсолютна липса на професионализъм. Това е много болна тема за мен. Няма такова законодателство в целия свят. Аз, разбира се, не мога да следя целия свят, но знам какви са процесите в развитите страни. У нас е нещо много различно и много порочно. Имаме Кодекс за социално осигуряване от 2000 година. Сега сме средата на 2019 година. И досега той е променян 136 пъти. Това е абсолютен световен рекорд! Никой не може да ни го подобри, освен ние самите.
– Ще Ви върна и към едно писмо от края на миналата година, което стана доста популярно. Има ли резултат от него? Започнаха ли да се обръщат към Консултативния съвет по законодателство?

– Не. Те решиха, че просто трябва да се икономисат някакви средства, независимо че законодателството е калпаво. Аз бях привлякъл най-добрите юристи. С моите колеги бяхме готови да работим. Направихме две становища и оттам нататък те решиха, че само им пречим.
– В момента този съвет не функционира, нали?
– Не функционира. От година и половина насам е „във фризера”.
– Продължават ли да се приемат „законите на барабан и самодейно”? Все още ли професионалистите са елиминирани?
– Да, така е. Лошото е, че в сегашния парламент има много малко юристи.
– Как бихте коментирали назначението на новия министър на правосъдието Данаил Кирилов?
– Оставям го без коментар.
– А неговото предложение за „тримата големи”, според което апелативните спецпрокурори да могат да разследват главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС?
– Това е нещо, което може да се дискутира. Не съм категоричен. Хубаво е да се чуят различни мнения, но аз нямам категорично такова към момента.