Боби, Тара (без задно краче) и Джеки, осиновен в Швейцария
  • Животни се изхвърлят безхаберно, газят се нарочно, стрелят по тях

  • Хората са негативно настроени срещу бездомничетата, а не срещу съгражданите им, които ги изоставят, казват Нина Иванова и Нурие Мечова

Те са доброволци, които дават подслон на четириноги бездомници от Ихтиман. Вече 10 години се грижат за  уличните кучета, като голяма помощ им оказват и хора с милосърдни сърца, които изпращат храни, средства за ваксинации и лечение, консумативи… В следващите редове ще ви срещнем с доброволците от „С любов за четири лапички – Ихтиман” и с техните питомци. Те са представители на НПО „Дара“ – София и едно от основните им задължения е да следят спазването на Закона за защита на животните и да реагират в случаи на насилие. Още от самото начало голяма подкрепа им оказва председателят на „Дара” Ирина Николова, която им помага и до днес.

Доброволци се включиха в ремонта на новия дом на бездомничетата от Ихтиман.

 

Ето какво разказаха доброволките Нина Иванова и Нурие Мечова пред „Вяра”:

          – От колко години помагате на бездомни животни в      

           Ихтиман и как дойде самата идея да се захванете с това?

  • Помагаме на бездомни животни от 2009 г. Започнахме с обгрижването и търсенето на стопани на появилите се бездомничета в нашия квартал. Както във всяко населено място обаче, грижи за тях от властимащите не се полагат и животът на улицата не е безопасен за бездомничетата. Те биват тровени, обстрелвани, блъскани (умишлено в повечето случаи) от автомобили, системно малтретирани са от гражданите. Осъзнахме, че ни е нужно място, където да настаним обгрижваните от нас животни и където те да живеят спокойно, до момента на тяхното осиновяване. Идеята ни беше да осигурим по-качествен начин на живот на спасените от нас животни – да ги лекуваме (ако имат нужда), ваксинираме, обезпаразитяваме, кастрираме. Правим всичко това на доброволни начала, със собствени средства, но не и без помощта на добри хора.
Доброволките са доволни от свършеното.
  • Колко доброволци има към „С любов за четири лапички – Ихтиман” и има ли нови хора, които се присъединяват към вас?

 

  • Ние сме две жени – Нина Иванова (УНСС, специалност „Икономика на транспорта“ – бакалавър) и Нурие Мечова (СУ, специалност „Информатика и математика“). За толкова години няма други желаещи, които да се включат в нашата кауза. Обгрижваме кученцата съвсем сами. Трудно е, защото цялото ни ежедневие е съобразено с грижите за тях. Освен че сме ангажирани с тяхното обгрижване, ходим и на работа. През всичките тези години сме се лишили от екскурзии и далечни пътувания. Това за нас е отговорност, която сме поели и няма как да неглижираме. Кучетата ни си имат само нас…
  • Какво друго ви коства тази нелека мисия – да спасявате животни от улицата?

 

  • Тази мисия е свързана с постоянни притеснения – дали ще осигурим така желаното място, където да обгрижваме спокойно нашите питомци, дали ще осигурим необходимото количество храна за всички тях (благодарни сме, че до този момент не се е случвало да останат гладни дивачетата ни), дали ще успеем да намерим дом на всяко от тях? Преживяваме и много тежко всяка загуба на любимец, който не е успял да се пребори с тежко заболяване или да преживее тежка травма…
  • За колко кучета се грижите в момента. Какви грижи полагате за тях, колко време остават при вас и какво се случва след това – имало ли е случаи на осиновяване?

 

Благодарим Ви за съдействието, г-н Илиев, казаха от „С любов за четири лапички – Ихтиман”
  • Кучетата, за които се грижим в момента, са около 50 броя. Преди няколко месеца прибрахме от улицата и 15 бебенца. Всяко куче е специфичен случай. Някои от тях сме прибрали по сигнал вследствие на инцидент (имаме куче, чието краче е пълно със сачми, имаме друго, блъснато от кола, имаме трето, чието краче беше ампутирано, защото също беше простреляно)… Случва се да приберем малки кученца, които са вирусоносители и впоследствие се налага лечение и т.н. Задължително третираме питомниците ни против вътрешни и външни паразити (съгласно инструкциите на ветеринар), ваксинираме и кастрираме приютените от нас животни. Те остават при нас, докато се появи желаещ да ги осинови. С подкрепата на швейцарска организация за защита на животните през отминалата година едно от кученцата ни беше осиновено в Германия. Други три намериха топъл дом и грижовни стопани в Швейцария. Редовно получаваме снимки и информация за тях от осиновителите им. За съжаление обаче не сме с добри впечатления от хората, които осиновиха наши кученца в България.
  • Защо не сте с добри впечатления от българските осиновители, имате ли конкретни случаи на разочарования от тях?
  • Беше в началото. Едно момиче си хареса едно бебенце. Обяснихме й, че няма ваксина. Тя настояваше да го вземе. Каза, че ще му поставят. След 2 седмици ни каза, че е починало… Друго куче дадохме на възрастен човек в града. Обещахме му да му помагаме в обгрижването. На следващия ден отидохме, а нейното ухо отрязано. Човекът си призна, че го е отрязал, за да стане злобна. После, без наше знание я е изхвърлил на улицата. Сега тя е при нас. Друго наше куче също беше изхвърлено от осиновители. Сега си има нови…

 

Брауни, осиновена в Швейцария и Майки, осиновен в Германия

 

  • На какво място полагате грижи за спасените кутрета?

 

  • Преди няколко месеца ползвахме общински имот, отдаден ни за безвъзмездно ползване от община Ихтиман. Наводнихме се няколко пъти заради обилни валежи и заради това, че имотът се намира в по-ниска точка в града. Цялото количество вода от улиците се изливаше на това място. Няколко пъти успяхме да спасим подопечните ни от удавяне. Временно от община Ихтиман ни позволиха да подслоним кучетата ни в Общинския кастрационен център. Водихме преговори с общината (които завършиха без успех), за да могат да бъдат предотвратени евентуални бъдещи наводнения в имота, който ползвахме. Искахме да се направят ограждения, отново с подкрепата на нашите чуждестранни колеги. За съжаление от общината не одобриха нашите идеи за обезопасяване на имота. Не ни позволиха и да ползваме друг общински имот. В момента сме принудени да ползваме място, което не е особено подходящо за спасителен център и където плащаме наем всеки месец. Мястото не е оградено и кученцата не могат да тичат свободно. Извеждаме ги само на повод.

 

  • Отзовават ли се хората, даряват ли, помагат ли?

 

  • Има много добри хора, с които имахме щастието да се запознаем покрай дивачетата ни и които ни помагат. Благодарение на подкрепата на един много уважаван от нас човек – Албена Минкин-Асил, успяхме да направим сдружение. Тя ни оказва своята безрезервна подкрепа, в много трудни за нас моменти…

Хората даряват и благодарение на тяхната помощ успяваме да обгрижваме по-добре приютените от нас животни. За съжаление обаче подкрепа от властимащите няма…

 

  • Например за едно кутре колко излиза ваксина, обезпаразитяване, кастриране, лечение, ако се наложи?
Киара, Дара и Арти – осиновен в Швейцария
  • Ваксините са между 15 и 20 лева на животно (на бебетата поставяме по 3 ваксини + ваксина за бяс, а на големите кучета поставяме годишна ваксина + ваксина за бяс). Кастрацията струва около 40 лв. Стойността на лечението зависи от диагнозата (миналия месец например лечението на кученце, преборило парвовироза, струваше над 1000 лв.). Цената на обезпаразитяването също варира. Тя зависи от килограмите на животното и препаратите, които ползваме.

 

  • От какво имате най-много необходимост?

 

  • Много спешно трябва да намерим място, където възможно в най-скоро време да преместим приютените от нас животни. Имаме амбициите да изградим малък, частен приют за бездомни животни, който да бъде съобразен с всички изисквания и стандарти на Европейския съюз за хуманно отношение към животните.

Нуждите ни от храна са постоянни. Събираме непрекъснато стари одеялца, завивки, юргани, дюшеци, матраци, постелки и т.н., защото ни се налага да ги подменяме често…

                                                

  • Каква е ситуацията с бездомните кучета в Ихтиман?

 

  • Положението никак не е добро. Безхаберно се изхвърлят домашни любимци и/или нежеланото им потомство. Масово безотговорни стопани не кастрират питомниците си и допускат безразборното им размножаване. Необходим е по-строг контрол и сериозни санкции за такива стопани. Необходимо е властимащите да наблегнат върху кастрациите на кучета (и то с приоритет кастрация на женските кучета) в ромската махала и в Стопанския двор, където нещата отдавна са излезли извън контрол…

 

  • Сблъсквали ли сте се със случаи на насилие към животни?

 

  • В Ихтиман имаме няколко случая на простреляни бездомничета. Едното от тях, за съжаление, го намерихме мъртво. Беше кастрирана по наша инициатива, обезпаразитена и върната по местообитание. Един ден обаче някой е преценил, че Киара не трябва повече да живее…

Тара (която от 2016 г. е при нас) е с ампутиран заден крак. Също кастрирана по наша инициатива, обезпаразитена и върната по местообитание. Няколко месеца след това тя беше простреляна. За щастие изстрелът не е бил фатален…

Кракът на Боби (който от 2018 г е при нас) е пълен със сачми. Той също е бил прострелян.

  • Разкажете историята на някое друго от спасените кутрета.
  • През декември 2015 г. прибрахме 2 бременни женски кучета. Едната майка (Бела) роди на 25.12.2015 г. шест кученца. Майката на Дара (Шарка) роди на 30.12.2015 г. дванадесет кученца. За съжаление Шарка почина след раждането. От дванадесетте кученца единственото, което оцеля, бе Дара. В първия момент помислихме, че всички бебенца са мъртви. Съвсем слабите стонове на Дара обаче бяха чути от Нурие. Тя веднага отнесе Дара при другата майка, за да я захрани. За наша радост Бела прие Дара и успя да я отгледа като свое дете. След време Дара разви рахит и трябваше да бъде изведена от приюта, за да бъде лекувана. Дара беше осиновена от мен (Нина) и вече е мой верен приятел, без който не мога.
  • Работата ви като доброволци е белязана от много трудности, кое е удовлетворяващото за вас?

 

  • Истината е, че хора като нас ги има, защото някой някъде не си е свършил работата. Всички много добре знаем къде е проблемът. Много доброволци има в България и на всички ни е ужасно трудно, защото нямаме подкрепата на държава и институции. Борим се с всичко сами – търсене на място, набавяне на храна, медицинско обслужване на подопечните ни. А никой от нас не е длъжен да го прави.

Колкото и притеснения да имаме обаче, достатъчно е да отидем при дивачетата ни и да видим благодарността в погледите им… Това е моментът, в който разбираш, че твоите усилия си струват…

 

  • Българите жалостивили са към животните?

 

  • Хората са различни… Според нас преобладаващата част от хората не понасят бездомничетата. Те не се интересуват какво се случва с тях, когато по сигнал ги приберат от улицата. Хората виждат бездомниче, пускат жалба в общината и се надяват някой да го махне възможно по-скоро и възможно по-далече от тях. А не си дават сметка, че бездомното животно не е паднало от небето, че за да бъде то на улицата, го е изхвърлил някой. Хората за съжаление са негативно настроени срещу бездомничетата, а не срещу съгражданите им, които ги изхвърлят и които са истинските виновници за постоянно увеличаващата се популация. Голяма част от стопаните не полагат адекватни грижи за домашните си любимци. За тях е нормално то да е вързано на метър синджир и да стои там някъде, в ъгъла на двора им. Те не разбират и нашите грижи. За повечето хора не е нормална грижата за животно, от което нямаш полза – нито получаваш мляко от него, нито яйца, нито месо. Българинът обаче трябва да положи усилия, да промени манталитета си и абсолютно задължително е да се научи да бъде по-отговорен.
Please follow and like us: