Радослав Радославов с новата си книга
  • Това беше време, в което все още политиката не беше мръсна работа

  • Имаше различни идеи, а сега не виждам други освен прагматично пълнене на джобовете

Д-р Радослав Радославов представи новата си книга „Повеля на съдбата” пред своите съграждани в Дупница. Специален гост на събитието бе проф. Иван Величков, който е бивш преподавател на Радослав Радославов и рецензент на седем от книгите му. Водещ на представянето бе председателят на дупнишкото военно читалище „Ген. Георги Тодоров” и заместник-председател на СОСЗР полк. Стоян Ушатов. Десетки дупничани уважиха автора, като сред присъстващите бяха депутатът от БСП д-р Иван Ибришимов, адвокат Никола Коларов и о.з. полк. инж. Венцислав Пенев.  Книгата е базирана върху опита на Радослав Радославов като член на местния парламент. В нея авторът е включил по-важните свои докладни записки в различните общински дейности и резултата от тяхното гласуване.
Дупничанинът вече 12 години е преподавател по „Публична администрация” в ЮЗУ „Неофит Рилски”. Той е заместник-председател на партия „Българска социалдемокрация – Евролевица”, от която е бил издиган като кандидат за вицепрезидент на страната. Радослав Радославов бе и в листата на партията за европейските избори, които се състояха през месец май тази година.

На представянето присъстваха десетки дупничани.

„Обсъжданата книга е хроника на отговорната и вярна служба в полза на общината и държавата. Заглавието на книгата напълно отговаря на нейното съдържание. Някои хора са родени да живеят за обществото и чрез обществото. Просто такава им е кармата. Монографията е свидетелство за последователност и вярност към идеите на социализма и социалдемокрацията. Днес няма да откриете  думичката „социализъм” дори в програмата на БСП. За днешните й лидери тя е смущаващ архаизъм, който не отговаря на личните им нравствени ценности и смущава дребнобуржоазните им предразсъдъци. Книгата е огледало на усилията на всички честни и компетентни леви хора, които бяха пометени от „приятелския огън” на набиращата сила и мощ авантюристична посредственост”, обърна се към гостите при представянето на книгата си д-р Радослав Радославов.
Неговият бивш преподавател проф. Иван Величков се изказа доста ласкаво за автора.
„Аз самият също не бих могъл да предложа такъв сборник със 109 докладни и другите документи, които са подредени по такъв чудесен начин. Това не е един човек, който понеже няма какво да прави и скучае, пише, за да търси корист, приходи или да въздига себе си. Над половин век съм преподавател и мога да твърдя, че Радослав е един от най-добрите кадри, които съм подготвил. За мен е голяма радост, че мога да участвам и да коментирам поредната му книга”, заяви проф. Величков.
Минути преди официалното представяне д-р Радославов отговори на въпросите на няколко местни медии.

– Г-н Радославов, каква е новата Ви книга и защо носи заглавието „Повеля на съдбата”?

Проф. Иван Величков (в средата) заедно с д-р Радославов (вдясно) и Стоян Ушатов (вляво)

– Най-новата ми книга се казва „Повеля на съдбата”, защото това е моята съдба – да служиш на обществото, да живееш за обществото и чрез него да постигаш определени резултати. Тук всъщност са едни лични мои документи, които са били в местното самоуправление за 12 години. Това са три мандата, като акцентът е върху последния такъв от 1999 до 2003 година. Има докладни записки, предложения и разни други документи, които са от най-новата история на Дупница.
– Какво Ви накара да напишете тази книга?
– Направих го, за да може някой да прочете истини, които дупничани не знаят. Те не знаят много неща. Тук има документи, които като ги четеш, можеш да си направиш изводи какви са били различните гледни точки по това време.
– Къде могат дупничани да намерят „Повеля на съдбата”?
– Тиражът е малък. Ако се обърнат към мен, ще я получат. Ще я оставя в читалищната библиотека, както и в общинската.
– Ако трябва да сравнявате тези три мандата, кой беше най-добрият и коя беше Вашата върхова точка като представяне в местния парламент?
– Като опозиция винаги съм бил от доста активните. Има мои докладни записки, които мога да откроя. Едната за именуване на местния театър, който да се казва „Невена Коканова”. Друга такава е за възстановяването на паметника на Коста Петров в града, както и програма за финансова стабилизация на Дупница. Внасял съм записки за подобряване работата на общинските дружества, за създаване на Общински гаранционен фонд за малки и средни предприятия. Имам докладна записка и за дейността по административно-териториалното деление, за която по това време имаше едни борби и ние участвахме в тях. Има и други неща, които са описани подробно в книгата.
– Тези докладни, които изброихте, срещнаха ли подкрепата на общинските съветници?
– В голяма степен да, и то благодарение на управляващите. Ние бяхме 7 човека и колегите от СДС гласуваха, иначе нямаше как да стане. Ако не можеш да ги убедиш с аргументи, как да го направиш?
– Имате голям опит като съветник. Можете ли да сравните местния парламент през трите мандата в миналото и сегашния?
– Разликата е голяма. Ние не работехме за пари. Това беше време, в което все още политиката не беше мръсна работа. Имаше едни идеи. Сега не виждам други идеи освен прагматично пълнене на джобовете в пълния смисъл на думата. Трудно е да откриеш нещо, което да бъде различно в различните групи в Общинския съвет в момента. Това ни различаваше. Имаше и много по-остри сблъсъци, времето беше много по-тежко. Но постепенно с годините се трупаше посредственост. И тя колкото е по-голяма, се разпростира на толкова по-високо ниво.

Книгата „Повеля на съдбата”

– Значи сега парите са основната мотивация за един кандидат за Общинския съвет?
– Абсолютно. Има и хора, които може би имат и идейни скрупули, но в 99% всичко е заради парите и положението в обществото.
– Има ли тенденция това да се промени, или напротив – става по-лошо?
– Не вярвам да се променят. Познавам ситуацията. Аз не живея с илюзии. Нещата са много по-страшни, отколкото си представяме.
– Обмисляте ли отново да станете член на местния парламент?
– Не съм решил. Това не е най-важното. Трябва да се структурира някаква алтернатива, която по някакъв начин да убеди хората, че има нужда да се гласува.
– А имате ли желание да се кандидатирате за кмет на община Дупница?
– Не. Мина моето време, когато трябваше да стана кмет.