Хоровата диригентка Елеонора Христова
  • Дупничанките Ваня и Радка: От години си берем чисти билки от района на параклиса „Света Марена”

  • Радостин Георгиев от с. Крайници: Бюрокрацията и бумащината убиват желанието и приходите на билкарите

Всяка година на 24 юни честваме Еньовден – един от най-важните летни празници в народния календар. На тази дата източноправославната църква чества Рождение на Йоан Кръстител. Обредите и традициите на двата празника се преплитат.
Вярва се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. В дните преди празника имаше дупничани, тръгнали към полите на Рила планина, за да наберат билки. По разцъфналите поляни в местностите край Вангелова чешма, параклисите „Света Марена”, „Свети Спас”, „Света Петка” хората беряха билки и се чуваше смях и глъч. Слънчевото утро на съботния ден преди празника също помогна на решилите сами да наберат лековитите билки и да спазят народната традиция. Според народните поверия набраните билки за зимата трябва да са „77 и половина“.

Жълт кантарион

В близост до параклиса „Света Марена” срещнахме дупничанката Ваня Димитрова. Жената сподели, че от години пие кръвопречистващ чай от бял равнец, невен и коприва. Доволна е от отварата и се чувства добре. Често използва белия равнец за промивки.
„От жълт кантарион всяка година си правя мехлем. В тъмно шишенце слагам цвят и зелената част от кантариона. Доливам зехтин и оставям шишенцето на тъмно. После през цялата година аз и близките ми мажем с него рани и възпаления”, каза г-жа Димитрова.
Нейната приятелка Радка Любенова допълни, че бере винаги мащерка и от нея прави през цялата година чай за близките си.

Ваня Димитрова и Радка Любенова

„При възможност изпращам набрани и изсушени от мен билки на роднини в чужбина. Според мен всеки човек трябва да си бере билки сам от чисто място, за да е сигурен, че не са пръскани с някакви препарати. Билките са в основата на един по-здравословен начин на живот, от който се чувстваме по-добре и далеч по-жизнени. Аз и приятелките ми си берем билки от този район вече години наред”, заяви Радка.
На кооперативния пазар в Дупница също се намират билки, които възрастни жени събират, но само помежду другото. Най-често срещани са букети от мащерка, жълт кантарион и маточина. Цената на различните букетчета варира от 50 стотинки до 1 лев.
Хоровата диригентка Елеонора Христова много обича да изучава билките в свободното си време, както и да ги събира в подходящите за това дни. Тя определя себе си като все още начинаеща билкарка, но вече има доста познания в областта. През уикенда е била на поредния си Поход на билките. В навечерието на Еньовден Елеонора ни сподели интересни факти около билките, техните свойства и за какво трябва да внимаваме, когато ги берем.
„Важно за всички билки е, че не трябва да се берат след дъжд, което може доста да изненада хората. Когато го научих, аз също бях изумена от това, защото ухае невероятно и на човек точно тогава му се иска да си набере цветя, само че в такъв случай билките стават само за букет. Най-важното правило при билките, както и при гъбарството, е да не пипаш растения, за които не си абсолютно сигурен, че познаваш. Повечето имат двойници, че даже и растат заедно. Със сигурност може да се каже, че за всяка болка има билка. Ако е валяло, е много добре да излезеш да се разходиш бос в мократа трева. А ако е сухо времето, взимаш платнено чувалче и събираш в него растенията, защото в найлона се спарват. И също нещо важно: по-възпитано е да се режат стръковете. Иначе ако скубеш, растенията ще те намразят и понеже по Еньовден стават чудеса, може да ти нахвърлят някоя магия (смее се).

Жълт равнец,  Еньовче и Бял равнец 

Интересна билка е лечебна динка, която в разцвета си има диненочервени цветове на мястото на топчетата, които се виждат на пръв поглед. Интересно е, че ако му се стрият листата много ситно, започват да излъчват аромат на кора от диня.
Важно е да се знае, че жълтият кантарион например не трябва да се употребява от хора, които имат проблеми с черния дроб. Иначе билкарите ще се пошегуват и ще ви кажат, че много си върви с ракия.
Здравецът пък е интересен с това, че има действие като отвара. То е подобно на валериана, антисептично, успокоително и намалява високото кръвно. Обаче хората като че ли така си го гледат само, без да знаят за свойствата му. Едно време бабите са казвали, че при главоболие помага вдишването на аромата на здравец. От рода на мушкатите е и всички негови части са приложими в различни части на медицината, като е много важно кога ще се бере обаче за отвара. Трябва да е след цъфтеж”, коментира пред „Вяра” Елеонора Христова.
Тя не пропусна да спомене и равнеца като една от най-известните у нас билки.
„На равнеца му се вика още женска билка, защото лекува много сериозни женски заболявания. Не знам защо, но много хора мислят, че жълтият е отровен. А той е със същото действие почти, както белият. Равнецът е страшно разпространен в България. Особено белият е навсякъде по поляните във всички части на страната ни и голяма част от Балканския полуостров. Жълтият е по-рядко срещан. Но пак най-много в България, Сърбия, Румъния. Най-вече в низините. А белият се влияе страшно много от околната среда и даже на две поляни, една до друга, в зависимост от останалата растителност и огряването от слънцето, може да има два различно изглеждащи вида. Качествата им обаче не се влияят особено от това. Белият равнец не е хубаво да се смесва с други билки и трябва да се ползва внимателно. Много е горчив, но губи силата си. Това го знам от една родопска баба, която правеше невероятен чай”, завърши хоровата диригентка.
Народът ни има силни традиции в билкарството. Немалко българи имат и добри познания за различните билки. Природата ни е благоприятна и всички предпоставки това да е печеливш бизнес са налице.
Защо обаче все повече хора се отказват от това да се занимават с билки професионално в България?
Според Радостин Георгиев от дупнишкото село Крайници това са големите изисквания, които убиват желанието и приходите на билкарите. Той е известен в целия регион като човек, който работи качествено и професионално и винаги може да даде полезен съвет, свързан с билките. Мъжът обаче от тази година вече не се занимава с тази дейност.
„Миналата година приключих окончателно, колкото и да са ми на сърце билките. У нас има голям внос от целия свят. Китай произвежда много евтини стоки и най-различни билки и големите фирми внасят именно от тази страна. Това е пазарната икономика. При нас има прекалено много изисквания за какви ли не неща. Държавата ти взима 85% от това, което изкарваш. Като ти кажат това не трябва да се прави по този начин, а друго нещо трябва да се направи по съвсем друг начин и ти убиват желанието. Бюрокрацията и бумащината, която трябва да се попълва, е много голяма. И точно в момента, когато е сезонът, ти трябва да работиш най-усилено, но тогава ти идват на проверка. Трябва да отидеш и да попълваш документи. След няколко дни се връщаш, а то кампанията е свършила. Стоката е прецъфтяла и човек търпи загуби. Ти ги помолиш това да се случи след края на кампанията, но проверяващият държи всичко да стане веднага. За да струва една т.нар. „рулетка” от билки 1 лев, явно няма толкова изисквания към китайските билки например. Защото те от това левче реализират и някаква печалба. Затова много билкари в цяла България като мен вече се отказаха. Отидете в една фабрика и тя сама ще ви покаже какво се е случило. Отидете в селата и вижте старите заключени училища и обраслите с трева площадки. Като видя нещо такова, настръхвам и се чудя какво правя още в България. Темата за мен е много сантиментална, защото съм работил в тази сфера 20 години. Работиш толкова дълго време нещо, което ти харесва и обичаш, но после спираш и си наникъде”, не скри разочарованието си пред „Вяра” Радостин Георгиев от с. Крайници.