Димитър Димов

Димитър Димов, част от живота на който е минал в Дупница, ще бъде почетен в града тази седмица. Поводът е 110-ата годишнина от рождението на големия писател. Честването е на 25 юни. Започва в 10 ч. с поднасяне на цветя и венци на паметната плоча на писателя, намираща се на фасадата на сградата на ул. „Хр. Ботев” 43. На това място е била бащината къща на Димитър Димов, а в сегашната сграда се помещават редакцията на в. „Вяра” и жилище. След кратката церемония са предвидени литературни четения на творби на Димитър Димов, които ще бъдат пред фонтаните на площад „Свобода“.

Програмата е подготвена от Историческия музей и библиотеката при читалище „Зора“ в Дупница. Събитието ще се проведе под надслов „Изследователят на една епоха. Димитър Димов – интелектуална виртуозност и прозрение“.

Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч, но детството му минава в Дупница. Напуска града 10-годишен.

Майката на Димов – Веса Харизанова, е дъщеря на Спас Харизанов – преселник от село Влахи, Кресненско, и съпругата му Фикия, родени в средата на 19-и век. Дядото завършва право в Русия, след което работи като адвокат в Дупница. Сестрата на Спас Харизанов – Милка, е майка на Яне Сандански. Цял живот Димов събира материали за книгата, която иска да напише за своя именит родственик, но така и не успява да реализира проекта си. Единият от синовете на Спас Харизанов – Иван, е известен журналист и политически деец с авторитет и влияние във времето между двете световни войни, съпруг е на поетесата Екатерина Ненчева. Той оказва влияние върху културното развитие на племенника си Димитър. Веса Харизанова има само гимназиално образование, но цял живот проявява жив интерес към литературата и изкуствата. Години наред основна нейна цел е да превърне сина си в поет или художник, докато той демонстрира интерес преди всичко към естествените науки.

Бащата на Димитър – Тотю Димов Димов, е родом от Габрово. Той завършва военно училище и се ползвал с авторитета на културен и възпитан човек. Загива като капитан на фронта на 9 юли 1913 г. в боевете при връх Китка в Македония, дни преди края на Междусъюзническата война.

Според близките на Димов силното му влечение към уединение се е зародило още в ранното му детство. След смъртта на мъжа си Веса Харизанова трепери над Димитър, като дори не го пуска да играе на улицата или го придружава, когато излиза при връстниците си. Димов е тихо и затворено дете с богато въображение. Определян е като „чудак“ от съучениците му и храни нескрит интерес към книгите, физиката и химията. Наред с това той проявява и художествени дарби – често рисува карикатури на учителите си. Тази интровертност се запазва като забележима черта на характера му през целия му живот.

Авторът на романите „Поручик Бенц“, „Осъдени души“, „Тютюн“ и още много литературни произведения, който е бил и драматург, и професор по анатомия на гръбначните животни, е бил много привързан към Дупница. Градът присъства в много от творбите му, дупничани са и прототипите на герои от негови романи.