• Жената на известния писател – Лили, споделила, че той е обичал да идва в града, „Рибарника” е било любимото им място

  • Директорът на музея Анелия Геренска: В края на 20-те години къщата, в която е живял, е била продадена. На нейно място са построени още две

Димитър Димов бе почетен подобаващо в Дупница по повод 110-годишнината от рождението му. Мероприятията бяха организирани от Историческия музей, Читалище „Зора 1858” и община Дупница. Денят започна с поднасяне на цветя на паметната му плоча, поставена в непосредствена близост до мястото, където той е прекарал първите десетина години от живота си. Тя е поставена на сградата, където сега се намира редакцията на вестник „Вяра”.

Граждани и общественици поднесоха цветя пред плочата на Димитър Димов.

В 11 часа при фонтаните на площад „Свобода” се състояха литературни четения на любими откъси от произведенията на един от най-известните родни писатели. Дългогодишният преподавател по литература в Дупница Милка Павлова, поетесата Станка Равелова, секретарят на Народно читалищe „Ген. Георги Тодоров” Валентина Караганова и др. прочетоха любимите си пасажи от творчеството на Димитър Димов. Ученичките от ПГ „Христо Ботев” Дара Върбанова и Гергана Васева прочетоха свои есета, написани специално за писателя. Програмата завърши с няколко известни песни, изпълнени от вокален състав „Арт Поп”.
Инициаторът на честването и директор на Историческия музей в Дупница Анелия Геренска също сподели пред присъстващите кои са нейните любими откъси. Тя даде интервю пред „Вяра”, в което говори за детството на Димитър Димов, неговия дом в Дупница и рода му.

Анелия Геренска

 – Г-жо Геренска, организирате поредното отбелязване на годишнина от рождението на Димитър Димов…
– Да. Освен изложбата за Испания, която ни гостува от къщата му музей, миналия месец, искахме да го почетем точно на рождената му дата. Благодаря и на колегите от читалището, които също са правили инициативи за Димитър Димов. Затова решихме да поканим хора от града, които да четат любимите си откъси от неговите произведения. По този начин доказваме, че се гордеем с него, възприемаме го като наш съгражданин и няма да го забравим.

Председателят на НЧ „Ген. Георги Тодоров” поставя цветя пред паметната плоча на Димитър Димов.

– Разкажете ни за периода му като дете в Дупница?
– Самият Димитър Димов е от една страна наследник на дупнишки род. Разбира се, малко силно казано е точно дупнишки род, защото Харизанови се заселват в Дупница след Освобождението. Неговият род споделя съдбата на хиляди бежанци от Македония и нашият град е първата спирка на рода Харизанови от село Влахи. Димитър Димов е внук на Спас Харизанов – известен адвокат в Дупница в края на 19-и и началото на 20-и век. Неговата дъщеря – Веса Харизанова, е майката на Димов. Той се ражда в Ловеч през 1909 г., защото неговият баща е изпратен за кратко там като военен, но само след година се връщат. Така първите 10 години от живота си Димитър Димов прекарва в родната къща на неговите баба и дядо и трупа първите си и най-силни детски впечатления именно тук. След като първият й мъж загива в Балканската война, Веса Харизанова се жени отново за офицер – Руси Ганев. След Първата световна война повечето офицери са уволнени и вторият баща на Димов започва работа в Дупница като тютюнев експерт. По-късно отива да работи в София, което налага преместването на семейството там. Можем да свържем Спас Харизанов с Яне Сандански, който е негов племенник. Виждате, че голяма част от фамилиите са се преселвали. Спас Харизанов е известна личност в Дупница по онова време. Самата майка на Димитър Димов учи в града и е сред интелектуалния местен елит. Тя има изявени наклонности към изкуството, които се опитва да предаде и на своя син. Димитър Димов учи тук в началните си години и в неговите по-късни произведения могат да се видят много силни детски спомени. Когато чествахме 100 години от рождението му, имах възможността да се срещна и със съпругата му Лили Димова, която, за съжаление, вече не е сред нас. Тя сподели, че той е обичал да идва в Дупница и в по-късните си години, когато вече са били семейна двойка. Димов много е харесвал града и е водил жена си тук през уикендите, много често са ходили на едно езеро с лодки. Става дума за „Рибарника” в Дупница и тя искаше да я отведа там, но това езеро го няма. Той е запазил връзката си с града, защото е имал много силни спомени. Димов е израснал тук, помни училището си, както и тютюневите работници. Писателят е живял срещу река Бистрица. Къщата му е била много близо до мястото, където сега е редакцията на вестник „Вяра”. Той описва в много кратки природни пасажи именно семейната им къща, реката и планината, всичко това се е запечатало в него. В неговия неиздаден роман много точно са описани спомените му от Дупница.

– В каква къща е живял Димитър Димов в Дупница? Има ли повече информация за тогавашния му дом?

Литераторката Милка Павлова 

– Когато беше подета инициативата по повод 100-годишнината му за поставяне на паметен знак, започнахме проучване. Нямахме много добри сведения, защото в края на 20-те години къщата вече е била продадена. На нейно място е била построена друга, а след това още веднъж е построена нова къща. Имаше твърдения, че къщата е точно на мястото, където днес се помещава вестник „Вяра”. Но по-късно намерих информация, че къщата е била там, където сега е детската градина.

Учениците от ПГ „Христо Ботев”

Дори сега не можем да кажем къде точно е бил парцелът, който при градоустройството е разделен. На практика двете сгради ги делят само стълбите към Градската градина. Не съм проучвала дали дядото, или други негови наследници продават къщата, но тя е продадена. Новият собственик събаря къщата, за да построи нова, което е нормално за времето си. По-късно е национализирана и е детски дом. Точно там е районът, където е живял. Важното е, че има паметен знак, за да напомня на дупничани.
– В различни биографии писателят е определян като „чудак” и малко по-затворено в себе си дете. Твърди се дори, че майка му го е спирала да си играе с другите деца. Това така ли е?

По-възрастните също уважиха четенето на произведения на Димитър Димов.


– Не съм чела много по темата. Неговите спомени от детството прозират в творчеството му. Нямаме запазени негови мемоари от детските му години в Дупница. Има прототипи от града, както и описание на пейзажите тук. Той учи първи, втори и трети начален клас в Дупница. Но това, което казвате, наистина е така. Всички са го смятали за малко затворен. Самата му майка е била доста протективна над него. След смъртта на баща му тя се е опитвала да отделя цялото си внимание към своя син и да го насочи към изкуствата. Той е рисувал много добре. Оказва се, че когато завършва гимназия, всички са считали, че ще започне да учи в художествена академия. Но Димитър Димов изненадва с решението си. Това, че той е рисувал, не му е пречило да бъде прекалено любопитен към природните науки като физика и химия. По-късно разказва, че необщителността с децата и затвореността му го е карала да набляга над тези предмети и да проучва и търси за себе си други пътища за реализация. Такъв е бил характерът му. Майка му го е стимулирала да търси пътища за изява. Тя винаги е считала, че той ще бъде писател или художник, независимо че завършва ветеринарна медицина.

Гергана Васева

– Споменахте, че в неиздаден негов роман прозират много спомени от Дупница…
– В незавършения роман „Ахилесова пета” той на едно място описва себе си като по-голям юноша, но споделя и за ранните си детски години и описанието на къщата в Дупница е много точно. Той пише: „Трябва да ви опиша нашата къща в провинциалния град. Баща ми я продаде на един местен търговец, който я събори веднага и построи на нейно място студено и луксозно модерно жилище, превърнато сега в детски дом”. Това е точно доказателство за тази къща, от която има романтични спомени за таванската стая, на която се е усамотявал и където е искал да прави химически опити. Този роман не е много популярен, защото остава незавършен. Той е публикуван в изданието от 1967 година, в 6-и том, заедно с друго ръкописи на писателя.