Известният художник (вдясно) заедно с братята си Любомир (в средата) и Крум (вляво)
  • Детството ми протече в ателието на местния художник Георги Лазов, там се омагьосах от миризмата на темпертин и боя

  • Дупничанинът подреди изложба в двете галерии в града

Известният в цял свят художник Николай Янакиев откри своя изложба в родния си град Дупница. Неговите творби бяха подредени в двете галерии в града – „Джамията” и „Околийската къща”, която беше пълна с желаещи да ги видят.
Специален гост на събитието бяха бившият заместник-председател на Народното събрание Димитър Главчев, който е личен приятел на художника. Освен него за изложбата от София дойдоха депутатите Радослава Чеканска, Александър Александров и Валентин Милушев.

Официалните гости, които уважиха твореца.

Николай Янакиев бе уважен още от кмета на община Дупница инж. Методи Чимев, неговия заместник Крум Милев, председателя на Общинския съвет Емил Гущеров и заместник областния управител д-р Матей Попниколов. Всички те го изненадаха с цветя и други подаръци. Десетки дупничани също присъстваха в залата, поздравиха своя съгражданин и не пропуснаха да се снимат с него. Неотлъчно до твореца бяха и двамата му братя – Любомир и Крум.
Николай Янакиев е роден на 23 юни 1954 г. в Дупница. Завършва Средно художествено училище за изящни изкуства в София през 1973 година. Осем години по-късно взима диплома от Националната художествена академия със специалност „Живопис” в класа на проф. Светлин Русев. Дупничанинът живее и работи в София и Париж. Има над 95 самостоятелни изложби, които е поставял в цял свят. Показвал е своите произведения в Ню Йорк, Вашингтон, Барселона, Виена, Париж, Рим, Берлин, Кьолн, Франкфурт, Залцбург, Братислава, Хелзинки, Дамаск, Рабат и др.
Негови творби притежават Националната художествена галерия, СГХГ в София, Национална галерия за изящни изкуства и Ла Валета, Галерия „Уфици” във Флоренция, Колекция на ЮНЕСКО в Бургенланд, Австрия, Колекция „Лудвиг” в Кьолн, Германия, и др.

Десетки дупничани присъстваха на откриването на изложбата.

Роденият в Дупница художник е носител и на редица престижни награди като „Златно перо” за принос към българската култура, награда на ОХИ „Портрет”, Награда на община Шумен в Национален конкурс за живопис, Първа награда на Регионална изложба „Струма 82”. Николай Янакиев може да се похвали и с почетен диплом от Международната художествена галерия „Хенри Танас” в Торонто, Канада, както и с награда на журито в 6-а изложба на пластичното изкуство в Champs-Sur-Marne, Франция.
Участвал е и в множество международни биеналета и симпозиуми в Стокхолм, Базел, Брюксел, Милано, Женева и др.
Именитият дупничанин даде интервю пред „Вяра” малко преди официалното откриване на изложбата му.

Николай Янакиев

– Г-н Янакиев, имате изложби по целия свят, а сега откривате такава в Дупница. Какво Ви върна в родния град?
– Върна ме това, че съм длъжен да дам отчет на моите съграждани. Искам да покажа това, което съм направил през годините. Това са 40 години, откакто съм завършил Академията. В крайна сметка правил съм много изложби по света, в София и в страната. Тук съм имал няколко изложби, но хората не са запознати с много от моята работа. Затова исках да покажа неща, които съм правил през последните години, както и през по-ранния ми период. Искам хората да видят пътя, който съм извървял досега, и  добият по-ясна представа.
– Значи дупничани ще видят и по-стари Ваши творби?
– Ще видят както по-стари, така и по-нови. Миналата година правих една голяма изложба в Барселона с Вежди Рашидов. Тук е почти цялата и тя се намира в Галерия „Джамията”. В Околийската къща представям повече интериори и голи тела. Има дори и един портрет, който ще подаря на Общинската художествена галерия.
– Вдъхновява ли Ви родният град?
– Разбира се! Винаги, когато идвам тук, ми става много хубаво. Особено като пътувам от София към Дупница и вече виждам Рила планина, се чувствам много приятно. Излязох от града на 15-годишна възраст и вече 50 години не съм тук. Учих в Художествената гимназия и след това Академията. Последва скитане по света и накрая пак съм вкъщи.
– Как Ви се струва Дупница в момента?
– Прекрасен град! Последния път ходих към с. Бистрица и посетих Парк „Рила”, който е уникален. Всичко е много добре според мен. Казвам го като външен наблюдател, макар че съм роден и израснал тук. Мисля, че нещата вървят към правилната посока.
– Споделете ни някой Ваш спомен от детството в града…
– Детството ми протече в ателието на Георги Лазов. Докато другите деца тичаха и гонеха топката, аз бях непрекъснато в неговото ателие. Той е моят пръв учител. Лазов беше един много голям художник, макар и самоук. Там за първи път ми замириса на темпертин и на боя. Това ме омагьоса и оттам тръгнах.
– Сега отново се срещате с двамата си братя – Крум и Любомир…
– Да, събрахме се тримата братя. Събирали сме се, събрахме се сега и пак ще се събираме и по други поводи.

Част от картините, изложени в галерия „Околийската къща”.

– Рисували сте великия български художник Светлин Русев. Разкажете ни за това…
– Да. Имах изложба преди 3 години в зала „Средец” в Министерството на културата, присъстваха много писатели, поети и творци. Тогава направих четворен портрет на Светлин Русев. Друг път също съм го рисувал, както и той мен.
– Какви са изворите на вдъхновение на един художник в съвременния и модерен свят, където вече сме заобиколени от толкова много неща?
– Вдъхновението идва от всичко. То е около нас. Една хубава жена, една птичка, една хубава песен. Всичко това може да те вдъхнови да седнеш зад статива и да те накара да работиш.
– Вие сте първият съвременен български художник, който е успял да продаде своя картина в една от най-престижните аукционни къщи – Christie’s. Как се случи това?
– Така е. Преди 2 години, през месец юли 2017 година, по покана на централата в Кенсингтън, Лондон, дадох картината In the studio. Тя се продаде на търг. Но как стана това… Имах изложба в Лондон, минаха експерти случайно и я видяха. Тя беше на тема интериор, самият търг беше на същата тема. Те ме поканиха да дам няколко диапозитива. Избраха един и така стана. Радвам се, че картината се продаде.
– Не само се е продала, но това е станало и на пет пъти по-висока цена от първоначално обявената…
– Да, пет пъти повече. Преди мен имаше един французин и един англичанин, и то класици. Те не можаха да достигнат дори първоначалната цена, а аз я надскочих пет пъти. Понякога е въпрос и на късмет.
– Накрая, какво бихте пожелали на дупничани?
– Аз ги обичам. Обичам и моя роден град. Ако и те ме обичат и ми харесват картините, за мен ще бъде голямо щастие.

Please follow and like us: