Шивашката професия не е атрактивна за хората в Дупница

Наташа Илиева

С 2% е намаляла за 1 г. безработицата в Дупница, сочат данните в Бюрото по труда в града. Запазва се тенденцията повечето от неработещите да са жени.

Същевременно на борсата са обявени стотици работни места, оставащи незаети за дълъг период от време. Първенството в това отношение държи шивашкият бранш. Следван от строителството и услугите.

Резултатът от всичко това, както вече писахме, е предстоящият внос на работна ръка от чужбина. Първите работни места, заявени от работодател от Дупница, са за шивачки. Търсят се в Молдова, казва директорът на Бюрото по труда в града Наташа Илиева

Все по-често получаваме заявки за свободни работни места в други области, мобилността прохожда, все повече хора пътуват за работа в София, Благоевград, Кюстендил, Радомир, допълва Илиева.

 

Г-жо Илиева, какво се случи на пазара на труда в Дупница, че започваме да внасяме работна ръка от чужбина?

Пазарът на труда на територията на Бюрото по труда в Дупница от година и половина-две е с тенденция намаляване на регистрираните безработни и въобще на безработицата като цяло. Към 31 май регистрираните безработни в района са 1830, или 6% от икономически активното население, като в сравнение с предходния месец примерно, с април, безработните са с около 43 стотни по-малко. За 1 година имаме намаляване на регистрираните безработни с 2%. От общо регистрираните безработни една немалка част – около 28%, са с основно и по-ниско образование. Имаме регистрирани младежи 12,7% и регистрирани с висше образование – около 11%. Това е структурата на регистрираните безработни. За същия период на миналата година регистрираните безработни са били 8,7%, т.е. за 1 година имаме намаляване на регистрираните безработни с 2%. Това намаляване на регистрираните безработни касае в по-голямата си част хора със съответна квалификация, т.е. специалисти. Затова се увеличава и броят на безработните с основно и по-ниско образование – начално, даже имаме и хора без образование, неграмотни, не могат да пишат, не могат да четат.

Причината за намаляването на безработицата каква е? Не са се отворили нови предприятия или фирми, където да са назначени работници?

– Причините са няколко. Да, не са дошли нови работодатели, които да са стъпили на нашия пазар на труда, и които да изискват по-голям брой работна ръка. Въпреки че имаме едно такова предприятие, където работодателят не е българин. Това предприятие погълна около 100 човека, основно женска работна ръка за опаковане на терлички. Работодателят е холандец и ми трябваха доста усилия да го убедя, че на територията на община Дупница може да се намери работна ръка, за да открие цеха си тук, а не в друга част на България. Слава Богу, 100 жени си намериха работа и продължават да работят. Да, има текучество на моменти, но то е основно заради това, че една немалка част от работната ръка е изгубила трудовите си навици. Една част са много доволни и от заплащане, и от условията на труд. Това е по-крупният работодател, който откри работни места. Освен това ние винаги сме имали свободни работни места и на тези незаети работни места са били насочвани и назначени хора, които са били регистрирани в Бюрото по труда. Освен това имаме наши кадри, които работят извън територията на Дупница. Намериха си работа в други райони в България. Немалка част от тези, които отиват като сезонни работници, си остават в съответните предприятия там, осигурява им се целогодишна заетост. И една немалка част са хората, които напускат страната.

– От години незаетите работни места са предимно в шивашкия бранш. Предполагам, че и сега е така. Колко са незаетите позиции в шивашката промишленост?

– В момента незаетите работни места са основно в шивашкия бранш, в сферата на строителството и в сферата на услугите – ресторантьорство, туризъм изобщо. Имаме места за сервитьори и бармани, за 5 рецепционистки, 100 камериери, 100 готвачи. Това е все работна ръка, която би трябвало да е квалифицирана, но за съжаление нямаме такава. Няма такива регистрирани безработни, които да отговарят на условията на работодателите. Хайде, да речем, за сервитьори и бармани не се изисква кой знае какво обучение, но за готвачи – абсурд. 100 места имаме за готвачи. Да, те са по речни кораби и круизи в Европа, но ние така или иначе нямаме толкова регистрирани безработни, които да бъдат наети. Имаме свободни работни места и за зидари, зидарокофражисти, мазачи, заварчици, шлосери, стругари, фрезисти. В района имаме няколко машинообработващи и машинопреработващи цехове, които имат въпиеща нужда от кадри, но за съжаление не разполагаме с такива специалисти, които да са регистрирани при нас. Работодателите все повече и повече залагат на хора, които са с повече практика и опит, та дори и възрастта им да е над 50 г. Работодателите залагат на такива хора и все повече търсят такива хора, за които казват, че те са по-сериозни, по-съвестни, по-отговорни, но най-вече хора с практика и опит и с трудови навици.

В Дупница предстои наемане на молдовски шивачки. Кой е работодателят?

 

Не можем да кажем кой е работодателят. Предприятието е в Дупница и в момента имаме заявление от страна на работодателя за разкриване на 5 свободни работни места за шивачки. Тъй като в община Дупница и въобще в района на Бюрото по труда няма учебно заведение, което да подготвя кадри за шивашкия и обувния бранш, се опитваме да компенсираме липсата с курсове, но се оказва, че е крайно недостатъчно. Работната ръка като шивачки е крайно недостатъчна и затова някои работодатели вече прибягват до внос на работна ръка. Търсят се много шивачки, изключително много. Недостигът на работна ръка доведе до това работодатели по Българското Черноморие да наемат работници от Украйна, а сега вече и от Молдова. Спогодбата между Република България и Република Молдова е за регулиране на трудовия пазар и тя е от 18 юни 2018 г. На базата на тази спогодба е изключително облекчен режимът за наемане на работници както от България за Молдова, така и от Молдова за България. Т.е. там не се изискват някави специални условия, чакане, визи и т.н., като първоначалният период, за който ще бъдат наети тези работници, е 1 година и с възможност за последващо продължаване за общ срок до 3 години.

– Останалите условия какви са?

– Условията, по които ще бъдат наети тези работници в България, са по българското законодателство. Т.е. по Кодекса на труда и като цяло по българското законодателство, като за работниците по спогодбата, както казах, не се изисква разрешение за работа и няма някакво ограничение. Няма квота – колкото могат да се наемат, толкова. Като условията на спогодбата се прилагат единствено за новонаети лица и не са приложими за вече работещи на територията на приемащата страна – било Молдова или България. Съгласно спогодбата командироването на молдовските работници в Европейския съюз, в европейското икономическо пространство или в трети страни не е предвидено. Тази спогодба е само между нас, двете страни, и се работи само на териториите на България и Молдова. Работниците мигранти имат същите трудови права и задължения като местните работници и се ползват от еднаква защита на работното място в съответствие със законодателството на приемащата държава, както и от същата правна защита по отношение на личните им и имуществените права, предвидена за местните граждани. Кандидатите трябва да отговарят на определени условия: да имат навършени 18 г., завършено съответно професионално образование, обучение, квалификация или трудов стаж, които да са съобразени с изискването за съответното работно място, здравословното им състояние трябва да отговаря на изискванията за заемането на длъжността. Наетите работници могат да бъдат придружавани от членовете на техните семейства.

Работодателят от своя страна трябва да попълни заявление, като в него трябва да опише работното място, заплащането, квалификацията, какво здравословно състояние трябва да има работникът. Заявленията са по образец.

– Освен безплатна квартира и безплатна храна, други бонуси ще предоставя ли работодателят?

Най-много от незаетите работни места са в строителството.

– Няма други бонуси.

– Държавата ще поощрява ли тези работодатели по някакъв начин?

Държавата не. Тя им е дала право да си намерят работна ръка.

– Кога ще бъдат назначени молдовските работнички?

– Заявката е изпратена в Молдова. От страна на Молдова се обявяват работните места, условията за работа, прави се подборът между хора, които имат желание и отговарят на условията, документално се изпращат в България, насрочва се интервю на местния работодател и чак тогава, когато работодателят си избере хората, се пристъпва към подписване на договорите.

– В Дупница имахме прекрасно училище, което преди години подготвяше шивачки. Защо се допусна това нещо да спре?

– Ами имахме. Допусна се, защото нагласата от страна на родителите и учениците, на децата ни, вече е съвсем различна. Едва ли не всички се втурнаха да са мениджъри, собственици на фирми, офис и не знам какви специалисти и т.н. А пък тези професии, за които се обявяват реални работни места, съответно реално заплащане, не са атрактивни и няма интерес към тях. Аз отчитам грешка и от страна на учебните заведения в Дупница, които не проявяват активността, която трябва да проявят, за да могат да провокират интереса на децата. Трябва да се започне от 3.-4. клас, да се влиза в час на класния, да се предоставя на вниманието на децата снимков материал, друг материал, да им се обяснява, че това е професия, която наистина е достойна. Условията на труд вече са съвсем различни. Много добри даже, бих могла да кажа аз, след посещенията, които съм имала. Почти във всички шивашки и обувни фирми съм влязла и съм видял как работят.

– Лошата слава на тези фирми и работодатели отмина ли?

– Тя отмина. Но за съжаление лошите неща остават за по-дълъг период от време отколкото добрите, това е народопсихология.

– Колко е средната работна заплата за шивашките предприятия в момента?

– Не мога да кажа.

– Има ли нещо друго, което е новост за пазара на труда?

– В момента Бюрото по труда работи по една отворена схема на ОП „Развитие на човешките ресурси”. Това е схемата за младежка заетост, която е отворена вече от 4 години и по която набираме заявки от страна на работодателите и им посредничим да си намерят младежи. Заетостта е субсидирана, но е за 6-месечен период от време и ако след тези 6 месеца – имаме много случаи, даже почти 40-50% от наетите работници по тази схема остават с трайна заетост при съответните работодатели. Това е много добре, така можем да си задържим младите хора, защото ние на младите хора разчитаме за в бъдеще време.

Работим и на първичния пазар. Имаме достатъчно заявени работни места, имаме регистрирани безработни, така че се стремим да срещнем безработните с работодетелите, за да могат да бъдат удовлетворени и двете страни.

– Има ли работа за висшисти в момента?

Работа за висшисти почти винаги има. Все по-често ни се заявяват работни места от други области. Сега имаме от Панагюрище и от други краища на България. Явно пазарът там е друг, колегите в бюрата по труда не разполагат с такава работна ръка и затова я заявяват при нас. Имаме контрольор по качество, служител в отдел „Планиране”, настройчик на машина за леене под налягане с програмно устройство – там се иска да бъде човекът квалифициран компютърен специалист. Така че винаги имаме места за висшисти, въпросът е, че невинаги можем адекватно да отговорим с квалифицирана работна ръка, която да може да бъде наета в тези фирми. Фирмите в цялата страна вече се стремят да осигурят мобилност на хората. По традиция българинът е свикнал там, където си се е родил, с къщата, с дома и там да остане. Докато по света, особено в Щатите, мобилността е много голяма. Тук тя тепърва прохожда, но наистина имаме цели семейства, които отиват да работят в друга област, дори и в друг край на България, там, където им бъдат предоставени по-добри условия за работа и за живеене. Имаме други, които пък пътуват ежедневно. Това е ежедневната трудова миграция – сутрин отиват, вечерно време се връщат. Много хора работят в София, Благоевград, Кюстендил, Радомир.

Предстоят ли масови съкращения в региона? Има ли уведомления за такива в бюрото?

– Не.