Треньорът на „Марек” Цветан Видински: Оставката на президента Борис Паризов е истински шок за нас

• Този човек наля доста средства в клуба, за което заслужава само адмирации

• Президентът си взе двата автобуса, което беше най-лошото за нас

• Бизнесът в Дупница не помага на футбола

•  Оттук нататък ще разчитаме изцяло на кмета и общината

• На 99% ще се откажем от участие в Елитната група до 19 години, защото нямаме излишни пари

• Десетина от футболистите ни получават по 150 лева на месец

•  Евгени Гроздин губи пари от друг клуб, защото се завърна при нас след моята молба

Президентът на „Марек” Борис Паризов хвърли своята оставка в неделя, което породи много спекулации сред феновете на футбола в града. Наставникът Цветан Видински говори пред „Вяра” и още една местна медия какво бъдеще очаква дупнишкия клуб, след като бизнесменът се оттегли. Човекът, който в момента изпълнява почти всички длъжности на стадион „Бончук”, коментира какво ще се случи с „Марек” след така стеклите се обстоятелства.

– Преди около 24 часа президентът на „Марек” Борис Паризов подаде оставка. Как ще се отрази на клуба неговото напускане?
– Няма да ни се отрази по добър начин. Положението от трудно става още по-трудно. Кой каквото иска нека си говори в града, но този човек помагаше на отбора. Особено първата година наля доста средства в нашия клуб. Той положи основите на детско-юношеската школа. Осигуряваше екипировка за целия клуб и всички набори. Искам да изтъкна, че по времето на този президент „Марек” имаше два набора в елитните групи на България, и то не за един сезон, а за няколко години, което не е никак малко. Да, положението на първия отбор не беше кой знае какво и не се бореше за влизане в „Б” група, но толкова ни бяха възможностите и средствата. Нямаше как да взимаме футболисти от друго място. За този човек не трябва да се казва и една лоша дума. Начинът, по който напусна, беше странен. За нас беше истински шок. Точно преди една седмица говорихме с него, за да се уточним как ще работим занапред и какви ще ни бъдат приоритетите. Имахме добри намерения за клуба, трябваше да се развива по един хубав начин. Даже той лично ми каза да търся класен нападател, който да вдигне нивото на отбора, и заплатата на този играч ще бъде плащана именно от г-н Паризов. Точно няколко дни след това той си подава оставката. Доколкото разбрах, той изтъква като част от причините една пресконференция, която дадохме преди време за едно назначение и че той не участва в управлението на клуба. За мен това не е така. Всяко едно назначение на длъжност в този клуб минава през него. Той знае за всеки един човек, който се назначава и се уволнява. Според мен други хора му говорят нещо и му мътят главата. Необяснимо е миналата седмица да казваш, че оставаш, а на следващата нещата да отидат в обратната посока. Опитвам се да се свържа с него, защото имаме да уточним някои неща. Днес (б.а. – вчера) той си взе двата автобуса, които са на неговата фирма, и оставаме без тях. Те бяха изключително важни за нас. Има и други неясноти.
– Значи, добър или лош, Борис Паризов беше доста нужен на „Марек”?
– Да, точно така. Кой каквото иска да говори, но това е факт. Ние не казахме нито една лоша дума за хора, които са направили доста лоши неща за „Марек”. Така че за този човек, който даваше от личните си средства за клуба, няма как да кажем нещо негативно. Напротив – едно голямо благодаря. Напускането е негова лична преценка и ние не можем да спираме никого.
– Как ще решите придвижването на футболистите, след като рейсовете вече ги няма?
– Това е най-лошото нещо, което можеше да ни се случи. За момента нямаме никакъв спешен вариант и не знам какво да правим. Няма как да се придвижваме за контролите, трябва да си пътуваме с колите. Ставаме като един селски отбор. Надявам се да седнем и да се разберем с президента като нормални хора, както когато започнахме да работим. Трябва да си кажем нещата каквито са и след това – кой откъде е. В този клуб започнахме да работим 6 човека, от които останахме само аз и вицепрезидентът Васко Василев. Опитваме се да държим тонуса в този отбор. Както видяхте преди малко, на тренировката имаше 22-ма дупничани и все млади момчета. Това е радостното. Ако ме питате за цели… Като гледам другите отбори с какви средства разполагат и каква организация правят… Аз искам ние само да играем футбол и да сме колкото се може по-напред в класирането.

– Още преди отказването на президента не се знаеше дали клубът ще има отбор в Елитната юношеска група до 19 години. Как стоят нещата след неговото напускане?
– На 99% ще се откажем от участие в Елитната група. Нещата отиват натам, защото нямаме излишни пари. За съжаление за децата няма да имаме излишни пари. Това е най-големият ни проблем. Проблемът е, че повечето фирми, които ни помагаха, вече ги няма. Бизнесът в Дупница не помага на футбола. Има само една фирма, която дава перилни препарати за футболния клуб. Знам, че преди години е имало фирми, които са давали по 500 и по 1000 лева на добри начала. Но неяснотата в предишния клуб, който играеше в „А” група и впоследствие беше изхвърлен от професионалния футбол, както и това по какъв начин са харчели тези пари, изгониха хората, които можеха да ни помагат. Сега вече е малко трудничко.
– В тази връзка ще търсите ли спешна среща с кмета на община Дупница инж. Методи Чимев?
– Задължително. Основният благодетел оттук нататък остава само кметът и общината. Други хора не останаха. Ние изцяло разчитаме на кмета. Колкото и грубо да звучи, родителите на децата, които тренират в клуба, са основният ни акционер. Благодарение на техните месечни такси ние плащаме горивото за път и различните такси за всеки мач. Иначе няма как да се справим. Ще се срещнем с г-н Чимев, трябва да се срещнем с него много скоро.
– А чисто административно и юридически, трябва ли да има друг човек на поста президент след напускането на Паризов?
– Юридически въобще не съм запознат. За тези въпроси трябва да се обърнете към вицепрезидента Васил Василев. Мисля, че той е по-запознат в тази насока.
– Какво би казал на хората в града и всички фенове, които се интересуват от футбол? Може да се обърнеш и към местния бизнес…
– Ако има хора с възможности, без значение какви, нека ни помогнат с каквото могат. Не става дума да дават хиляди левове, но имаме нужда от помощ. Те могат да получат отчетност от клуба във всеки един момент. Нито един лев няма да бъде изхарчен ей така, без да е по предназначение. На феновете ще кажа да идват на стадиона и да си подкрепят отбора. Това са местни футболисти, момчетата на Дупница. Ще играят колкото могат и дай, Боже, да се представят добре. Аз гарантирам, че са много добре тренирани. Това е от мен. Това, което аз трябва да направя, ще го направя. Те ще са тренирани и подготвени, ще играят с желание и хъс. Отборите, които са кандидати за „Б” група, вече стават много. Не искам да казвам с какви финансови възможности разполагат, защото дори няма да прозвучи реално за отбори от „В” група. Опитвам се да правя каквото мога. Ето, Евгени Гроздин отново се върна при нас, и то благодарение на мен. Помолих го да се върне. Той вижда, че в нашия отбор има трудности и няма кого да вземем. Обясних му как стоят нещата, момчето взе моите думи под внимание и се завърна. Казвам ви го най-отговорно, че той в момента губи средства. Можеше да играе на друго място, където да получава по-голямо възнаграждение и по-добри пари. Но той си остава в клуба заради това, че сме се разбрали и го помолих като човек. Помолих и другите момчета да останат, защото има други отбори, които имат апетит към няколко от тях. Обясних им каква е ситуацията. Знам, че имат да получават една заплата и шест премии, което наистина е много. Разбраха ме и засега напуснал от нашия отбор няма да има. Благодаря им. Те заслужават само адмирации. Не искам да изтъквам това, но от този отбор 8-10 човека взимат заплата в размер на 150 лева. Мисля, че не е нормално на 20 години, че и повече, да взимаш такава сума на месец. Но въпреки това те остават при нас. Очакваме подкрепа от публиката. Идвайте и ги подкрепяйте. Може да има и лоши моменти, това е футбол, нормално е да ги има. Каквото зависи от нас, ще направим така, че да изглеждаме добре на терена.
– Би трябвало да има едно „Браво” и лично към теб. Имаше един период в края на есента, когато ти беше дошло до гуша от всичките проблеми и обяви, че ще напуснеш. Но остана и продължаваш да правиш всичко в клуба почти сам, и то без дори да получаваш и стотинка за това. Как издържаш?
– Няма проблеми. Аз правя това с удоволствие. Просто ни трябва още малко. Онзи ден играхме със „Спортист” (Своге) и се вижда, че имаме добър отбор и се съобразяват с нас. Но ни трябва още много малко. Трябват ни още 1-2-ма човека, още по-голяма концентрация и най-вече мотивация. И най-важното – трябва да сме точни с тези момчета. Те трябва да знаят, че това, което имат да получават, ще си го вземат, и то навреме. Ето това ни трябва и нищо повече. Мисля, че тогава нещата ще бъдат много по-добре. Да си пожелаем успех. Честно казано, надявам се скоро да не ви давам интервюта. Защото май напоследък даваме повече интервюта, отколкото вършим работа. Дай, Боже, всичко да е по-нормално до първия ни официален мач.