-
Представяме ви есетата на класиралите се на първо и второ място участници
Председателят на фондация „Д-р Стамен Григоров” Ирена Иванова връчи награди и грамоти на отличените участваци в творческите конкурси, посветени на град Трън. Това стана по време на Празника на киселото мляко.
В конкурса за текст се включиха седем участници от 12-и клас. Бяха представени есета, които журито оцени по три критерия – стил, композиция и въздействие. Победител в предизвикателството е Деница Красимирова с есето си “Защо бих избрал да остана да живея в Трънско?”. Победителката получи като награда електронна книга. На второ място, с малка разлика, се класира Александър Захариев, който също получи скромна награда. „Пожелаваме на всички дванадесетокласници да следват мечтите си, а на всички трънчани – повече вяра, отдаденост и творческо вдъхновение”.
Представяме ви есетата на класиралите се на първо и второ място Деница Красимирова и Александър Захариев.
Деница Красимирова: Да живея в Трън, не ме отказва кризата в икономиката, нито кризата у хората
Защо да остана в Трън, е въпрос, който по принцип много младежи си задават, а вече и хора в по-напреднала възраст. Дилемата дали да останеш в родния си град, или да се впуснеш в непознатото е най-често породена от първата мисъл на хората – парите.
Аз задължително ще остана да живея в Трън. И може би в началото ще си кажете „Разбира се, нали това е темата на есето”. Но не, уважаеми непознати читателю, независимо кой точно сте Вие. От момента, в който мога съзнателно да мисля и разсъждавам по въпросите – Коя съм аз? Какъв човек съм? Какво ще правя с бъдещето си? – съм повече от сигурна, че ще уча и живея в Трън.
Темата за напускане на града и респективно страната и отправения призив за европеизиране не приемам и не толерирам. Бедността се превръща в начин на живот на много хора, а те са тези, от които се иска промяната. Разбира се, това е трудно да се постигне, защото бедният мисли за хляба, а не за светло бъдеще. Бедният човек мълчи и зад мълчанието се прикрива злоба, агресивност, хитрост. Голямата безработица сред младите, ниското възнаграждение без социално осигуряване, липсата на професионална сигурност, голямото поскъпване на живота мотивира хората да търсят своето спасение и да намират реализация в по-голям град (в случая София) или в чужбина. Ако тази тенденция с напускане на младите хора продължи, скоро градът и страната ни ще изчезне от картата. Може да звучи преувеличено, но това е моето мислене.
Днес Трън е чист, модерен и забележителен град. Известен е с многобройните си природни забележителности, сред които са: ждрелото на р. Ерма, при вида на което Алеко Константинов възкликва: ”Какво? Швейцария ли?”; ждрелото на р. Ябланица, което не е по-малко красиво от по-големия си събрат. Изградена е 15 км екопътека, позволяваща разходка и по двете ждрела. В близост до гр. Трън, в не по-малко красивото селце Банкя, има минерален извор с басейн. Местността е наситена с десетки манастири и църкви, една от които е скалната църква „Света Петка“. Всяка година от ранна пролет до късна есен те привличат голям брой туристи, които подсилват икономиката на града ни.
Да живея в Трън, не ме отказва кризата в икономиката, нито кризата у хората. Вярвам, че по нашите земи са бродили далеч по-страшни неща, на които обаче дедите ни са устояли. От малка не съм от масата, такива като мен не се срещат навсякъде, не защото сме много добри, красиви или умни, а точно обратното – ние сме аутсайдери, които искат да правят обикновени (не)възможни неща. Невъзможни в очите на другите, в очите на нашите Алекови „чичовци”, които ни поучават: „Защо и ти да не влезеш в болшинството като другите?… Защо се обаждаш, защо не си мълчиш?“; „Теб какво ти влиза в работата, че този бил подлец, па оня бил крадец…“. Ала аз се боря, защото няма неизпълними цели, има ограничени умове, които се страхуват да летят, да променят, да бъдат. Да пробиват дупки в морето. Куфарът ми е готов. Изтривам страховете си и политам към Утре, към мечтите, към бъдещето…
Аз ще остана, ще уча, ще живея, ще работя и ще успея в Трън. Заредена съм с огромен психически ентусиазъм и изпитвам силно желание да покажа на моето семейство и приятели и на себе си, че искам да остана тук. Дълбоко вярвам, че в следващите години ще се родят нови възможности. Това може да стане, ако открием себе си, ако изведем повече позитивна енергия от дълбините на своята душевност и погледнем на Трън като на нашия дом.
Деница Красимирова
Александър Захариев: Искам да съм един от хората, борещи се за спасяването на Трънско
Трън е град с много богата история и изключително красива природа. Градът се намира в близост до град Перник и е част от неговата област. В пределите на това изключително селище могат да се видят доста природни и културни забележителности, които се намират освен в града и в неговите околни села. В миналото Трън е бил много по-голям икономически и обществен център, отколкото е сега. В последните 2 десетилетия градът е в застой, но днес отново се правят сериозни опити за връщането на младите в него и започване на по-интензивно развитие във всеки един аспект.
Това е една от причините, поради която бих избрал да остана и да живея в Трънско. Когато виждам, че в града има хора, готови да се борят и да влагат сили в изграждането на здрави основи за съживяването на Трънския край, това ме мотивира. Това е моят роден край, тук съм израснал, а човек не се чувства никъде толкова добре, колкото се чувства у дома. Харесвам природата и тези млади, образовани и мотивирани хора, които искат развитието на града да продължи нагоре. Представям си Трън на бъдещето като едно безопасно и красиво място за живеене, където човек да може спокойно да работи, да си почива и да допринася за развитието.
Това, че в последните години младите си тръгват от града, е един доста сериозен демографски проблем, който влияе негативно на градчето ни. Липсата на млади и образовани хора, които да могат да поемат отговорности, свързани с административното управление и градския начин на живот, води до липса на такъв вид предприятия, което пък води до първото. Това е един омагьосан кръг, в който градът е попаднал от години, но надежда има. В последните години се правят опити за развитие, което ме мотивира да остана да живея в града. Бих останал, за да се включа към хората, борещи се за “спасяването” на Трънско, и да видя докъде може да стигне тази „борба“.
Природата на града е забележителна и не знам дали има човек, който не би я харесал и не би останал възхитен от нея. Тя също е нещо, което много харесвам в града. Спокойствието, носещо се в Трън, е много позитивна черта на града и би било още една причина да остана да живея в Трънско. Целият град носи чувство на щастие и хармония в душата на човек, когато вдиша от чистия въздух и усети полъха на вятъра.
Представям си бъдещето на Трън много светло и изпълнено с успехи. Вярата и желанието на хората, опитващи се да помогнат на града, ще бъде възнаградена. Дейностите, развиващи се в града в момента, със сигурност ще донесат позитиви в хода на времето. Всичко това ще бъде постигнато с търпение, желание и влагане на време и труд, защото ако човек вложи сърцето и душата си в изграждането на нещо и се труди за него всеки ден, то това усилие няма как да не бъде възнаградено.
Както всяко нещо, и Трънско има и позитивни, и отрицателни черти, но когато има едно здраво общество, изпълнено с хора, обединени от любовта към родния град, промяна ще има. Всичко това ме мотивира да остана да живея в Трън, защото харесвам природата, атмосферата и хората, живеещи в него, и бих искал да участвам в развитието и промяната на това красиво градче.
Александър Захариев
