Овощарството в Кюстендилския край е традиционен поминък на населението от незапомнени времена поради благоприятните климатични условия и почви в региона. По данни от архивите през 1896 г. овощните градини заемат площ от 11 689 дка, през 1915 г. – 31 024 дка, а през 1925 г. – 39 058 дка, като около 2/3 от тях са заети от сливови дръвчета.
След 1925 г. се извършва подмяна на сливовите дръвчета най-вече с ябълкови, крушови и черешови. През 30-те и 40-те години на 20-и в. кюстендилските плодове намират много добър прием на нашия и външния пазар, главно в Германия и Австрия.
След средата на миналия век черешите и ябълките са най-широко застъпените овощни видове съответно на площ от над 23 000 дка и над 21 000 дка.
Особено важна помощ на овощарите в региона оказва откритата в края на 1929 г. Овощарска опитна и контролна станция в Кюстендил. Нейният първи директор – Тодор Захов, специализира в Германия и Швейцария и прилага успешно в Кюстендилския овощарски район резултатите от изследванията си върху опрашването и хибридизацията за получаване на нови сортове череши, вишни, сливи, ябълки и круши. Той е откривател на черешовия сорт “Переста белвица” като мутантна форма на сорта “Раждавичка белвица”.
Селекционната дейност при черешата институтът започва през 1953 г., като до 1995 г. в него са създадени 5 нови черешови сорта – “Победа”, “Кюстендилска хрущялка”, “Черна Конявска”, “Българска хрущялка” и “Мизия”. Особени заслуги за това имат ст.н.с. 1-ва степен д-р с.с.н. Васил Стефанов Георгиев, проф. Димитър Домозетов и др./Държавен архив-Кюстендил.
