Една от забележителностите на Разлог се намира в централния парк на града. 12 мраморни морени с издялани фигури на животни са подредени в кръг като Древен слънчев календар.

Такъв слънчев календар е намерен от иманяри в землището на Разлог през 70-те години на 20-и век. Находката представлява каменен диск с кръгообразна форма – с диаметър 10 см, двустранно покрит с нисък релеф, пробит в средата – вероятно ползван за амулет. Календарът е резултат от хилядолетните наблюдения на предците ни в стремежа им да се ориентират във времето и пространството. Българите използват календара от дълбока древност до края на 19-и век. Археологическата находката от Разлог е датирана към 8-и век сл. Хр. и представлява единственото пълно и запазено изображения на Древния български календар, намерено и произхождащо от земите на днешна България.

В далечните епохи, когато човекът не е могъл да разчита на точни измервателни уреди, за да определи момента на най-дългата нощ и началото на нарастването на деня, т.е. началото на астрономическата година (22 декември), той се е осланял на наблюдението на допълнителни фактори – положението на Земята спрямо други планети – Луната или Юпитер.

Още в древността някои народи забелязали, че Юпитер (наименуван от древните българи – Янкул) извършва своята обиколка около Слънцето за почти точно 12 земни години, т.е. докато Юпитер прави една обиколка, Земята прави 12 обиколки около Слънцето (с разлика само от 20 дни). Стремежът бил точно да се засече дължината на земната година чрез отчитането й върху един дълъг интервал от време, какъвто имала юпитеровата година.

А как можем да следим движението на Юпитер/Янкул в космоса? Чрез набелязване на онези 12 съзвездия, през които планетата „пътува“ или образно казано – на които „гостува“ всяка година.

Тези съзвездия българите са оприличили на животни, за да ги различават по-добре.

Условните названия Годината на Коня, Годината на Заека означават единствено, че през съответната година Юпитер/Янкул „пребивава“ в съзвездие Кон, съзвездие Заек и др.

Пълната научна характеристика на древния български календар е 12-годишен; циклов, слънчев, юпитеров, животински.

Математическият способ за определяне на текущата година по древнобългарския календар е следният – разделяме числото на годината на 12 и с остатъка отброяваме от Петел включително, по посока на движението на часовниковата стрелка и попадаме в съответното съзвездие – година. (Година Петел се е случило да бъде първата година от новото летоброене). Например 2013 г. е Година на Змията, защото 2013:12 = 167 с остатък 9. Отброяваме девет по цикловия кръг от Петел и попадаме в съзвездие/година Змия.

Традиционен начин за представяне на календарните знания е изобразяването на животни върху сгради, свързани с календарната година на построяване, възстановяване и др.

(Източник: Петко Колев), /destinationrazlog.com

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here