Дупничанката Анита Богословова публикува в изданието на НБУ „Арт терапия по мяра“

Анита Богословова

Професионалният консултант – арт терапевт на Център за обществена подкрепа (ЦОП) – Дупница Анита Богословова, публикува статия в университетско издание. „По покана на доц. д-р Александра Иванова, основала Програмата по арт терапия към Нов български университет – гр. София, Анита Богословова, с още седем професионални арт терапевти се обединиха в авторската колегия към университетско издание на НБУ със заглавие „Арт терапия по мяра“. Арт терапевтът на ЦОП-Дупница представи публикация, базирана на практиката си в ЦОП, на тема „Арт терапия – символика при травма“.
Сборникът беше представен на 10 юли в Център-ателие „Николай Шмиргела”, арт терапевтично пространство, създадено от арт терапевт Юлия Банкова. Проведоха се четири уъркшопа”,  съобщиха от центъра, намиращ се в старата поликлиника на ул. „Солун” 4 в Дупница. Анита Богословова e провела сесия с пясък и фигури на тема „Остров”. Статията на дупнишката арт терапевтка е написана на базата на работата й с две деца в центъра. В единия случай става въпрос за първична травма на дете, изоставено от майка си, а в другия – за дете, претърпяло домашно насилие. Използвани са техники за рисуване с 3 вида пясък – морски, кварцов и кинетичен, и рисуване върху пясък с осветено стъкло.

Анита Богословова е завършила програма „Арт терапия” към Център за продължаващо и професионално обучение в НБУ. Магистър е по „Педагогика на обучението по техника и технологии” към ЮЗУ-Благоевград, където е хоноруван преподавател. Работи като арт терапевт в социалата сфера. В ЦОП се занимава с деца, преживели травми от загуба, физическо, психическо и домашно насилие, първична травма, суицидни мисли и действия, девиантно поведение, хранителни разстройства, зависимости. Помага на деца с тикове, тревожност и др.

Арт терапевтката е напълно съгласна с мнението на Ървин Ялом. Това е американски психиатър, теоретик и практик, преподавател и автор на романи, който казва: ”Един терепевт може да помогне на пациента си само дотам, докъдето е стигнал, не и стъпка повече”. Споделя мнението, че връзката между майката и детето започва още със зачеването му и не може да се твърди, че бебето не чувства нищо или че е неосъзнато.