• При всички политически режими Левски е обединителна фигура и това е фактическо свидетелство за един респект, който българите винаги сме имали към Левски.
  • Смятам, че съдбата ни прати много навреме Левски като контрапункт, като поанта на това, което се случва по-късно в България, където търговците стават по-важни, където успехът се измерва с пари.

Проф. Андрей Пантев, из „При всички политически режими Левски е обединителна фигура“, 2013 г.

Мисли на Васил Левски, които всеки от нас трябва да знае и помни

  • Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
  • Интригата спира хода на народната работа.
  • Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат, повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ.
  • На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.
  • Дела трябват, а не думи.
  • Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате.
  • Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили.
  • Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.
  • Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.
  • Тоз, който ни освободи, той ще ни пороби.
  • Трябва да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно.
  • Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само себе си.
  • Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.
  • С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите.

Съдбата така е отредила, че гробът на Апостола на свободата Васил Левски не е запазен, няма ги неговите мощи, пред които да се поклоним. Единственото богатство, което ни е останало от него, са няколко кичура коса и документалното му наследство. Всичко, написано от ръката му, е важно и ценно, но един-единствен документ ни дава възможност да се вгледаме в неговия личен живот и душевността му – тефтерчето, писано през последните две години от живота му.
Проект на Нац. библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

Тефтерчето на Васил Левски, стр. 38, 39 и 53

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш?

 

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

 

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

 

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

 

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

„Обесването на Васил Левски“ е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в „Песни и стихотворения“. Напечатана е в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски.

Please follow and like us: