Добри практики за интеграция на ромите бяха представени на кръгла маса в Кюстендил

  • Все още около 40% от жителите на кв. „Изток” нямат достъп до водоснабдяване и ползват улични чешми

  • 80 процента от децата получават пълния пакет ваксинации, 15% е нивото на недоносените деца в квартала

Добри практики за интеграция на ромите бяха представени на кръгла маса в Кюстендил, организирана от сдружението “Ларго” и Българския хелзинкски комитет.
По време на срещата, на която присъстваха представители на всички регионални дирекции с отношение по темата, бяха представени положителни примери за разрешаване на най-често срещаните проблеми на ромите в областите образование, жилищни условия, здравеопазване, достъп до заетост.
“Опитваме се всяка година да добавяме актуална тема и през тази година изработването на доклада съвпадна с вълната от морбили. Оказа се, че в ромския квартал в Кюстендил едва около 80 процента от децата получават пълния пакет ваксинации. Благодарение на този мониторинг успяхме да установим при кой личен лекар има най-голям пропуск с имунизациите, защото изследването ни показа, че родителите на най-малките, които не посещават училище или детска градина, не ги водят на профилактични прегледи и те изпускат първата имунизация”, каза за БТА социологът Венелин Стойчев.
През тази година е била проучена и темата за недоносените деца, които на национално ниво са около 10 процента от всички деца. Нивото им в ромския квартал в Кюстендил е 15 процента, посочиха участвали в изследването. Според тях 85 процента от усложненията при недоносени деца са причинени от предотвратими усложнения по време на бременност. “Затова продължаваме да работим за популяризирането на наредба 26 на здравното министерство за превенция и профилактика”, посочи Стойчев.
Според Мария Методиева от Тръста за социална алтернатива, които от пет години работят с община Кюстендил за подобряване на условията в ромския квартал, все още около 40 процента от жителите на квартала нямат достъп до водоснабдяване и ползват улични чешми, което води до други проблеми. Такъв е и процентът на достъп на жителите на квартала до електричество.
“Тръстът е финансирал изработването на ПУП на 280-декаровия квартал заедно с експерти от община Кюстендил. Той вече е приет от ОбС и сега започва приложението му. Това е основната стъпка за подобряване на битовите условия там”, каза Методиева.
Тя посочи, че в момента се работи за идентифициране на възможности за изграждане на инфраструктура. “Разчитаме и на помощ от държавата и ресорните министерства, а първото, което се стремим да осигурим, е достъп до публични услуги, водоснабдяване и канализация”.
По време на кръглата маса бяха показани и други практики в сферата на интеграцията на ромите чрез осигуряване на възможност за самонаемане и развиване на малък семеен бизнес, както и осигуряване на безплатни юридически консултации.