Проф. арх. Бойко Кадинов
  • Бивш сеновал на Горското и 10 дка земи в Дяково се превръщат в “Парк Д’еко”, със зали, библиотека и ботаническа градина

Община Дупница и изтъкнатият архитект и преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) проф. Бойко Кадинов работят по два изключително амбициозни пилотни проекта. Единият проект предвижда в територията на село Дяково да бъде изграден модерен и уникален за България парк-галерия.

Бъдещият “Парк Д’еко” е замислен като образователен и културен център за иновативни дигитални технологии, архитектура, изкуство и природа. Идеята на проф. Кадинов, който е и съинвеститор на проекта, е паркът да се изгради в местност в Дяково, намираща се на 1,6 км от гл. път Е-79 и автомагистрала „Струма”. Намеренията са да се използват селскостопански сгради (сеновали и др.) на някогашното Горско стопанство в Дупница. Теренът е близо 10 декара.

Паркът ще представлява образователен и културен център за иновативни дигитални технологии, архитектура, изкуство и природа. Идеята е той да се превърне в база за обучения и преквалификация на специалисти в IT сектора, както и в областта на екологията и изкуството. В парка ще има зала за срещи, обучения, изложби, библиотека, ботаническа градина, зелени площи с редки растителни видове.

Община Дупница ще участва в проекта на базата на публично-частното партньорство, с осигуряване на инфраструктура и административна помощ.

Председателят на Общинския съвет в Дупница Емил Гущеров разкри, че са водени разговори с евродепутатите от ГЕРБ, които ще съдействат за финансиране на инициативата с европейски средства. „По темата е разговаряно с евродепутата Ева Майдел, която е дупничанка. Имаме пълната й подкрепа. Тя има цялата информация, проектът е при нея и същинското стартиране ще бъде през м. септември. Отделно очакваме помощ и сътрудничество и от г-жа Габриел като комисар по дигиталните технологии. Водени са разговори за обучения на студенти не само от УАСГ, а евентуално и за студенти от Лесотехническия университет. Държавното лесничейство, което е на територията на община Дупница, също ще съдейства с подкрепа”, обясни Гущеров. ОбС шефът подчерта, че инвестицията ще бъде полезна за създаването на квалифицирани кадри, привличане на инвестиции и туристи в района на Дупница.

„Ако човек не мечтае надалеч, няма как да се случат нещата. Искаме да създадем много работни места. Идеята ни е с по-евтините офиссгради в IT центровете, които искаме да изградим, да привлечем работещи в тази сфера в града. Хората от IT сектора обичат природата, обичат нещо нестандартно, различно. Има много дупничани, успели точно в тоя сектор в София. Като им се предложат по-евтини наеми, те биха се върнали с огромно удоволствие тук”, смята Емил Гущеров.

Председателят на ОбС допълни, че се работи и по проекти за преустройство в места за живеене на части от сградите на бившето предприятие „Булгартабак” (срещу противопожарната охрана в Горна махала), бившето студентско общежитие на закрития Учителски институт, недостроената и пустееща болница в м. Дренски рид и в района на бившите казарми в града. Коментирано е и евентуално изграждане на нови помещения за IT компаниите.

Във връзка с подготвяните проекти преди няколко дни арх. Кадинов бе в града ни и оповести намеренията си пред в. „Вяра”:

Проф. Бойко Кадинов: Дупница може да се превърне в един от IT центровете на страната

Бившите складове на „Булгартабак” може да се трансформират в съвременни места за живеене

Бойко Кадинов е роден през 1956 г. в Пазарджик. Следвал е архитектура в Париж в Ecole des Beaux arts, професор и доктор на архитектурните науки. Ръководи катедра „Обществени сгради” в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София. Основател и собственик е на Архитектурна агенция „Братя Кадинови“. Автор е на книгата „Десет архитектурни заповеди“, както и на много публикации по проблемите на съвременната архитектура. По негови проекти са реализирани редица сгради, както и монументи. Сред тях е Музеят за съвременно изкуство в София. Автор е на проекта на новия плувен басейн в Бургас „Арена“, открит през м. май миналата година. Това е покрита спортна зала с 1200 седящи места, с плувен басейн от неръждаема стомана, с олимпийски размери. По негов проект е паметникът на Берлинската стена в градината до НДК. Автор е на реконструкцията и цялостното обновяване на основната зала на Сатиричния театър в София, както и на театър „Българска армия”. Възстановяването на Концертната зала в гр. Сливен е по негов проект и др. Проф. Кадинов е член на Френския орден на архитектите. Председател на фондация VIZAR. Работи и извън България.

Проф. Кадинов, разкажете за това, което смятате да изградите край Дяково, какво ще представлява “Парк Д’еко”?

– Вървим към създаването на нещо уникално в нашата държава. Идеята е сред природата, използвайки съществуващи дървени конструкции, да можем да изградим едно съвременно средище, в което ще има голяма изложбена зала, библиотека, работни места за специалисти и посетители, които ще могат сред природата, имайки пълноценна работна среда и близо до активно течаща вода, да работят. Това превръща Дупница в едно съвременно място, в което природа и дигитални технологии, благодарение съвременните достижения, да съществуват в хармония, аз бих казал „естественият“ и „изкуственият“ интелект да могат да се съберат на едно място.

Досега не е проектиран и предлаган такъв парк в нашата държава. А в качеството ми на член на Европейския културен парламент имаме подкрепата и на Европейския културен парламент. Идеята, която споделихме с уважавания от нас кмет на града ви г-н Чимев, е „входният билет“ да бъде вашето дърво, което вие ще можете да засадите в този парк. Идеята е в рамките на този парк да бъдат събрани най-ценни и важни представители на онова, което планините наоколо са създали, на онази дендрология, която ще даде възможност на хората да открият ценни дървесни видове и в известна степен да могат да ги съхранят и създадат нови. Идеята е в свободните пространства да представяме архитектурни макети и скулптури. Тук ще могат да бъдат провеждани изнесени занимания на УАСГ. Вече не говорим за бъдещето на виртуалната архитектура и технологии, това вече е факт и от тази гледна точка аз се радвам, че успяваме и намираме разбиране, подкрепа и програма за общи бъдещи действия с общината в тази посока. Целта ни е да привлечем, разбира се, и европейско финансиране. Защото виждате, че дори последните въпросителни относно киберсигурност и др. подобни изскачат на много важно ниво. Цялостната промяна в отношението към този вид дейност, за нас това е важно да се случва в зелена среда, когато хората дори не само в уикенда ще могат, както се казва, като в „Атинската школа“, разхождайки се в един парк, да могат да научават неща и да работят пълноценно.

Разстоянието между София и Дупница е символично. Това беше част от избора, който беше направен, защото на този голям трансевропейски път, възможността тук да се случват европейски събития, да бъдат обучавани хора не само от България, а и от други страни, мога да кажа, че е напълно актуален.

Колко ще струва тази инвестиция?

– Това ще се  изяснява допълнитело. И най-дългият път започва с първата крачка. Аз мисля, че първоначалните инвестиции няма да надхвърлят 500 000 лева. Но това са начини ние да можем да подобрим инфраструктурата, дори съм дълбоко убеден, че в част от тези сеновали, в изложбената зала Общинският съвет може да организира свои събития и работни срещи. Училищата могат да изнасят определен тип културни дейности там и това място да се превърне не просто в един пореден изложбен павилион и офиси, а да бъде място с активно присъствие, работа, образование, култура. Струва ми се, че Дупница може да се превърне в един от 26-те града в България, които да развиват активно цифровите и комуникативни технологии.

На какъв етап е проектът?

– Ние сме изработили първоначалните проекти. Има направени и видеоматериали с дрон, които показват къде се намира мястото, как се достига дотам. Дори обмисляме дали да качим тези материали в YouTube. Извършени са най-първоначалните проекти, което ни дава основание да подготвим документация, с която да можем да активираме административния и работен процес, както и инвестеционните предложения.

Пред коя програма ще се кандидатства?

– Това са въпроси, които предстои да се прецизират. Искам да кажа нещо много важно – Дупница е особено ценна в това, че е своеобразно оцеляла в онези бетонни и панелни технологии, които заляха страната ни. Изключително съвременен архитектурен стил е използването на дървени конструкции в съвременните сгради. Само ще отбележа, че стадионът, който ще бъде открит в Токио за олимпийските игри 2020 г., е направен в значителна степен от дърво. В нашите представи обикновено дървените конструкции са отживелица. Идеята ни е тук да можем едновременно, образовайки нашите студенти, да покажем и съвременните тенденции – например за съчетаване на стомана, стъкло и дърво. Неслучайно стените на част от тези плевни ще бъдат облечени в бали сено, едно иновативно решение, което предстои да бъде разработено специално за целта. В прозорците ще могат да се виждат части от тревата. Това е начин да оставаме близо до природата и може би да започнем да я обичаме, за да сме в по-искрен и дълбок диалог с нея.

С този проект ние архитектурно и творчески търсим нови „еко решения“, което е важен и отговорен належащ съвременен модел.  И това е смисълът на този парк, в който ще могат да бъдат правени подобен тип летни практики и галерии, с участието на самите по-млади специалисти, но и с привличането на световни специалисти в областта на тези съвременни технологии – икономия на енергия, щадящи начини, zero energy house, ползването на принципи, за които ние сме забравили в българската архитектура, но които могат да бъдат добра отправна точка за създаване на бъдещето…

Защо избрахте точно това място в Дяково?

– Обстоятелствата сякаш се появиха в един момент. И тогава, когато попаднахме на него и видях какво представлява, ми се стори, че е най-подходящото. И като местоположение  – между планините, от тук се виждат Витоша, Рила, Верила, има течаща вода, която минава през мястото, като прибавим и тези дървени конструкции, които съвременните майстори почти забравят и не могат да пресъздадат, а и ние трудно преподаваме на студентите, които мислят, че това е отживелица.

Знаем, че всичко зависи предимно от одобрението на проекта, че процедурите и по кандидатстване не са кратки и все пак – кога реално виждате старта?

– Мисля, че ние имаме една висока степен на концептуална и проектна готовност, тъй като работим по този тема през последните три години и можем да преминем бързо към следващи действия.  Много бихме се надявали в най-скоро време да имаме повод да поканим обществеността на официално отваряне на вратите. Паркът ще бъде доизграждан във времето, но ми се струва, че вече е много важно да се демонстрира позицията на България, а и на вашия град, че тук не е “заден двор“ на европейската карта. И аз искрено се радвам за това, че общината е готова и мисли така модерно, за да се случат подобен тип действия.

Дайте положителен пример за център в друга страна.

Смея да кажа, че с активното настояване от моя страна и с подкрепата и участието на УАСГ връчваме званието „Доктор хонорис кауза” на световноизвестния японски архитект Кенго Кума, може би следващият носител на наградата „Прицкер“ за архитектура, който е автор на стадиона в Токио. Той пристига за лекцията си на 8 октомври в голямата аула на УАСГ със своя дърводелец – като илюстрация на това как традиционни техники в областта на японското строителство и архитектура преминават през най-съвременните технологии. Преди няколко месеца Кенго Кума спечели конкурс за подобен център, който е в Страсбург, недалеч от Европейския парламент.

Кога ще бъде внесено самото инвестиционно намерение?

– Над него се работи и ще бъде внесено в кратки срокове.

Разкажете за втория проект, по който работите.

– Извън темата за „Парк Д’еко” мисля, че гр. Дупница може и според мен трябва да бъде част от предложението за „обръщане“ на моделите, аз ще ги нарека за обитаване и живеене в страната ни. Виждате какво става в София. Градът се превръща в едно хипер съсредоточие на среда, чието качество на живеене прогресивно се  „задъхва“. И тук е тема, която обсъждаме с общината, и дори сме на път да представим в следващите дни и седмици предложение на това, което се нарича в европейската архитектурна практика създаване на „лофтове“. Т.е. промишлени предприятия и части от тях, които вече не се използват по първоначалното им предназначение, да бъдат трансформирани в съвременни места за живеене и въобще да бъдат преосмислени по нов начин. Обсъждаме възможността за част от бившите тютюневи складове на „Булгартабак”. Мисля, че до края на м. август ще можем да споделим с обществеността предложенията за начина, по който подобен тип фабрики, вместо да бъдат събаряни и използвайки архитектурните им и пространствени дадености, получават своята нова обществена и социална функция. Тази практика беше разпространена при т.нар. докове на Лондон, които бяха пълни със стари фабрики и общината, преди да реши дали да унищожи част от тях, или не, взе правилно решение да ги трансформира в средище за обитаване на млади хора и семейства. Разстоянието между София и Дупница практически е 50 км. Младите хора биха разбрали този модел. Работещи хора, вместо да обитават парче бетон в „Обеля” пета част и да го изплащат до 2060 г., биха могли да получат в тези трансформирани складове много по-качествени пространства, тъй като там има други височини, запазени стоманени конструкции или елементи от производствената част. Подобен тип на пръв поглед неглижирани и второстепенни пространства могат да се превърнат и  се превръщат в много красиви и качествени места за работа и обитаване. Така че проектът, който подготвяме съвместно с община Дупница и идеята е да го представим в края на месец август, ще бъде предложение за подобен тип ревитализация. Така ще могат да бъдат създадени възможности да бъдат привлечени хора, които ще дадат нов статус и друга енергия. Това се комбинира обикновено и с места, в които има нов тип култура. Т.е. това означава, че там се допълва с места за спорт, за развлечения, добри места за паркиране, неголеми средища, но с 24 часа в денонощието работещи магазини и обществено обслужване, които ви осигуряват добра среда, когато работите от дистанция за големите компании. Т.е. с парите, срещу които иначе ще получите 60, 70 или 80 кв. м някъде по кварталите на София и ще ги плащате кредитирано още дълги години, вие бихте могли потенциално да придобиете значително по-големи площи, в много по-добри пространства. Както се казва, „къща в къщата“. Това е една тема, която предложихме, и работим по нея съвместно с общината. Тя ни се струва особено актуална. Тук говорим за един нов тип производства, индустрия в света. Светът е в нова индустриална революция, за която мисля, че България в известна степен закъснява и тя минава задължително през нов подобен тип образование и жизнена среда.

Идеята е общината, съвместно с вас или някакви корпорации да изградят тези лофтове и след това да ги предложат на хора, заети в София или големите градове, правилно ли Ви разбирам?

– Много е важно да бъде създаден моделът на тип отношения. Качествените предложения привличат интерес, финансиране и  инвестиции. В случая затова казвам – обръщане на модела. Защото обичайно сега е –  продава се някакъв терен, частният предприемач се активира, строи някакви жилища и продава. Често това е далеч от цялостната перспектива за развитие на един град, на една система. Тук идеята е изследване на възможностите за последващо развитие на града, инвестиране, привличане на средства и качествена промяна на средата. Струва ми се, че това е правилният път и в това отношение вашата община проявява изключителна модерност и съвременен подход. Ето ви реални възможности – общежитието, което би могло да се превърне в такова средище. Такива са и бившите складове на „Булгартабак”, където ще преосмислим съществуващия индустриален фонд в нови възможности и с нови функции.

С г-н кмета се договорихме в рамките на по-малко от 2 месеца – до 15 септември, да бъдат представени на вниманието на обществеността тези пилотни проекти, които са част и от активирането на инвестиционни публични средства – национални, общински, европейски. Струва ми се, че така трябва да се работи. Нови иновативни и качествени предложения могат, доказано във времето, да привличат средства. Мога да дам един пример от нашата практика. Първите скици на Музея за съвременно изкуство бяха направени от мен в 2006 г. В 2009 година държавата Норвегия избра да финансира този проект и с особено задоволство отбелязва и до днес, че първият музей за съвременно изкуство в България се появи в резултат на тези скици. В момента този музей е оценяван като един от най-добрите примери за ревитализация на сграда. Мисля, че в такава, нека да я наречем изпреварваща, но градивно изпреварваща позиция, е важно да се работи. Общината на гр. Дупница в това отношение заслужава да бъде високо оценена. Мисля, че това е пътят към съвременното развитие и към промяната на града и превръщането му от място просто за обитаване в съвременен град.

А какви други възможности като архитектура откривате в Дупница и региона?

– Аз много бих се радвал Дупница да открие собственото си лице. И мисля, че това е удачният път, защото изграждането й като копи-пейст на това, което се случва в покрайнините на София, или като отблясък от Благоевград не е темата. Голямото предимство на Дупница е, че изцяло е потънала сред природата. На нейна страна се усмихна шансът да бъде добре транспортно и комуникационно позиционирана. Друго предимство са многото реки, които минават оттук. Това са съсредоточия, особено важни и ми се струва, че Дупница трябва да върви към собствен облик. Бих се радвал, ако ние допринасяме и ще допринесем за това.

Идеите Ви не са ли утопия за Дупница?

– Кое наричате Вие утопия?! Много често ние самите се самопозиционираме дълбоко в провинцията, слагайки се в някакъв  бекграунд. Мисля, че съвременната архитектура и култура дават възможности за бързо развитие и ще Ви дам примери, Португалия, доскоро Норвегия, която никой не разпознаваше, Боливия, Колумбия, Чили показват, че вече няма периферия в архитектурата. Може изборът да бъдеш периферия да бъде причина да оставаш такъв. А другото е това, за което говорим  – анализиране на възможностите и търсене на съвременни решения. Мисля, че това, което съвместно търсим да създадем с общината, е именно това. В представите на много хора е изпреварващо. Някой ще каже: „Ние се чудим как да закърпим улиците и дупките, а вие изведнъж ни казвате: „Ще направим нещо съвременно и различно”. Тук ще си разреша да дам един пример. В праксеологията като наука за правилни действия преди години задали въпрос: „Нашите пътища са в много окаяно състояние. Необходими са ни средства. Имаме само 1 милион. С този 1 милион, образно казано, какво да направим? Да изкърпим дупките по пътищата, да сложим мантинели, да боядисаме или да направим 1 км път, идеален, така, както той трябва да бъде  изграден? Отговорът на учените е: „Направете 1 км път, за да могат хората да видят онова, което може да им принадлежи, и да формират критерий за качественото възможно и да излязат от състоянието на недоволство”. Бих добавил от състоянието на постоянно себепозициониране като  аутсайдери, като „секънд хенд“ – нещо, което стана много разпространено. Струва ми се, че архитектурата има тази водеща роля и тази голяма мисия да отвежда хората към следващата стъпка. И то професионално отговорно.

Please follow and like us: