-
Екопътека води туристите до 39-метров водопад, който шепти легендата за Йовица и Горица
-
Живко Куйов: На валявицата се пере без перилни препарати, само с чиста вода от реката
Тази история се е случила в село Овчарци по време на турското робство. Живеели щастливи в селото Йовица и Горица. Горица била много красива. Беят харесал момата и пратил слугите си да я отвлекат. Побягнала тя към високата планина, където Йовица пасял овцете си, ала турците я настигнали. За да не попадне в ръцете им, Горица се хвърлила в реката от високата скала в пропастта. Местните хора нарекли реката Горица.
Тази легенда очаква всеки турист при 39-метровия водопад над село Овчарци. Упътващи табели към природния феномен има в центъра на селото и следвайки ги, няма да объркате пътя. До самата водна прелест само за няколко минути ще ви отведе екопътека „Горица”. Тя започва точно при валявица „Водопада”, разположена на река Горица. Мястото е изключително атрактивно. Живко Куйов, който работи на валявацита, разказа пред „Вяра”: „Валявицата е построена през 1989 г. и на нея се пере без перилни препарати, тъй като водата се връща в реката. В прането не се слага абсолютно нищо. Пере се единствено с чиста вода. Всяко петно, нечистотия пада от самия кислород при въртенето в така наречените казани. Премахва се всичко. Ефектът е поразителен и към този начин на пране има голям интерес. Идват хора даже от София, които предпочитат килимите, одеялата им да се изчистят точно по този метод”, каза Живко.
През почивните дни е пълно с туристи от всички краища на България. И има за какво. Гора, която ухае на борови иглички, бистра река, която гали душата с шумоленето си… И целият този релакс е напълно безплатен. Точно до реката има кътове за отдих с маси, столове, огнище.
Няколко табели с интересни факти посрещат туристите в началото на екопътеката. Ето и няколко цифри за любознателните – водопадът е на 900 метра надморска височина, което го прави най-ниско разположеният водопад в северното подножие на Рила планина; Всъщност „Горица” е най-високият от 7-те водопада на едноименната река, извиращи от връх Кабул и попада в границите на Национален парк „Рила”. Обявен е за защитена територия през 1965 г.
Сред туристите масово има бебета и малки деца, а до водопада една слънчева събота се изкачи и четириногият красавец Цезар. Докато вървите през гората и катерите живописните стълби, най-често ще чуете: „Каква красота, какво спокойствие, какъв чист въздух”. Теренът е изключително лесен за ходене и дори начинаещият турист няма да се затрудни. Едно от любимите места за снимки е дървеното мостче, а минути след него се открива красотата на водопада.
Пръски по лицето си обаче няма да усетите – любувате се отдалече. Мястото е вододайна зона и е оградено, затова няма свободен достъп до самия водопад. Въпреки това пред туристите се открива невиждана панорамна гледка, която единствено природата може да нарисува толкова съвършено.
Освен легендата за Горица и Йовица сред местните хора се предава и история за скрито съкровище в пещерата под предпоследния водопад. Говори се, че златото е скътано в процепи в пещерата и под скалата Еньо, от другата страна на реката. Според поверието Еньо е змейско жилище, защото всъщност змеят е бил пазител на скритото в земята имане.
Истинските съкровища на Овчарци са пред очите на всички – каскадата от водопади над селото, валявиците, легендите, хората, които са приветливи и гостоприемни.
За местния чар ще добиете представа и от една разходка из улиците на Овчарци. Близо до валявиците има чешма, възстановена от екоминистерството и БТС преди години. Сред красивите къщи има и много стари, изоставени, едва надничащи из пелената от гъста растителност. Редуват се запустели дворове с добре поддържани, украсени с чанове и каруцарски колела. В селото стърчи и домът на местния гробар, строен 1949 г. Любопитно е, че на почти всяка улица в Овчарци има обществена чешма.
Атракция за градския човек е и стара фурна от тухли и глина в една от махалите на Овчарци. Радка Лазарова от селото разказа, че фурната я има отпреди 30 години и е построена на доброволни начала от хора от махалата. Използва се на Гергьовден, когато хората се събират, угарят я и заедно пекат агнетата за празника.
Черквата „Св. Йоан Богослов” също е сред богатствата на Овчарци. Строена е през 1881 г. от майстори строители от Крушево, Дебърско, и от жители на селото. Кубето пък е вдигнато през 1960 г. от майстор Цане Раков.
Друга забележителност е храмът „Св. Богородица”. Наскоро добри хора от селото обединиха усилия и с доброволен труд подмениха покрива на черквата.