Водопадите на Овчарци
  • Екопътека води туристите до 39-метров водопад, който шепти  легендата за Йовица и Горица

  • Живко Куйов: На валявицата се пере без перилни препарати, само с чиста вода от реката

 

Началото на екопътеката

Тази история се е случила в село Овчарци по време на турското робство. Живеели щастливи в селото Йовица и Горица. Горица била много красива. Беят харесал момата и пратил слугите си да я отвлекат. Побягнала тя към високата планина, където Йовица пасял овцете си, ала турците я настигнали. За да не попадне в ръцете им, Горица се хвърлила в реката от високата скала в пропастта. Местните хора нарекли реката Горица.

Маршрутът е изключително лек и приятен.

Тази легенда очаква всеки турист при 39-метровия водопад над село Овчарци. Упътващи табели към природния феномен има в центъра на селото и следвайки ги, няма да объркате пътя. До самата водна прелест само за няколко минути ще ви отведе екопътека „Горица”. Тя започва точно при валявица „Водопада”, разположена на река Горица. Мястото е изключително атрактивно. Живко Куйов, който работи на валявацита, разказа пред „Вяра”: „Валявицата е построена през 1989 г. и на нея се пере без перилни препарати, тъй като водата се връща в реката. В прането не се слага абсолютно нищо. Пере се единствено с чиста вода. Всяко петно, нечистотия пада от самия кислород при въртенето в така наречените казани. Премахва се всичко. Ефектът е поразителен и към този начин на пране има голям интерес. Идват хора даже от София, които предпочитат килимите, одеялата им да се изчистят точно по този метод”, каза Живко.

На валявицата се пере само с чиста речна вода.

През почивните дни е пълно с туристи от всички краища на България. И има за какво. Гора, която ухае на борови иглички, бистра река, която гали душата с шумоленето си… И целият този релакс е напълно безплатен. Точно до реката има кътове за отдих с маси, столове, огнище.

Няколко табели с интересни факти посрещат туристите в началото на екопътеката. Ето и няколко цифри за любознателните – водопадът е на 900 метра надморска височина, което го прави най-ниско разположеният водопад в северното подножие на Рила планина; Всъщност „Горица” е най-високият от 7-те водопада на едноименната река, извиращи от връх Кабул и попада в границите на Национален парк „Рила”. Обявен е за защитена територия през 1965 г.

Има хора, които държат килимите им да бъдат изпирани само по този начин, казаха работници.

Сред туристите масово има бебета и малки деца, а до водопада една слънчева събота се изкачи и четириногият красавец Цезар. Докато вървите през гората и катерите живописните стълби, най-често ще чуете: „Каква красота, какво спокойствие, какъв чист въздух”. Теренът е изключително лесен за ходене и дори начинаещият турист няма да се затрудни. Едно от любимите места за снимки е дървеното мостче, а минути след него се открива красотата на водопада.

Пръски по лицето си обаче няма да усетите – любувате се отдалече. Мястото е вододайна зона и е оградено, затова няма свободен достъп до самия водопад. Въпреки това пред туристите се открива невиждана панорамна гледка, която единствено природата може да нарисува толкова съвършено.

Туристи идват от близо и далеч, за да се насладят на водопадите.

И кучето Цезар се разходи по екопътека „Горица”.

Освен легендата за Горица и Йовица сред местните хора се предава и история за скрито съкровище в пещерата под предпоследния водопад. Говори се, че златото е скътано в процепи в пещерата и под скалата Еньо, от другата страна на реката. Според поверието Еньо е змейско жилище, защото всъщност змеят е бил пазител на скритото в земята имане.

Кътове за отдих в началото на екопътека „Горица”

Истинските съкровища на Овчарци са пред очите на всички – каскадата от водопади над селото, валявиците, легендите, хората, които са приветливи и гостоприемни.

За местния чар ще добиете представа и от една разходка из улиците на Овчарци. Близо до валявиците има чешма, възстановена от екоминистерството и БТС преди години. Сред красивите къщи има и много стари, изоставени, едва надничащи из пелената от гъста растителност. Редуват се запустели дворове с добре поддържани, украсени с чанове и каруцарски колела. В селото стърчи и домът на местния гробар, строен 1949 г. Любопитно е, че на почти всяка улица в Овчарци има обществена чешма.

Фурната

Атракция за градския човек е и стара фурна от тухли и глина в една от махалите на Овчарци. Радка Лазарова от селото разказа, че фурната я има отпреди 30 години и е построена на доброволни начала от хора от махалата. Използва се на Гергьовден, когато хората се събират, угарят я и заедно пекат агнетата за празника.

Доброволци смениха покрива на параклис в Овчарци.
Черквата „Св. Йоан Богослов”

Черквата „Св. Йоан Богослов” също е сред богатствата на Овчарци. Строена е през 1881 г. от майстори строители от Крушево, Дебърско, и от жители на селото. Кубето пък е вдигнато през 1960 г. от майстор Цане Раков.

Друга забележителност е храмът „Св. Богородица”. Наскоро добри хора от селото обединиха усилия и с доброволен труд подмениха покрива на черквата.

Please follow and like us: