Моменти от богослужението в парк „Рила”
  • Шествието, което отбелязва 550 години от пренасянето на мощите на Рилския чудотворец, премина през парк „Рила”

  • Организаторът Евгени Коев: Искахме този поход да бъде национален и да обединява хората

  • Отец Давид от Велико Търново: Прави ми впечатление, че все повече млади и будни хора търсят близост с Бога и се молят

Шествието, което отбелязва 550 години от пренасянето на мощите на св. Иван Рилски до Рилския манастир, премина и през Дупница. То тръгна на 1 юли от Велико Търново и ще приключи на 31-ви този месец. В неделя участниците извървяха 30-те километра от село Дрен през селата Тополница, Червен брег, Яхиново и стигнаха в дупнишкия парк „Рила” малко преди 19 часа.

Отец Давид

Повече от 50-ина граждани се включиха в богослужението пред параклиса, носещ името на светеца. Вътре бяха поставени плащеница и икона на св. Иван Рилски, до които дупничани се докоснаха след това. Те запалиха свещички отвън и се помолиха за здраве и благополучие.
Един от главните организатори на шествието „Светият път” Евгени Коев разказа как се е родила идеята за този поход, посветен на годишнината от монашеската процесия по пренасянето на мощите на светеца през 1469 година.

Евгени Коев

„Идеята е много стара, вече с 20-годишна традиция. Преди 20 години по инициативата на Светия синод се прави едно поклонническо пътуване с плащеница, която е извезана предварително и престоява известно време в  Рилската света обител. След тържествените служби и богослужения във Велико Търново, само че тогава с автомобили, се осъществява такова пътуване до Рилския манастир с няколко спирки на няколко места по пътя. А тази наша идея е да се положи основата на един голям български поклоннически маршрут и неслучайно да бъде свързан с нашия небесен покровител св. Иван Рилски.

Васил Гаврилски

Тя се породи във Велико Търново и съществува от 8-9 години. Тогава се организираха няколко работни срещи с представители на различни общини. Не бе изяснено обаче откъде точно минава този маршрут без основните опорни неща, които ги знаем от повестта на Владислав Граматик. Тази монашеска процесия започва от Велико Търново, минава през Никопол и София, след това през метоха „Орлица” и стига до Рилския манастир. Аз, заедно с моя приятел Паскал Пиперков, през последните три години проведохме едни задълбочени и интердисциплинарни проучвания. Миналата и по-миналата година направихме поклоннически пътувания, чрез които проучихме най-неизвестните части от маршрута на тази монашеска процесия.

Плащеницата и иконата на св. Иван Рилски, които бяха положени в едноименния параклис.

Пътувахме от Велико Търново до Никопол, а след това и от Никопол до София. По този начин успяхме да съберем голяма част от неизвестната информация и да имаме една много ясна и конкретна теза кои са най-вероятните места, през които е минала тази монашеска процесия. Направихме това с нагласата, че тази година се навършват 550 години от връщането мощите на св. Иван Рилски в Рилската света обител. Това ни коства доста усилия. Изключително сме благодарни, че целите, които си поставихме, се случиха в огромната си част.

Местните жители запалиха свещички пред параклиса и се помолиха за здраве и благополучие.

Искахме този поход да бъде национален и по-голямата част от хората да го прегърнат като идея и да ги обединява, а не да ги разделя. Също така това стана един празник – както в по-големите градове, така и в по-малките селца. На много места бяхме посрещани от читалищни самодейни състави с народни носии с хляб и сол. Имаше малки дечица и възрастни хора, облечени в носии. В някои селца с население от по 200-300 човека ни посрещаха 70-80 души, което е половината от цялото селище. Хората бяха толкова гостоприемни и сърдечни, искаха да ни помогнат с каквото могат, да са съпричастни и да се включат в похода за малко или за повече. Искам да благодаря на стотиците хора, които се включиха в похода „Светият път”. Защото ние може да сме няколко души, които сме основните организатори, но много хора ни помогнаха по места – кметове, кметски наместници, читалищни дейци и председатели на самодейни колективи, както и журналисти.

Десетки дупничани се докоснаха и помолиха пред лика на Рилския чудотворец.

Всички те са били съпричастни на тази идея. Помогнаха ни и организации и институция като Българския туристически съюз, включително и земеделски производителите, които ни разчистиха част от пътя. Много ни е мило и зареждащо. Особено първите дни ни беше много важно да имаме тази подкрепа. Тогава си правиш сметка, че са минали 2-3 дни, но остават още 3 седмици да вървим, за да стигнем до края. Сега вече сме окрилени и целта ни е много близко. Имаме само още няколко дни, за да стигнем до Рилския манастир. Изключително сме радостни и щастливи, че все повече хора се включват, за да споделим това огромно културно и духовно богатство, което представлява „Светият път”. Ние затова се спряхме на това наименование, защото това е пътят, който е осветен от мощите на св. Иван Рилски. Вярваме, че тази година полагаме едни солидни основи, че това ще бъде един голям български и православен маршрут, който ще ни прави малко повече християни и българи”, каза Евгени Коев.
Той не знае колко точно хора са се включили в този маршрут. Над 10 души са тръгнали от самото начало на похода и ще стигнат до Рилския манастир. По думите му около 70-80 човека са участвали за повече от една седмица, а стотици са тези, които са се присъединили за по-малко време.


„В литийните шествия във Велико Търново бяха над 150-200 човека, толкова бяха и в Никопол, в София също бяха повече от 200 души. Не знам колко точно са сега в Дупница, но също са може би над стотина. Всички тези хора са отделили от времето си, пожелали са да станат съпричастни и да научат нещо повече и да изразят почитта си към Рилския чудотворец. Това е достатъчно и всички те са взели повече или по-малко участие”, допълни един от главните организатори.
Евгени Коев не пожела да даде оценка колко важно място е била Дупница пред 550 години при пренасянето на мощите, както и при сегашния поход.
„Това е една кардинална оценка и ще се въздържа да я дам. Нямам достатъчно познания. Имам моя теза по въпроса. Мисля, че именно минаването на мощите на св. Иван Рилски, и то точно тук, някъде в района около Дупница, е изиграло много важно значение за развитието на града в следващите векове. Това е една предварителна хипотеза, но мисля, че има достатъчно основания за нея. За в бъдеще ще има работа по тази тема. Всички тези проучвания и изследвания на този път вече сме ги докладвали на няколко научни конференции, за да срещнем съответната критика. Пътят на тази монашеска процесия трябва да бъде максимално изчистен и ясен. Правим го с ясната мисъл, че го правим за тези след нас – нашите деца, внуци и следващите поколения”, каза още Коев.

Участниците в похода са се движили с различна скорост и придвижването им е отнемало различно времетраене, в зависимост от участъка, през който преминават.
„Походът ни мина през Дунавската равнина, през Стара планина, котловините и Витоша. Сега сме почти до великата Рилска пустиня, както я нарекъл Иван Вазов. Неделните ни преходи бяха най-малки. Още по програма бяхме заложили, че тръгваме след света литургия. Навсякъде, където минаваме по пътя, се спираме в параклиси, оброчища, църкви и манастири. Там отдаваме заслуженото на св. Иван Рилски, като изпяваме тропара и прочитаме част от акатиста. Така този осветен от мощите на св. Иван Рилски път свързва десетки места, които са много важни като духовни и културни средища. Минахме през чудесни храмове и чудни катедрали, благоустроени и поддържани. Имаше и такива, които са забравени и вече са се превърнали в руини. Явно през миналата година нашето присъствие е направило впечатление, защото през тази местните хора се бяха постарали църквите им да са в по-добър вид. За следващите години това ще бъде част от мисията ни – да спасим тези свети места, защото има много такива. Това може би е първата туристическа проява, която прекоси София от край до край. Въпреки всевъзможния градски транспорт. Но целия път го преминахме пеша, точно както монасите са го направили преди 550 години”, завърши г-н Коев.
Отец Давид от Велико Търново
„На похода съм с благословението на Великотърновския митрополит Григорий. Той изрично ме мобилизира да съм с участниците до края. Може би е дошъл краят на времето, в което се притесняваме да кажем, че сме християни. Трябва да се молим от сърце, да покажем, че сме православни и християни и затова сме най-щастливият народ. По време на шествието забелязах, че вярата се завръща у хората. Прави ми впечатление, че все повече млади и будни хора търсят близост с Бога и се молят. Младежите подхождат с интерес и радост към молитвите, както и към този поход. Не е правилно схващането, че църквата е само за пенсионерите и по-възрастните хора, които вече чакат своя край. Много се радвам, че вече има повече вярващи сред младите. Именно те са и по-сърцати, понякога дори и повече от мен като свещеник”, каза пред „Вяра” отец Давид.
Васил Гаврилски е телевизионен инженер в Национален военен университет „Васил Левски” и участва в шествието от самото му начало. Той прави и филм за събитието, който ще бъде подарък за всички участници в „Светият път”.
„Реших да направя филм напълно безвъзмездно за този поход, за всички, които се включиха. Чувството да участваш в шествието е невероятно! Когато моят много близък приятел Евгени Коев ме помоли да се включа, не съм се замислял дори и за секунда. Правя този филм като подарък за всички, които се включиха в едномесечния поход. Вече имам два филма, които са излъчени по БНТ2. Те бяха на музикална, научно-популярна и войскова тематика. Очаквам да съм готов с филма за шествието около месец октомври”, заяви Васил Гаврилски.
Вчера участниците в шествието извървяха 24 километра от Дупница по Бели път през град Рила до метох „Орлица”. Днес походът ще премине през метох „Пчелина” до Рилския манастир. Планирано е на 31 юли походът да стигне до пещерата на св. Иван Рилски, което е и крайната точка.