Членовете на ТД ”Ибър”- гр. Долна баня, които обичат да пътуват и откриват нови красиви и интересни места, направиха едно от най-вълнуващите си пътешествия. Потеглихме през прохода Петрохан към едни немного познати места на Северозападна България, изпълнени с много българщина и духовност. Сгушен в планината, сякаш забравен не от Бога, а от хората, Чипровският манастир ”Св. Иван Рилски” е един от десетте стари манастири в България, възникнали след приемане на Христовата вяра по нашите земи. Съдбата му не е по-различна от многото унищожени през турското робство наши светини – от Сюлейман и Чипровското въстание, чак до 18-и век. 
Днес видимата нужда от реставрация го прави не по-малко достолепен. Той е пазител на мощи на светци, не само на св. Иван Рилски, но не разбрахме точно на кои. След много малко пред нас вече е Чипровци, град също запазил своята идентичност. Някога, гордеещ се със своето рударство и майстори златари, сега грее и с друга сила – силата на багрите и символиката на чипровските килими в Историческия музей. Дори не можем да си представим красотата на града в празничните дни или на фестивала на килимите, когато те греят отвсякъде. Не бихме могли да подминем Лопушанския манастир”Йоан Предтеча”, с който сме свързани чрез нашия съгражданин – Смоленския епископ Нестор, останал завинаги тук. Манастирът не е такъв, какъвто го помним. Изглежда подмладен и по-богат с новата църква – умалено копие на тази в Рилския манастир, която е изградена със средства, дарени от дядо Нестор. Няма го и старото дърво пред църквата. От стъблото му е издялан ангел, но е различно. В църквата е все така тихо. Покланяме се пред старата икона, намерена в зида й и като че ли очакваш всеки момент да чуеш благия глас на Нестор или на Дометиан, а може би тук е и духът на Иван Вазов? Тук е и старото аязмо с лековитата си вода. Разминахме се и с празничното шествие на роднини и приятели, дошли да кръстят своята малка принцеса. 
Преживяхме неповторим момент в късния следобед. Не подминахме и Берковица – с Часовниковата кула и стар площад, където съдията Иван Вазов е създал много прекрасни стихотворения. С интерес очаквахме срещата ни с „Бързия Холидей клуб” – с. Бързия – последното за деня долнобанско пристанище на нашата група. Димитър Попов е създал тук сред красивата природа райско кътче, където можеш да намериш прекрасни условия и любезни хора.
Сутринта, застанали пред сградата, благодарихме мислено още веднъж и потеглихме към Клисурския манастир ”Св. св. Кирил и Методий”. За да стигнем до грациозната постройка на църквата, преминахме през шпалира от кипариси, които приветстваха всички, дошли да се поклонят на светите братя. Историята на унищожението не е пожалила и него. След 14-и век и Чипровското въстание и тук е имало поредния Юсуф бей, който го е сринал със земята. Сега е чист, подреден и спокоен и не ти се тръгва от него. Пътешествието ни вече бе към своя край. Спряхме за малко във Вършец – града на здравето, чиито минерални извори са ползвали по-скоро нашите родители. Алеята на чинарите водеше към прекрасен парк, втория след Борисовата градина по богатство на растителните видове. Започваше обратният път към дома. Връщахме се заредени с много положителна енергия. Да се чуди човек как можахме да превърнем този изпълнен с духовен живот край в западащ!
Инж. Светла Стоименова – ТД ”Ибър”
