• Съоръжението се руши и засега съдбата му остава неясна

 

Спортно съоръжение без аналог за времето си. Голямо, скъпо и грандиозно. Гордостта, която социалистическа България изпитва, е огромна. Пристигат гости от цяла Европа. Очите на хилядите развълнувани български фенове обаче са вперени в коридор №5. Коридорът, който носи злато на България в България. Днес обаче някогашният път към това злато е покрит с паяжини.

„За пръв път ни водите в София. Да, оказа се, че има много интересни изоставени обекти не само в провинцията, но и в големите градове на България“, разказа Димитър Чоторов.

„Спомням си го много добре! От централния вход се влизаше в открития комплекс с 50-метров басейн за скокове във вода. Хотелът също беше чисто нов, точно над басейна. По джапанки и бански слизаш и си в басейна. Супер функционален за онези години“, допълва Иво Палийски.

Срещаме го на басейн „Спартак”. Един от малкото останали у нас с олимпийски размери, отговарящи на международните стандарти. Бивш национален състезател по водна топка, по време на Европейското по водни спортове в София през 1985-а, Иво вече работи като спортен журналист във вестник „Народен спорт“. Казва, че построяват комплекс „Червено знаме” изключително бързо. Специално за състезанието.

„Имаше басейни, не беше като да няма, но не отговаряха на тези изисквания на Международната федерация за организиране на големи състезания. Тогавашното ръководство на федерацията чрез тогавашното БСФС, ЦК на БКП, взе решение там да се направи плувният комплекс”, разказва Иво Палийски.

За да се превърне „Червено знаме” в Национален плувен комплекс, домакин на европейско първенство, не се жалят средства. Нито методи. Години след построяването му ръководителят на разкопките на неолитното селище в Слатина проф. Николов разказва, че за да се изгради комплексът, се приобщава дори част от селището.

„Най-тежкият период на това селище беше, когато правеха комплекса „Червено знаме”. Огромна част от него беше изрината. Видях багерите как изриват цели съдове с рисувана украса. Беше невероятно. Сърцето ме заболя“, сподели проф. Васил Николов.

Така през лятото на 1985-а европейският елит в плуването, водната топка, скоковете във вода и синхронното плуване пристига в София. Заварват едно от най-модерните спортни съоръжения в тази част на Европа. Големият, скъп и грандиозен комплекс, тогава в края на града, е голямата спортна гордост на социалистическа България в онези години.

„Не бих казал, че България беше сред световния елит по онова време, но беше на европейско равнище. Това със сигурност мога да го кажа”, посочи Иво Палийски.

Медалите за страната ни са 7. Един обаче остава златен отпечатък в сърцата на феновете и в българската спортна история.

„Това е басейнът, в който през 1985-а Таня Богомилова печели. На този коридор и на онова подиумче – №5, тя печели легендарното си европейско злато“, разказа Димитър Чоторов.

„Страхотно беше, страхотно! Публиката беше като на футболен мач. Най-успешното ни представяне на европейско първенство. Таня загатна за своя успех предишната година. Имаше европейска купа и тогава тя за пръв път победи германките. Когато направих с нея интервю, тя каза: „Започнах ги вече германките”, разказа Иво Палийски.

Две години след Европейското Таня Богомилова печели сребро и бронз на Световното в Мадрид. За да стигне до Сеул през 1988 г., където се превръща в единствената ни олимпийска шампионка по плуване.

„Той беше гласен за национален плувен комплекс, но се намеси ЦСКА. Тогава ЦСКА бяха много силни и го взеха. Те имаха всичко тогава – няма лошо, но не го поддържаха. Както бяха лъснати всички басейни, се намериха някои партийни другари и казаха, че тези басейни били за хората и ги отвориха. И знаете ли какво стана? Каквото можеше да се открадне, започна да се краде”, добавя Иво Палийски.

За да не остане величественият комплекс в историята като гробница за златни медали, от спортното министерство търсят инвеститор. Каква ще бъде съдбата му, все още не е ясно./ nova.bg