В Кюстендилския регион няма регистриран случай на африканска чума по свинете, стана ясно на последното заседание на Областната епизоотична комисия.

В дупнишкото село Дяково изтеча последен ден, в който стопаните трябва да заколят прасетата в личния си двор. Около 80 са домашните прасета тип „заден двор“ там. Повечето от стопаните още изчакват, стана ясно в събота.

Дали да се колят прасетата, е тема номер едно за местните хора в Дяково. Ивайло Попов, завършил международен туризъм, сега студент второкурсник в Духовната академия и бъдещ свещеник, коментира пред БНР: „Местен фермер с 35 животни, който има 7 или 8 майки за плодене, които всеки момент ще се опрасат и той твърдо, категорично заяви, че няма да ги коля. Познавам и едно друго момче с две огромни женски прасета, които всеки момент ще се опрасат. И казва нека да дойдат, да ги убиват, аз не мога да ги убивам, бременни, заплодени майки“.

В Кюстендилския регион няма регистриран случай на африканска чума по свинете (АЧС), беше казано и на последното заседание на Областната епизоотична комисия. На заседанието беше разпоредено кметовете с над 20 домашни прасета да поканят ветеринарни специалисти, които да разяснят мерките срещу чумата по свинете. В тази връзка на свое заседание Областната епизоотична комисия взе решение за определяне на цялата територия на област Кюстендил за санитарна зона. Предложението бе обосновано и с това, че има възникнали нови огнища на зараза и само три области в страната остават незасегнати на този етап. Посочено бе, че и с оглед на големия поток от хора, които преминават през територията на област Кюстендил, рискът от разпространяване на заразата е огромен и няма как да бъде предвиден. По време на заседанието стана ясно, че има огнища на АЧС и в съседна Сърбия. „Целта е хората да могат доброволно да пристъпят към заколване на прасетата си, по тяхно желание да оползотворят продукцията си. Рискът е такъв, че ако възникне огнище на зараза, може да не се оползотвори месото и хората няма да получат финансовото подпомагане в размер на 300 лв. за стопанство тип „заден двор“ в санитарните зони“, обясни зам. областният управител д-р Матей Попниколов.  Подчертано бе, че мярката за доброволно клане не е „избиване“ на здрави прасета. Това е доброволно клане, с цел да бъдат предпазени свинете и да се даде възможност на стопаните им да заколят здрави прасета сега, защото в състояние на огнище, в обекта им или в зона от 3 км се налага принудително умъртвяване/загробване и невъзможност за оползотворяване на месото. „Не се прилага масово избиване на свине, а превенция да опазим здрави прасетата си, на доброволен принцип, по преценка на стопаните до 26.08.2019 г. Финансова помощ е предвидена за стопаните, които изпълнят мерките за превенция за извършване на почистване и дезинфекция на обектите, както и тяхното привеждане към правилния режим на отглеждане на животни – регистрация и биосигурност“, поясниха още членовете на Областната епизоотична комисия. След 1 септември 2019 г. ще започне изплащането на еднократната помощ в размер на 300 лв. на стопаните, предприели мерки за почистване и дезинфекция на обектите, след доброволно усвояване на месото от прасетата в личните стопанства. Право на обезщетение имат стопанствата в 20 км санитарни зони около индустриалните ферми и тези, определени с висок епизоотичен риск от областните епизоотични комисии. За по-голямо улеснение на собствениците на прасета представители на областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ) ще посетят населените места за изплащане на подпомагането, за което кметът предварително ще обяви деня и часа. Средства ще се превеждат и по банков път.
Допустими за подпомагане са собственици, които отглеждат до пет прасета за угояване, разположени в санитарни зони и отглеждани във ферми тип ,,лично стопанство“, които не продават на пазара, а добиват месо само за лична употреба. Те трябва да бъдат включени в списък, изготвен от кмета на населеното място и заверен в срок до 26 август 2019 г.  Документът се представя в Областната епизоотична комисия, заверен от областния управител и от официалния ветеринарен лекар, с подпис и печат.
Заявленията за обезщетение се подават в кметствата. Те са по образец, в който всеки собственик декларира, че е усвоил доброволно месото. За да се възползва от помощта, той трябва да е извършил почистване и дезинфекция. Собственикът трябва да заяви, че няма да отглежда прасета в стопанството си за период най-малко от 12 месеца след последната дезинфекция.
Кметовете на населените места ще изготвят Констативен протокол по образец за удостоверяване на доброволно усвояване на месото и почистване и дезинфекция на стопанството. Кметовете имат ангажимент да публикуват на публично място списъците със стопаните, които следва да получат помощ.

1 коментар

  1. Е още е рано бе, много сте лакоми . На първи снег се колят или ако няма за Коледа !

Comments are closed.