• Поредното пътешествие на туристите от Долна баня ги отведе в Карлово, Калофер и Сопот

 

Обещаващо за групата туристи от ТД ”Ибър” започна августовската утрин на площада на гр. Долна баня. Предстоеше ни поредната среща с важни за нас места – Карлово, Калофер и Сопот – три града от балканската броеница на безсмъртието, в които са родени едни от най-великите българи – Васил Левски, Христо Ботев и Иван Вазов.

                                                                                                 Последната ни спирка бе Етнографски комплекс ”Дамасцена”, за който не знаехме много.                                                                                                                              Някои от нас бяха посещавали балканските градчета като ученици или по други поводи, но имахме нужда да дойдем отново. След няколко часа навлязохме в Сопот – градче с около 9-хилядно население, опърлено от сушата и като че ли притихнало в някакво очакване. Не можеше да не нахлуят спомени и стихове от Вазов. Скоро приветливите уредници на музея отвориха вратите на калдъръмения двор и историята със своите герои оживя. Тя ни отведе и в близкия манастир ”Свети Спас”. Минавахме покрай известните до днес „Вазови заводи” и останалата структура на едно успешно за живота на града минало. Оказа се, че съвременният лифт за Централен Балкан е редом с малкия, но важен за историята ни манастир. Преди него пред нас оживя разказът, който помним от романа „Под игото” за събитията във воденицата на дядо Стоян, която днес е възстановена.

                                                                                                     Отваряйки манастирските врати, отляво виждаш старата сграда, където в началото на 19-и в. монахът Панталеймон Хилендарски е направил препис-препратка на „История славянобългарска”, а отдясно в църквата през 1858 г. Васил Левски е ръкоположен за дякон.

Почти на крачка разстояние е Карлово.                                                                                                                                             Винаги посещението на Музейния комплекс ”Васил Левски” ни изпълва с преклонение. Малката бедна къща на Дякона ни кара за пореден път да осъзнаем величието на делото му. Беше почти обяд. Движението на хора тук беше осезаемо. Винаги оживлението е свързано с по-големите възможности за работа. Карлово има такъв шанс.                                                                                                                                                        Поемайки към Калофер, нямахме представа, че тук ще заварим 20-ите юбилейни Празници на калоферската дантела. Разбира се, че ни посрещна величественият паметник на Христо Ботев като страж на града и ни отведе в красивия парк на неговия роден дом. И тук, както в Сопот и Карлово, статуята на майката на героя напразно чакаше своя син.                                                                                                                                                   Градът беше показал и майсторството на плетачите на невероятната калоферска дантела. От двете страни на белия площад в музеите и гимназията за облекло бяха подредени впечатляващи изложби.                                                                                              Очакваше ни последното предвидено за посещение място – Етнографски комплекс ”Дамасцена”. Тук никакви обяснения не са достатъчни. Това българинът (и не само той) трябва да види. Причината е не само в това, че един внук от с. Скобелево е сбъднал мечтата на дядо си да създаде розови градини и розоварни. Стоян Стоянов – стопанинът на това място, е създал едно райско кътче за прослава не само на българската роза, но и на устрема да се запази марката на българското розово масло и историята на Долината на тракийските царе. Посрещат те статуите на Одриския владетел Севт Трети и жена му Беренике, Музеят на етеричните масла, пълен с история и истинско производство на розово масло, един интересен водопад – символ на величието на България, езеро с бели и черни лебеди – символ на любовта, мраморният дворец – магазин на марковите изделия на „Дамасцена” с амфитеатър на втория етаж и навсякъде – много, много рози – красиви, ароматни и различни. И понеже няма как да не огладнееш, те чака ресторант, където ястията са поднесени по нетрадиционен начин. Вкусно!                                                                                                                                                                                                       Тръгваш си уморен, но с поклон пред българина и неговия екип, показващ ни, че и днес има достойни хора, които те карат да се гордееш.                                                                                                                                             Тръгваш си убеден, че България е пълна с места, които трябва да видиш и за които трябва да се говори.                                                                                                                                                                                                                        А нали това е и мисията на туристическото движение?

Инж. Светла Стоименова – ТД ”Ибър”