Работещите в сектори като строителството, услугите и селското стопанство са изправени пред проблема с така наречената „принудителна гъвкава заетост“, която е в интерес на работодателите. Такъв извод направи Васил Киров от Института на БАН за изследване на обществата и знанието по време на конференция, организирана от КТ „Подкрепа“.
На пръв поглед в България няма проблем с гъвкавия труд, защото през 2018 г. само 2% от хората са работили на непълен работен ден, докато в Европейския съюз процентът е 30.
Но определените от Киров като неформални практики давали основание за твърдението, че има принудителна гъвкава заетост. Работниците са принудени да вземат част от заплатата си на ръка, да си вземат принудително неплатен отпуск при липса на ангажименти или да работят повече от установените 4 часа, без това да се отчита като извънреден труд.
Подобни практики са с негативен ефект, каза Васил Киров и допълни: „При тези сектори обикновено се получава един вътрешен двоен пазар на труда, ядро на някои висооквалифицирани техници, инженери, майстори, и една периферия от хора, които се викат за определени задачи, които днес са тук, утре ги няма и при които може да има много големи проблеми с договорните им отношения и с пенсионирането“.
Васил Киров от БАН посочи още, че в сектори като АЙ Ти (IT) често гъвкавото работно време е свързано с часова разлика. Така програмистите работят нощем, без да получават заплащане затова.
Киров посъветва представителите на синдикатите да обмислят своето участие в тези нови сектори на икономиката./бнр
