Марио Антонов: Яз. „Пчелина” е пред екокатастрофа заради мазни петна и мъртва риба, готвим протест

Марио Антонов
  • Басейнова дирекция: Сред причините са високи температури и по-малко кислород

 

Страх от екокатастрофа заради купищата мъртва риба, открита в язовир „Пчелина”, обзе перничани. Хората масово сигнализират в социалната мрежа за надвиснала опасност и искат адекватни обяснения. „Река Струма в Перник на площада в 11 часа на 7 септември бе тъмна като катран. Снимахме с телефоните. На 10 септември включвам телевизора и госпожа слънце Соколова казва, че въздухът във водата на язовир „Лобош” („Пчелина”) е малко и затова рибата измира. Тази госпожа трябва да спре с тези мисли, защото сама се сваля от власт. Перник от десетилетия не бе виждал Струма толкова черна в центъра, но кметицата мълчи. Нищо че унищожиха рибите в един от големите язовири на България”, пише Емил Найденов. Георги Димитров пък отбеляза: „Всички отговорни лъжат… преди 5 дни бях с лодка на язовира и вливащата вода беше като кафе. Тогава имаше само умряла червеноперка… докато в момента е трагично!”.

„Язовир „Лобош” („Пчелина”) е пред сериозна екокатастрофа! В язовира има мазни петна, които се разнасят бързо. Ако продължи да се вливат в язовира всякакви продукти с неясен характер, в рамките на 24 часа всичко приключва. Забележете мазните петна около рибата! Язовирът е 54 000 декара, 54 млн. кубика вода, представете си какво количество гняз се е изсипала в язовира и РИОСВ-Перник казва, че всичко е наред“, това написа във фейсбук организаторът на Централната рибноопазваща организация в Перник Марио Антонов.

Доброволци, които в продължение на три години охраняваха, зарибяваха и почистваха язовир „Пчелина“ („Лобош”), заявяват готовност за протест, ако държавата не възстанови живота в него. „Ще поискам от Димов да се отделят 50 000 лева за зарибителен материал, които да бъдат преведени на ИАРА. Ако в двуседмичен срок той не даде положителен отговор, аз лично се нагърбвам с отговорността да събера огромен брой хора на протест пред РИОСВ-Перник, докато не видим оставките на тези хора“, обещава организаторът на природозащитниците. „Много институции сега по телевизията ще кажат, че те нямат никаква вина и че видиш ли от цъфтежа на водораслите са измрели рибите. Обаче освен рибите измряха жабите, охлювите, раците. Екосистемата е напълно разрушена“, категоричен е Антонов.

Директорът на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ Радослав Георгиев даде официална пресконференция по темата. На нея стана ясно, че първият сигнал за умряла риба в язовир „Пчелина“ е получен на 7 септември. От Басейнова дирекция веднага са взели проби. „Причините са както природни, така и антропогенни. Намираме се в период на маловодие. Река Струма в този участък е в критично ниско ниво. Големи притоци на реката са пресъхнали. Друга причина – високата температура, измерена в язовира – около 30 градуса на повърхността, а в дълбочина около 24 градуса. Голяма част от рибните видове при температура от 22 градуса агонизират, а при 30 – умират. Освен това от средата на август до началото на септември има цъфтеж на фитопланктона, което допълнително допринася за намаляване на кислорода. По отношение на антропогенните фактори не е тайна, че в река Струма има издадени разрешителни за заустване на отпадъчни води от промишлени предприятия.

В река Струма преди язовира се заустват отпадъчните води от битовата канализация на град Перник. Тези процеси са контролирани от нас и през последната година не са установени превишения на индивидуалните емисионни ограничения, поставени в разрешителните. Но в съчетание с маловодието, изпускането на отпадъчни води нарушава баланса между чисти и непречистени води“, каза Георгиев на пресконференцията. Друг антропогенен фактор, който беше посочен от Георгиев, е нерегламентираното зарибяване на язовир „Студена”, което се прави от 2016 г. насам. „Макар да е добро намерение на хората, които го правят, не се прави по правилата. За това зарибяване не е поискано съгласуване и разрешение нито по отношение на видовете, нито по отношение на количествата, които са внесени в язовира. Следователно съществува вероятност язовирът да е презарибен, което допълнително допринася за изчерпване на кислорода. Има вероятност тези видове да не са съобразени с условията на екосистемата“, каза още Георгиев.

Природозащитниците пък искат отворои на следните въпроси:

  1. Какви мерки са предприети за нормализиране на състоянието на язовир „Лобош“ („Пчелина”)? 2. Какви действия ще предприемете, за да спрете замърсяването на река Струма и съответно на язовир „Лобош“ („Пчелина”)? 3. Продължава ли нивото на кислород във водата на реката и язовира да е ниско и какви действия ще предприемете за решаване на проблема? 4. Знаете ли кои са източниците на замърсяване на река Струма? 5. Знаете ли чия собственост са източниците на замърсяване на река Струма? 6. Колко сигнала (жалби) са постъпили в РИОСВ – Перник за замърсявания в яз. „Пчелина” и по река Струма на територията, контролирана от Вашата екоинспекция, от началото на тази година, от кого, на кои дати и какво се твърди в тях? 7. Спрямо всеки сигнал (жалба) каква е реакцията на РИОСВ – Перник, какви мерки са приложени, съответно санкции? Какво се констатира при последващ контрол? 8. Колко сигнала (жалби) са постъпили в РИОСВ-Перник за замърсяване на въздуха в гр. Перник от началото на тази година, от кого, на кои дати и какво се твърди в тях? 9. Спрямо всеки сигнал (жалба) каква е реакцията на РИОСВ-Перник, какви мерки са приложени, съответно санкции? Какво се констатира при последващ контрол?