Проф. Светлозар Елдъров: Всеки трети съвременен българин има връзка с Македония

Проф. Светлозар Елдъров
  • Нека политиците вкарат Македония в НАТО, а да оставят историците сами да изучаваме историята и да я популяризираме

  • Историята трябва да ни обедини

  • Зоя Дюбоа: Жалко е, че къщата на Яне Сандански в Дупница е съборена и на мястото няма знак в памет на революционера

Зоя Дюбоа

Специално за читателите на вестник „Вяра” проф. Светлозар Елдъров от Института за балканистика при БАН даде интервю за отношенията между България и Северна Македония днес, както и за общата им история някога. Преди това проф. Елдъров представи в Дупница второто издание на  книгата на Мерсия Макдермот „За свобода и съвършенство – Биография на Яне Сандански”

 – Проф. Елдъров, какво е впечатлението Ви от книгата на Марсия Макдермот?
 – Познавам книгата от нейното първо издание от 1987 година. Бях млад научен работник, току-що придобил научното звание „Кандидат на историческите науки”. Такива книги навремето бяха като топъл хляб за младите учени. Изобщо имаше голям интерес към Мерсия Макдермот. Тя беше популярна още преди това с книгата си „Апостолът на свободата”, която само през 70-те години имаше три издания на български език. През 1979 година излезе книгата й за Гоце Делчев, а след това и тази за Яне Сандански. Това е като Светата троица на българската национална революция. Оттогава познавам книгата за Яне Сандански. Сега я прочетох още веднъж, след като издателят Христо Георгиев ме покани да я представим в Сандански през месец април, а сега сме тук, при вас в Дупница. Като историк за мен няма нищо ново, защото аз познавам не само материалите, по които Мерсия Макдермот издаде своята книга, а и много други. Горещо препоръчвам книгата на всеки, който иска сега да започне познанието си за Яне Сандански. Тя го е описала не само като учен, но и като писател. Тя много добре е вникнала в неговата душа и го е пресъздала като човек. Точно като жив човек, все едно авторката го е родила за втори път.
– Скоро ще има ли друг българин като него?
– Аз съм свикнал да се съизмервам днес с нашите герои на националната революция, както да сравнявам и хората. Ние можем да го превъзхождаме и по образование, и по познание, и по техника. Но не знам дали бихме могли да се сравняваме с тях. Аз поне не бих могъл да се сравня с тях по техния национален дух и готовността за саможертва. Ако някой каже днес, че е готов да мре за отечеството си, ето тогава ще застане до Яне Сандански и Гоце Делчев, стига да удържи на думата си.
– От какво, според Вас, са обременени отношенията между България и Македония?

Гостите на представянето на книгата

– Някои казват, че са обременени от историята. Но за мен това е несъстоятелно, защото историята, точно тя трябва да ни обедини. Такива дейци като Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански и всички от тяхното и следващите поколения, които ясно са си казали какви са. Те са българи, борили се за националното освобождение и обединение. Това, че впоследствие са настанали събития в по-ново време, които са повлияли на политическото развитие на днешна Република Македония, не означава, че трябва да си затваряме очите за истината. И в Библията е казано: „Истината ще ви направи свободни”.
– Вадят ли си изводи от историята съвременните политици за тези отношения?
– Това е един въпрос, по който и аз нямам окончателно решение. Дали е добре да оставим историята на историците, или с нея да се занимават политиците? Защото политиците много обичат да казват: „Оставете историята на историците” и те да си решат въпроса. Но виждам, че натоварват историците и с политически задачи. Защото е интересно това, което днес виждаме с тази експертна двустранна комисия по образователно-исторически въпроси, която е създадена по договора между България и сега вече Република Северна Македония. Нейната цел не е толкова научно-историческа, а едва ли не да бъде инструмент, който по чудотворен начин да разчисти всички пречки за вкарването на Северна Македония в НАТО. Ако тази комисия имаше научно-исторически задачи, трябваше да започне работата си наистина по по-различен начин. Първо да си отсее документите, да видим кои са фалшиви, кои са напълно измислени, кои са малко преиначени от историците. Да се види кои може да останат и на тяхна основа да се види кой какъв е бил. За Гоце Делчев какво толкова е трудно? Отваряме неговите документи и виждаме какво е написал той за себе си. За Яне Сандански и за другите дейци също. Така че няма лошо историята да остане за историците, но нека и политиците да си свършат своята работа. Нека те вкарат Македония в НАТО, а да оставят историците сами да изучаваме историята и да я популяризираме.
– Да Ви разбираме, че тази комисия върши по-различна работа от предназначението си?
– Комисията е вкарана в рамка. Има политическа рамка. Дори според мен тя е много тясна и неудобна за академични историци, които са свикнали със свободата на научните изследвания. И, честно казано, аз не знам как ще продължи тази дейност по-нататък, защото чухме, че беше даден политически ултиматум всичко да е готово до октомври. Как ще стане готово всичко, за което са трябвали десетилетия…
– Значи няма да успеят до крайния срок?

Кристина Велидолска

– Моето мнение е, че историците, които са в тази комисия, съзнават отговорността, която са поели. Освен научни, върху себе си те са поели и политически функции. И едва ли една шепа историци ще тръгнат да застанат, както се казваше някога, на пътя на валяка на историята. Щом световните сили са решили да вкарат Македония в НАТО, ще го направят, независимо от мнението на тези историци. Те за себе си да решат дали ще останат пред валяка, или в някакъв момент да се оттеглят.
– Често ставаме свидетели как се появяват различни провокации и дори лъжи от страна на Северна Македония към България. Защо се случва това?
– Не е само от там. Аз виждам да се появяват и от България. Чувам клевети и за Яне Сандански, и за други дейци. Напоследък това разделение, което битува у българите, може би още от богомилите или по-късно, много се проявява в днешно време. Мнозина гледат на историята като на някакъв спектакъл или като на футболен мач. Според тях трябва да са фенове на едната или на другата страна. Не. На попрището на историята, тогава реалния живот, който за нас сега е история, не е имало два отбора. Всички са играли една и съща игра. Неслучайно днес (б.а. – в сряда) видяхме един изключителен артефакт. Вестник „Реформи”, орган на Върховния комитет, за който е абониран самият Яне Сандански. Навремето по-старите историци разделяха Върховния комитет от Сандански, от върховистите и от санданистите. А виждаме, че те са изначално свързани. И да е имало противоречие, то те са били на революционери, които се борят за свобода. Интересът на България на по-високо ниво, това ги е обединявало. Това трябва да ни обединява и нас и през него да гледаме на нашите герои.
– Вие неведнъж сте казвали, че Илинденско-Преображенското въстание е присвоено от македонските историци…

Водещата Стилияна Михайлова

– Не бих казал, че е изцяло присвоено. Опитват се да го направят, като искат да го разделят. В смисъл такъв, че ето вие, българите, си имате своето Преображенско въстание в Тракия, оставете Илинденското на нас, то си е наше. Няма такова разделение. Те се хващат за имената, които са давани на това въстание. Имената са давани от историците. Самите въстаници през 1903 година се вдигат на въстание. Никой не казва и не дава имена. И понятието Илинденско, и понятието Илинденско-Преображенско са си български. Това въстание е българско. Всички документи и самото възвание от 20 юли е написано на чист български език. И аз се питам, питам и тези, които твърдят, че въстанието не е българско: Как така, ако не се чувстваха българи, хората в Македония, как щяха да си жертват имота и живота, ако някой на чужд език ги покани да се вдигнат на въстание? Няма как. Те много добре са съзнавали, че това въстание е тяхно, че те са българи, както и братята им в Одринска Тракия. Затова и движението е Македоно-Одринско и въстанието е Илинденско-Преображенско.
– В македонския вестник „Нова Македония” преди месец се появи публикация, според която българският елит след Освобождението е бил македонски. Как ще коментирате това?
– Да, всеки трети съвременен българин има връзка с Македония. Аз също имам, макар да съм роден в Пловдив. Имам такава връзка по майчина линия с Македония, а по бащина линия имам с Одринска Тракия. И се гордея с това, както и че съм пловдивчанин. А това, което са казали „Нова Македония”, нека си остане за сметка на интелекта на нейните автори и нейните читатели.

Явор Тодоров

Представянето на книгата на Мерсия Макдермот „За свобода и съвършенство – Биография на Яне Сандански” се състоя в Околийската къща. Това е второто издание на издателство „Синева”. На събитието присъства и правнучката  на революционера – Зоя Дюбоа, която разказа някои моменти от живота на Яне Сандански в Дупница. Тя е започнала да пише книга с интересни факти за него и планира да я издаде през 2022 година по повод 150-годинишнината от рождението му.
„От известно време събирам по-малко известни факти за Яне Сандански, които ще включа в книгата. Често ме питат от кой род съм точно. Аз съм към рода на Яне Сандански по майчина линия откъм баба Велика, там също ще опиша това. Тя пристига малко след като родителите на Яне пристигат в Дупница. Тя идва в града с мъжа си Богоя. Тогавашният кмет ги посреща с големи почести и иска да ги настани да живеят в центъра на Дупница. Но те отказват, защото се занимават със скотовъдство и не е възможно да са в центъра. Отиват да живеят в квартал „Бешика”, каза Яна Дюбоа.
Според нея е жалко, че къщата на Яне Сандански в Дупница е съборена и на мястото няма знак в памет на революционера.

Издателят Христо Георгиев

„Яне Сандански е бил железен и като реши нещо, няма връщане назад за него. И да са го съветвали, и да не са го, той е правел това, което е решил. Той не е учил висше образование. Животът така го е грабнал, че е трябвало да се задоволи със средно образование. Постоянно е носел книги със себе си, където и да се намира. Много е държал хората да четат и е правел така, че във всяко населено място да има книги. Случвало му се е да събори някоя черква, колкото и да не му се иска, за да направи там училище. Не всички одобряват неговите идеи. Той обаче решава, че за да успее една революция, хората трябва да бъдат обучени отвътре. Според него, ако човек не е сам подготвен, каквито и сили да му пратят на помощ, няма да успее. Неговият девиз „Да живееш, значи да се бориш” е станал и мой девиз”, завърши Яна Дюбоа.
В момента тя превежда книгата на Мерсия Макдермот на френски език. Творбата ще бъде представена в Париж в началото на 2020 година и по думите й още отсега има интерес към книгата от страна на френските читатели.

На представянето на книгата беше дошла и Ана Трайкова, която също е родственица на революционера. Сред гостите бяха още доц. Георги Георгиев от Македонския научен институт и издателят на книгата Христо Георгиев. Водещ на събитието бе ученичката Стиляна Михайлова, която заедно с Кристина Велидолска накрая изпълни стихотворение на Пейо Яворов от цикъла „Хайдушки песни” и Марша на македонските революционери „Изгрей, зора на свободата”.