Емил Севдин: Дупничани не знаят за историческите богатства в региона

Емил Севдин и Анелия Геренска откриха изложбата „Археологическо наследство на Дупнишка околия”.
  • Дупница има прекрасна история, която е един пъзел от ненамерени фрагменти

  • Навсякъде има проблем с иманярите, призовавам ги да дарят намерени предмети на Историческия музей

Дупница има голямо историческо и археологическо богатство, за което голяма част от гражданите не знаят. В това е убеден Емил Севдин, който от една година организира съхраняването и опазването на фонд „Археология” в Дупнишкия исторически музей. Той и неговите колеги от културната институция са твърдо решени да покажат на дупничани колко богата история има нашият регион. Разговаряме с Емил Севдин след откриването на изложбата „Археологическо наследство на Дупнишка околия”. С експозицията Исторически музей-Дупница отбеляза „Европейски дни на наследството – 2019”.

– Г-н Севдин, разкажете ни за най-новата изложба на Историческия музей в Дупница?

Емил Севдин

– Изложбата се опитва да обхване периода от най-ранното население тук. Това е ранният неолит, или около 6200 години пр. Хр., до средата на Средновековието (11.-12. век). Това неслучайно е избрано като период, защото всъщност граница е обектът „Кулата”, който се намира в нашия град. През 12-и век този обект прекратява живота на хълма там.
– Споменахте, че доста дупничани не знаят за историческите и археологическите богатства, които има в региона?
– Абсолютно, това е точно така. В случая говорим за много по-ранни и далечни периоди. Хората не са имали досег до тях. Голяма част от дупничаните не знаят историята от близкото минало на града и за периода по време на Балканската война, Междусъюзническата война, както и Първата и Втората световна война. От време на време правя различни беседи, не само с хора от града, а и с туристически групи, които идват в Дупница. Когато ги развеждам, всички са учудени, че всъщност Дупница има история. Обаче аз мога да кажа следното: Дупница има прекрасна история, която е един пъзел от ненамерени фрагменти. В момента ние се опитваме да съберем тези фрагменти и да може нейната същина да се избистри.
– Значи ще продължите да работите в тази насока и за в бъдеще?

В Историческия музей присъстваха десетки дупничани.

– Да. Аз съм уредник на Историческия музей за отдел „Археология” и това е моята работа – да проучвам нашата територия, археологическите обекти на нея и не само. Трябва да развием археологията като наука точно в този музей и в резултат от това развитие да можем да изпълним пространствата тук. За тях се надявам един ден да бъдат в състояние за посрещане на хора. Защото днес ние правим тази изложба в една малка зала. А останалите огромни зали стоят в състояние на строителни обекти. Аз си мисля, че всеки уважаващ себе си град, всеки уважаващ себе си човек и държава трябва да се грижи за културното си наследство. То е в нашите ръце и в ръцете на нашите управници, така че нека помислят по този въпрос.
– Сигурно има достатъчно експонати, които да бъдат изложени…

Гостите разглеждаха откритите предмети с голям интерес.

– Тези предмети, които могат да се видят по витрините в настоящата изложба, са изцяло извадени на от нашите обекти. Те са били намерени в настоящата територия на града. Има и множество експонати, които са в други музеи. И ние можем при едни добри условия да направим една съвместна работа с колегите от другите музеи и всички тези експонати да дойдат тук и дупничани да ги видят.
– Районът на Сапарева баня също ли е богат на археологически находки?
– Това, че в момента има административно делене на Дупница и Сапарева баня, не означава, че някога са били разделени. Между двата града има около 14 километра разстояние. По средата между тях има множество обекти, свързани с логистичните процеси още по време на римляните.
– Каква равносметка си направихте от изминалия археологически сезон? Коя беше най-ценната археологическа находка?
– Ако трябва да говоря за моя археологически сезон, той е доста разнообразен. Аз взех участие в множество разкопки в цялата страна, свързани с всички периоди. Колкото до Историческия музей в Дупница, той през тази година се включи в Сапарева баня, източната порта на Германея. Там взех участие и от името на музея. Това е един прекрасен обект, който предстои да се разработва. Отделно от това, тази година открихме множество монети. Намерихме поне 20 броя в с. Червен брег, намерихме и 2 броя пръстени.

Част от откритите експонати


– Има ли го в нашия район проблема с иманярството?
– Ще го кажа така: няма квадратен сантиметър от територията на България, който да няма културни ценности. Което автоматично отговаря на вашия въпрос. Да, има такъв проблем. Иманярите работят непрестанно. Аз ги наричам археолози втора смяна. Те няма да спрат да копаят, това е сигурно. Призовавам ги да предоставят различни предмети тук, на нашия музей. Така ние ще спасим тези експонати и те няма да се загубят. По този начин ще имаме какво да показваме на хората в Дупница и региона.
– А правили ли са досега нещо такова?
– Откакто аз съм в Историческия музей, вече около една година, не сме имали такъв случай. Но колегите ми са разказвали, че преди време това са били нееднократни прояви.
– И сега искате да ги призовете да дарят на музея намерени предмети?
– Аз по принцип ги призовавам да не копаят. Знам обаче, че това няма как да се случи. Затова поне нека да предоставят част от намереното на нас. За тях това ще бъде просто една ценност, която се движи напред-назад за определени суми пари, а за нас ще бъде много ценна информация, която ще ни позволи да подредим този пъзел, за който споменах по-горе.