-
Екскурзиантите минаха под разперените клони на 650-годишен чинар в Сандански
Туристите ветерани към туристическо дружество „Осогово“ – гр. Кюстендил направиха впечатляваща екскурзия по случай Международния ден на възрастните хора. Есента е сезонът, който винаги представя природата под формата на букет от цветове, а съчетан със слънчеви дни и температура от около 20-22 градуса, е и приятен за разходка.
Ние избрахме да отидем в планината по маршрута: водопад „Попина лъка“, параклиса и пещерата на свети Иван Рилски в местността Тремошница – в подножието на Пирин планина и забележителностите на Сандански.
Местността Попина лъка се намира на около 20 км от Сандански, на около 1200 метра надморска височина. Първата спирка ни бе при Попинолъшкия водопад или водопад Санданска Бистрица. Водопадът е обявен за природна забележителност през 1965 г. Той се намира на река Башлийца, на стотина метра над сливането й с река Сърчалийца, които заедно дават началото на река Санданска Бистрица. Този природен феномен е пълноводен през цялата година. Тук кристално бистрата вода пада красиво от около 12-13 м височина от два водни пада с образувани малки водни котли.
Параклисът в „Свети Отец“ бе голямата ни изненада. Той е изграден през далечната 1915 г. в чест на най-големия и почитан български светец – Иван Рилски, покровителя на българите. Всяка година на 19 октомври от близките села се събира мало и голямо. Всъщност това е празникът на параклиса, който може да се види току под скалата в края на поляната, наречен „Свети Отец“.
Параклисът е изграден от семейство от близко село, като изборът му в местността Тремошница никак не е случаен. За това място се твърди, че е свещено, като пръв го усеща не кой да е, а Иван Рилски. Там зад параклиса, в скалата може да се види една пещера, за която се твърди, че му е служила за подслон и за молитвите. За съжаление няма останали някакви подробни извори, за това колко време е изкарал на това място светият човек и за дейността му в региона.
След множество снимки предстоеше следобедната ни разходка в гр. Сандански. Главната улица на града гъмжи от хора. Минаваме покрай плискащите се води на фонтаните и под разперените клони на 650-годишен чинар. Стволът му е толкова голям, леко посивял и прилича на старец, събрал мъдростта на вековете. Вървим безцелно, оставяме се на пътя да ни води. Времето е чудесно за разходка, без вятър или жарко слънце. В далечината се издига хотел „Сандански”, пред който бълбукат водни каскади. Зад него започва един от най-прекрасните градски паркове – „Свети Врач”.
Първото нещо, което забелязваме, е въженият мост, който се олюлява над реката, при преминаването на всеки посетител. Преди да стигна до него, се потапяме в цветовете на парка. Слънчевожълти листа се спускат над пътеките, искайки да я погалят. Криволичим по пясъчните алеи. Захласнахме се в царството на есента. Слънцето отново се скрива зад облаците, като че ли ни подсказва, че е време за края на разходката ни.
С малко тъга в сърцата ни потегляме към родните места.
Чудните кътчета ни карат все по-често да се връщаме при тях, тъй като и най-доброто описание не може да даде представа за онези несравними гладки, запечатани за векове.
Автор: Силвия Михова – секретар на ТД „Осогово“ – гр. Кюстендил
