Сдружението на хората с увреждания „Венетица” – гр. Долна баня отново се отправиха на път. Есента вече дойде, а с нея и идеята за посещение на Тракийската долина, наричана Розова или Долината на тракийските царе. Имената само допълват красотата и я обогатяват. Пътуваме успоредно на Стара планина. С трепет чакаме да зърнем паметниците на Шипка и Бузлуджа и най-после – искрящите кубета на храм-паметника ”Рождество Христово” в подножието на Шипка. Тук винаги е красиво и мястото винаги внушава респект и заради загиналите над 18 000 войници, 17 камбани, изработени от боеприпаси, и заради цялото излъчване наоколо. Някак си естествено приемаш, че преди славата на Шипка тук е имало не по-малко важни моменти от историята ни, свързани с тракийското племе одриси и владетелите му. От тях са останали гробници като тази на Голямата Косматка на Севт Трети и дори част от столицата Севтополис, макар и под водата на язовир „Копринка”. А Казанлък е един чудесен град, не само известен с Казанлъшката гробница. Достатъчно е само дори да минеш през него. Опиянява
те. Всичко в този ден беше с нас. Даже прогнозата за дъждовен ден не се сбъдна. Настроението ни не бе помрачено дори от липсващите табели и лутането по непознати прашни улици по пътя към Етнографски комплекс „Дамасцена” близо до Павел баня. Изведнъж попадаш в свят, за който не подозираш – света на розата и розовото масло, както и на амбицията на един внук, осъществил мечтата на своя дядо от с. Скобелево. В този свят са събрани различни късчета история. Посрещат ни статуите на Севт Трети и жена му Беренике, Музеят на етеричните масла, черни и бели грациозни лебеди, инсталация, вдъхновена от Балкана, невероятен мраморен дворец на розата „Дамасцена”, форум за изяви, атрактивен етнографски кът и още, и още. Чакаше ни даже статуята на Бай Ганьо, с неговия принос към розовото масло, а по пътеката „се разминахме” с Алеко Константинов. И навсякъде има много, много рози – все още усмихнати с неувехнали цветове. Всичко тук допринася за добро настроение.
Хората обичат пътешествията. Толкова е хубаво, когато някой ти помогне да направиш крачка в която и да е посока! Не съм сигурна кой как измерва коя община е по-социална. Със сигурност обаче това е много труд и амбиция, почит и към хората с увреждания, и възрастните хора в Долна баня, с условията, които имат, с моралната и материална помощ. Това е не само поредната подарена екскурзия, поредният ремонт, поредната среща с нас. Това е отношение и признание и знаем, че е малко да кажем „Благодаря!”. Знаем също, че много подобни малки неща оформят една политика на доброто, а от нея всички имат нужда. Затова сме благодарни, че сме част от нея!
Автор: Инж. Светла Стоименова – председател на СХУ ”Венетица”