Водите на България – мръсни или изчезващи

Снимка: Архив
  • Замърсяването на река Струма в българския участък може да се превърне в трансграничен проблем

  • “Каракашeвото езеро – едно от Мусаленските езера – започва да се заблатява, там проблемът е като с Рилските езера – твърде многото хора, които посещават местността

 

Реките на България стават все по-замърсени или изчезват заради неправомерно построени ВЕЦ-ове или изхвърляне на отпадъци от производства. За това от години алармират от сдружение “Балканка” – те са и един от главните инициатори на подадените в Европейската комисия жалби заради нарушение на три водни директиви, свързани с ВЕЦ-ове по българските реки, заради които Европейската комисия стартира пилотна процедура.

Река Струма от преливника на язовир „Пчелина” до с. Жабляно на 01.10.2019 г. потече с бял цвят, смърдяща на сяра, алармираха граждани.

В студиото на „Нашият ден“ Димитър Куманов “превежда” на ясен език становищата на МОСВ по редица тревожни запитвания и стига до заключението, че посланието, което министерството отправя към замърсителите, е: всеки може да изхвърля каквото поиска, санкции няма да има. Следват тревожните примери от цялата страна: Язовир “Пчелина” близо до Перник е на прага на екологична катастрофа, той е част от огромен проблем, наречен “състояние на р. Струма”. “Подавани са многобройни сигнали, но управлението се задейства сега, когато в реката започва да изплува умряла риба – от Перник към язовир “Пчелина”. Под Перник не се наблюдава, тъй като там рибата е умряла отдавна”, каза Куманов. Замърсяването на Струма означава, че реката ще бъде изцяло отровена в българския участък, което ще се превърне в трансграничен проблем. Практиката във водата да се изхвърлят отпадъци, утайки и отрови от производство е трябвало отдавна да бъде прекратена, особено откак сме страна – член на ЕС. До 2027 г. би трябвало да постигнем добър екологичен потенциал на този язовир, а това няма как да стане при сегашното бездействие. Ако човек отиде да плува там, ще излезе най-малкото епилиран, а след това дълго ще има кожни проблеми”, красноречиво обобщава темата Димитър Куманов.

Полярници чистиха Каракашeвото езеро през септемри.

Как реагира МОСВ на сигналите за пресъхнали реки заради изградени язовири? Примерът с ВЕЦ “Милина” е показателен – водохващането на ВЕЦ-а се намира на 200 м от защитена местност и откак той функционира, не изпуска нито капка вода към водните басейни в нарушение на редица закони. До момента сдружение “Балканка” е подало пет сигнала към МОСВ. Всеки може да проследи какви сигнали се подават и как реагират местната и централната власт на сайта “Наблюдение на ВЕЦ”. (Порталът е създаден като съвместна инициатива на няколко екологични организации и там ясно е посочено: “НЕ СМЕ ПРОТИВ изграждането на водноелектрически централи, НО докато повечето от тях работят по начин, който унищожава живота в реките – ще правим всичко, което можем, нещата да се променят.) Състоянието на река Янтра също буди тревога – „Христоматиен пример за нарушение – защитена зона от “Натура 2000″. Растителността предпазва от ерозия, но в момента се извършва масово разчистване на речни дъна – което води до тотално обезлесяване и изгребване на наноси от речното корито при забрана за сеч на крайбрежна растителност”, отбеляза Куманов. Административно-наказателните мерки обаче предвиждат глоба в размер на 500 лв. “Каракашeвото езеро – едно от Мусаленските езера – започва да се заблатява, там проблемът е като с Рилските езера – твърде многото хора, които посещават местността.”

За финал остава добрият пример с язовир “Ястребино”, където е разрешено да се строи ВЕЦ, а язовирът се използва за питейни нужди на поне една община. След многократни сигнали от страна на сдружение “Балканка” местни жители и други природозащитни организации, решението за строеж на ВЕЦ е отменено, което обаче не решава проблемите на реките и водните басейни в България.