Блатото на българския футбол става все по-дълбоко

  • Ако няма кардинални промени на всички нива, скоро националите ще започнат да падат и с двуцифрени резултати

  • В представителния ни отбор няма нито качество, нито личности

България претърпя поредната си срамна загуба, падайки с 0:6 от Англия насред София. След фиаското повечето футболни фенове казват: „Нищо ново”. А именно това е най-шокиращото. Родните запалянковци са стигнали до такова отчаяние, че дори и този катастрофален резултат не може да ги „жегне”. “Заваляха” искания за оставка на президента на Българския футболен съюз Борислав Михайлов. Дори лично премиерът Бойко Борисов призова първият човек във футбола ни да се оттегли от поста си. Но това едва ли ще се случи. Със сигурност бившият вратар и герой от САЩ `94 не се е трогнал особено от „народната любов” и думите на министър-председателя. Михайлов така добре си е направил сметката, че никой не може да го бутне от позицията му.
В социалните мрежи се появиха какви ли майтапи по повод срамното поражение от англичаните. „Когато си мислиш, че си жалък, спомни си, че имаме национален отбор по футбол”, „Да пускат на националите „Хубава си, моя горо” като химн, защото са пълни дървета” и „Закривай футбола и пускай Преслава” (б.а. – визира се един клип от коледно тържество на БФС, в което Боби Михайлов играе кючек, докато известната попфолк певица му пее) са само част от шегите на интернет зевзеците.
Но със сигурност никой от ръководните фактори във футболната ни централа не се чувства застрашен за позицията си. През февруари миналата година се проведе Конгрес на БФС. С надеждата, че може да промени нещо, Любослав Пенев изненадващо подаде оставка като треньор на испанския „Валенсия Местая” (втория отбор на гранда „Валенсия) и се кандидатира за президент на федерацията. Дори и най-близките приятели на легендарния голмайстор му казваха, че няма смисъл да се пробва, защото едва ли Боби Михайлов и кликата му ще сдадат властта. Но Пенев, с пословичния си характер и упорство, твърдеше, че ще сътвори революция. За отрицателно време обаче и той осъзна, че не може да направи нищо за блатото, наречено „български футбол”. На 16 февруари 2018 година Пенев сензационно напусна Конгреса с думите: „Не участвам в уговорени мачове!”. И това е истината…
Кой изобщо може да каже нещо на БФС? Отговорът е: Абсолютно никой! Поне не и у нас. Това е единствената спортна федерация, която по никакъв начин не е зависима финансово от държавата. Боби Михайлов и компания осигуряват бюджета си от договорите със своите силни спонсори и с дотации от УЕФА и ФИФА. Излиза, че БФС е държава в държавата и нито премиер, нито президент, нито която и да е родна институция, камо ли пък някой обикновен фен може да им каже „копче”.
След мача националният селекционер Красимир Балъков се оправда с липсата на класа сред неговите избраници. Това е абсолютна истина и дори самите футболисти го осъзнават много добре. Доказателство за това са думите на вратаря Пламен Илиев, който каза след 0:0 в Черна гора: „Всеки може да победи всеки, но ние не бием никой”. Е, как да очакваш някакъв положителен резултат от отбор, чийто титулярен страж публично заявява, че той и съотборниците му не могат да се наложат над нито един съперник?
Проблемът с липсата на каквото и да било качество в националния отбор е голям и през последните години става все по-осезаем. Най-добрите ни родни футболисти играят в нискоразрядни клубни отбори в Русия, Турция, Унгария и други дестинации, които не са никак привлекателни за играчите от средноевропейска класа. А не бяха толкова далеч времената, когато в титулярния ни състав имаше състезатели на „Манчестър Юнайтед”, „Астън Вила”, „Атлетико” (Мадрид) и др. В съблекалнята на „лъвовете” вече няма и личности. Няма ги известните и колоритни млади мъже, които само с появата си на публично място предизвикваха истерия у феновете. Можете да сте сигурни, че 90% от настоящите национали са абсолютно неразпознаваеми не само за средностатистическия българин, а дори и за феновете и спортните журналисти. Със сигурност, ако един от сегашните „трикольори” седне до вас на съседната маса и не е със своята екипировка, няма да го разпознаете. Дните, в които има мачове на националния отбор, са най-слабите за всички спортни сайтове. Редакторите на тези медии чистосърдечно признават, че публикациите, свързани със сегашната гарнитура, са най-слабо посетените им материали за цялата година. А само допреди десетина години това бе най-обсъжданата тема сред запалянковците, които пет дни преди мача и пет дни след края му обсъждаха по цял ден кой е трябвало да играе на левия бек, кой да „оперира” в средата на терена и кой да бъде на върха на атаката. Докато в момента коментарът дори и на най-запалените привърженици е: „Какво да им гледам на тия? Пак ще паднат с голяма разлика”. От маркетинговия отдел на БФС пък не си мръдват пръста и не се възползват по никакъв начин от срещите с един от най-обичаните национални отбори в света – този на Англия. По нищо не се разбра, че предстоят двубои с такъв футболен колос, за да бъде повишен интересът от страна на запалянковците. В Европа преди такива мачове се правят редица инициативи, които да привлекат колкото се може повече хора на стадиона. Тук обаче явно е по-добре да има по-малко посещаемост. Така свидетелите на поредния катастрофален резултат ще бъдат сведени до минимум и Боби Михайлов няма да чува „Вън” от 40 000 зрители, а само от 10 000.
Но да се върнем към терена. Колективът и мотивацията, които компенсират липсата на големи футболни качества в по-слабите отбори, също липсват тотално в България. Не може да се отрече, че при предишния селекционер Петър Хубчев националите наистина се бореха като „лъвове” и резултатите бяха далеч по-задоволителни. Треньорските качества на Красимир Балъков винаги са били дискусионни. Един от най-добрите футболисти в историята ни засега не доказва, че може да бъде и добър наставник. Той се пробва като старши треньор в швейцарските „Грасхопърс” и „Санкт Гален”, хърватския „Хайдук” (Сплит) и на нито едно от тези места не се задържа дълго и не впечатли с уменията си. Бала се опита да спаси от изпадане от немската Първа Бундеслига „Кайзерслаутерн”, но опитът му не бе успешен. В България роденият във Велико Търново треньор води „Черноморец” (Бургас) в ерата на собственика Митко Събев, който изливаше чували с пари за „акулите”, но не постигна нищо повече от 5.-6. място в родната „А” група. След това последваха период в „Литекс” и родния му „Етър”, където най-после си намери мястото и направи от „виолетовите” отбор, изповядващ атакуващ и приятен за окото футбол. Именно това накара БФС да се обърне към него, което още тогава предизвика разнопосочни коментари.
Още по-страшното е, че отдолу не идва нищо ново. Почти всички юношески национални отбори падат наред и вече не е изненада, когато младите „лъвчета” са направили някое ново географско откритие със загуба от отбор като Люксембург.
В БФС продължават да се бият в гърдите, че правели много за детско-юношеския футбол. Да, осигуряват се средства по най-различни програми на ФИФА и УЕФА, това е факт. Но отиват ли тези пари по предназначение? И дори и да отиват, как за толкова време не се появи един нов Стоичков или Бербатов? Публична тайна е, че в юношеските формации на големите клубове титулярите се избират не според футболните си достойнства, а според това на кого са синове. Не са една или две легендите за това как богати родители плащат на треньори, за да може тяхното дете да бъде сред стартовите единайсет за всеки мач. По-елегантният начин да пробутат момчето си пък е, като осигуряват екипировка на отбора му със свои средства, уж от най-благородни подбуди. Във Футболния съюз знаят всичко това много добре, но си затварят очите. Може би защото тези родители и близки до тях фирми са сред техните спонсори… Така много качествени деца, които обаче не произлизат от богати семейства, се отчайват от липсата на шансове за изява и пропиляват футболния си талант, отказвайки се от тренировки.
Тук няма как да не засегнем и темата за липсата на подготвени треньори, които да подхванат бъдещите футболисти на страната ни. Не може един специалист да взима минималната заплата, и то не редовно, и да има мотивация да подготвя кадрите по най-добрия начин. Методиките, по които се работи в повечето школи, са твърде остарели, но на никого не му пука. Работи се на парче и с жалката максима „играем мач за мач”. Никаква дългосрочна стратегия и визия за развитието на младите състезатели. Сигурно и вие сте се чудили как така, когато наш отбор играе срещу чуждестранен съперник, съперниците винаги превъзхождат нашите момчета. Как така другите всеки път са по-високи, по-снажни, по-грамотни тактически и с по-добра техника. Гледаш ги – момчета, родени в една и съща година, но чужденците са с няколко класи във всеки един аспект на футболната игра. Тук трябва да отбележим и ролята, която играе манталитетът на нашите млади играчи. Едва изиграли едно полувреме за мъжкия отбор на някой клуб от Първа професионална лига, те се помислят за новия Меси. Все още не записали и пълни 90 минути на терена, младоците си правят татуировки, изсипват по една туба гел върху косата си, слагат си обеци и подкарват лъскав спортен автомобил с парите от първата си заплата. „Не става така, бе, момчета”, каза им го Димитър Бербатов преди месец, когато в интервю по „Дарик радио” официално обяви оттеглянето си. Тогава той бе категоричен, че не вижда скоро някой роден играч да застигне рекордите му или, подобно на него, да заиграе в клуб от калибъра на „Манчестър Юнайтед”.
Отиваме на най-високото ниво: професионалния футбол у нас. Само преди няколко седмици се изиграха 1/16-финалите за Купата на България. Това би трябвало да бъде празник за по-малките отбори и населението на града, чиито цветове защитават. Ти да си скромен отбор от Втора лига и жребият да ти отреди ЦСКА, „Левски” или „Лудогорец” да гостуват в твоя град е истински късмет. Така малките футболисти от провинцията ще може да се докоснат до своите идоли, които са гледали само по телевизията. Самите по-малки клубове пък могат да генерират средства от продажбата на хиляди билети и от телевизионни права. Но как да го направят, като отборът им не домакинства в собствения си град? „Спартак” от морската ни столица Варна трябваше да домакинства на гранда „Левски” в Балчик, а „Нефтохимик” от другия ни голям морски град – Бургас, трябваше да приеме хегемона „Лудогорец” в Созопол. Стигна се дотам, че два от най-големите български градове не могат да организират и да приемат мач и лишават многобройните си фенове от кефа да видят най-добрите отбори у нас. „Хебър” (Пазарджик) също не прие „Арда” в града си, а в Брацигово. Стигна се и до абсурда „Спартак” (Плевен), който според жребия трябва да е домакин на „Септември”, да помоли съперника си да го приеме на стадиона на столичани!?! Няма бази, стадионите рухват един след друг и няма кой да забие и един пирон на тях. Държавата се намеси и отпусна средства за ремонтите и изграждането на осветления на немалко стадиони у нас. Но БФС продължава да прави компромиси с тези, които не са ремонтирани. Затварят си очите и дават лицензи на стадиони, които не са годни за провеждането на спортни събития. В елита се допускат до участие изкуствено създадени отбори без история и нито един фен, за които никой не знае каква е истинската цел на съществуването им. Говори се, че тези клубове влизат като „сателити” на големите клубове или пък с цел печелене на пари от „черно тото”, но това са само догадки и никой няма реални доказателства за тях.
Положението в родния футбол става все по-трагично и може да се опише с израза „Погледнахме нагоре и видяхме дъното”. Според много специалисти нивото на най-популярния спорт е пряко отражение на цялостната ситуация в държавата и може би не са далеч от истината.
Какво трябва да се направи? Трябват промени на най-високо ниво в БФС, това ръководство показа през годините, че не може да изведе футбола от кризата. Промяната в манталитета – както на феновете, така и на футболистите у нас, също е задължителна.
Но ще се промени ли нещо изобщо? Почти сигурно не. След няколко дни ще започнат мачовете от първенствата у нас и в чужбина и хората отново ще се занимават с любимите си клубни отбори. А за промени в БФС и цялостната структура на футбола в България ще се заговори чак след поредните резили на националния отбор, каквито ще има неизбежно в бъдеще. После пак всичко ще отшуми. И така, докато не започнем да падаме с двуцифрени резултати от повечето страни…