Сравнение на два японски SUV модела с хибридна задвижваща система
Пионерите в областта на хибридното задвижване Honda и Toyota се отричат от дизела и дори в компактния SUV клас залагат на хибридно задвижване. Да видим как се справят.
Изминаха повече от 20 години, откакто на пазара се появиха първите серийни хибридни автомобили под формата Toyota Prius и Honda Insight. Сега с разразилите се брожения срещу дизела двете японски марки запяват на нов глас хибридната песен. Категоричното им решение да не ползват повече дизелови двигатели в автомобилната си гама доведе до нуждата от кардинални решения по отношение на нарастващия пазар на компактни SUV модели. В момента Honda предлага CR-V със задвижване от един бензинов турбомотор със 173 или 193 к.с., а Toyota RAV4 използва за целта двулитров агрегат със 175 к.с. – и при двете марки по избор с предно или двойно предаване.
На фона на подобна ситуация възможността за избор на задвижване с хибридна система изглежда повече от разумна, особено ако надбавката в цената също е в разумни граници. Около шест хиляди лева е надценката при Toyota за еднакво оборудван хибриден модел в сравнение с бензинов със CVT трансмисия. Моделът на Honda още не фигурира в ценовата листа в България, но в Германия разликите са в близък порядък.
Що се касае до хибридната технология, производителите подхождат по доста различен начин, като и в двата случая не се придържат към общоприетите паралелни хибридни технологии. Вариантът на Honda на практика е сериен хибрид – задвижването се поема от тягов електромотор, който се захранва от литиево-йонния акумулатор или от комбинацията между акумулатора и задвижвания от ДВГ (двулитров бензинов агрегат) генератор на ток. При висока скорост мощността се предава директно към колелата по механичен път. Добре известната като архитектура от години технология на Toyota, наречена Power Split Device, е паралелно-последователна хибридна система, включваща два мотор-генератора и ДВГ, обединени с помощта на планетарен механизъм. За разлика от Honda Toyota все още използва иначе надеждния никел-металхидриден акумулатор.
Усещането, подобно на това при CVT трансмисия – доста типично за хибридите на Toyota чувство, известно още от първите модели насам, – не се е променило. Значителна промяна обаче има в нивото на мощността на задвижването, което в случая на RAV4 включва 2,5-литров четирицилиндров VVT-i мотор и споменатите електрически агрегати със системна мощност 218 к.с. Те осигуряват на компактния SUV ускорение до 100 км/ч за 8,5 секунди и от 60 до 100 км/ч за 4,5 секунди. На практика доста респектиращи резултати, като се има предвид неохотата, с която атмосферните агрегати осигуряват прилична динамика на фона на модерните турбомашини. Това не променя факта, че субективно Toyota се усеща като по-тромава, отколкото показват измерените данни.
RAV4 е по-икономичен
По-слабата като мощност Honda CR-V MMD Hybrid AWD е справя по-добре по този показател. Нейният двулитров бензинов мотор набира обороти по-еластично и при оптимално натоварване звучи по-малко измъчено от двигателя на Toyota. Като част от мерките за намаляване на разхода на гориво и двете машини са настроени да работят в цикъл на Аткинсън с увеличен спрямо сгъстяването цикъл на разширение. Това решение повишава коефициента на полезно действие, но намалява мощността и по принцип се използва при наличие на хибридна система, компенсиращи недостатъци като този и като неустойчивата работа на празен ход.
И двата модела се справят добре с движението в режими с частично натоварване, като в теста за икономично шофиране на auto motor und sport регистрират разход от около шест литра на 100 км. RAV4 е с около половин литър по-икономичен от CR-V, а отчетените 5,7 л/100 км са особено добро постижение на фона на теглото от 1,6 тона на този SUV модел. С около литър отгоре е средният разход в теста, като при CR-V той е 7,2 литра, а при RAV4 6,9 литра на 100 км.
В ежедневието без високи скорости по аутобаните средният разход се придържа в диапазона около 6,5 литра и също е една доста прилична стойност. Тук задължително трябва да отбележим факта, че тестваният модел на Toyota се задвижва само от предните колела, а този на Honda е с двойно предаване. Както е добре известно, магистралите не са сред любимите преживявания за тези модели и движението с по-висока скорост е съпроводено с доста отчетлив ръст на консумацията на гориво.
За движение приоритетно по подобни бързи шосета едва ли някой би се насочил към хибриден модел, макар че за тестваните автомобили скорости от порядъка на 160 км/ч не изискват особено усилие. След това обаче шумът доста нараства, като тук известно предимство печели Honda. Заради директната механична връзка на двигателя с трансмисията тя изглежда по-спокойна, макар че обективно измерените показатели отчитат минимална разлика. Чак при пълно натоварване нейният по-малък двигател започва да дава признаци на повече умора от този на конкурента RAV4. Както смисълът на хибридното задвижване, така и комфортното движение се изявяват в най-добрата си форма, когато електрическите агрегати поемат по-съществена част от задвижването – например при по-ниско натоварване и движение с равномерна, сравнително ниска скорост.
Благодарение на управлението с бутони на режимите на движение и естеството на задвижването Honda изглежда по-електрическа, близка като поведение до електромобил с ДВГ за удължаване на пробега (Range Extender). При Toyota електрическият компонент се изразява повече в прецизно мекото потегляне и хармоничното съчетание в работата на различните агрегати.
Honda изглежда по-динамична
Honda създава впечатление и за една идея повече динамика и защото има по-стабилно поведение в завой – доколкото, разбира се, в подобно сравнение този компонент има някакво значение. И двата автомобила не са някакви виртуози в тази област, държат се леко тромаво и имат дифузно поведение. CR-V има лек превес с по-прецизното си кормилно управление и на този фон е учудващо, че RAV4 превзема слалома между конусите по-бързо. Това обаче става само в случай че сте достатъчно чувствителен зад волана, за да не допускате активирането на системата ESP – задействането на последната забавя движението на автомобила.
Но както и преди споменахме, смисълът на живота на един хибриден SUV не се състои в удоволствието от движение по път със завои. Далеч по-съществен е практичният аспект на ежедневното шофиране, включващ показатели като комфорта на пътниците и функционалността.
В това отношение моделите на Toyota и Honda се позиционират доста близо един до друг. Няколко дена, прекарани в интериора на тези автомобили, осигуряващи безгрижна тишина при движението си – и човек си дава сметка защо двата компактни SUV модела са сред най-продаваните в света. И двата не натрапват присъствието си, вършат работата си безропотно и не изискват особено внимание. И разбира се, настаняват комфортно четирима пътници с багажа им – с леко предимство при Honda, чийто интериор е с няколко милиметра по-широк. При RAV4 може да се регулира наклонът на облегалките на задните седалки, което пък допринася за удобството на пътниците разполагащи се в тази зона. На по-добър комфорт се радват пътуващите в CR-V, чиято ходова част осигурява преминаване с една идея по-плавно през неравностите. Трябва да констатираме обаче факта, че балансираното поведение на окачването не е било приоритетно за конструкторите и на двата автомобила, затова те пресичат препятствия като напречни фуги малко недодялано. При по-груби неравности Honda се проявява като по-уверена благодарение на по-големия ход на окачването си. RAV4 се усеща като по-нехармоничен със своята по-стегната ходова част.
Много сигурност се предлага серийно
Решаващите точки за крайната равносметка Toyota си набавя в раздела са сигурност. Тя спира малко по-добре, само при намаляване на скоростта от 130 до 0 км/ч Honda е по-добра. Toyota предлага малко по-обширен пакет за безопасност, но като цяло и двата автомобила са много добре оборудвани серийно. RAV4 например разполага фабрично с допълнителна въздушна възглавница за коленете на водача, автоматично изпращане на съобщение за авария, система за опасност от сблъсък с разпознаване на велосипеди и пътни знаци и с асистент за пътната лента. В CR-V са налице обичайни помощници, като предупреждение за умора на водача, темпомат с регулиране на дистанция, активна система за спазване на лентата и предупреждение за сблъсък (също серийно), ако сте избрали нивото на оборудване Elegance.
В случая с асистента за лентата удоволствието не е съвсем безоблачно, защото той дразни с прибързани предупреждения, включващи вибрации на волана. Още една малка точка, която допринася за това Honda да финишира в този тест малко зад Toyota.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. Toyota
По-икономичното задвижване, по-добрите спирачки, удобното управление и функционалният багажник извеждат Toyota напред. По-посредствен е комфортът на окачването.
2. Honda
В множество дисциплини Honda изпреварва Toyota, като например при комфорта и поведението в завои. На моменти задвижването е нехармонично, а спирачките са по-слаби.
Текст: Хайнрих Лингнер
Снимки: Ахим Хартман
Източник: ams.bg